Остроумната кучка от „Астория“
„Светът винаги ще има нужда от жена с хубави крака, голям бюст и чувство за хумор“, убедена е Бет Мидлър. Огненокосата актриса от „Розата“ и „За момчетата“, за които получава номинации за „Оскар“, винаги е смятала, че не киното, а сцената е нейното истинско призвание. И то не театралната сцена, а онази в бара или кабарето, около пианото, където е на косъм от ръцете на мъжете в публиката. Тя знае, че не е нито най-великата актриса, нито най-страхотната певица. Но още по-добре знае, че може да бъде най-забавната жена на света.
Кариерата на „Божествената Мис М.“, както феновете наричат Бет Мидлър по името на един от албумите й, продължава вече повече от 40 години, през които тя печели 4 награди „Грами“, 4 „Златен глобус“, 3 „Еми“ и 1 „Тони“.
На 66 години Бет Мидлър продължава да прави шоуто си в Лас Вегас. На същата сцена, на която излизат Шер, Елтън Джон и Селин Дион. Вярно, че имаше период, в който бе решила да прави холивудска кариера, обаче - слава Богу! - този момент отмина. И Бет се върна там, където й е мястото - на сцената, с песните, танците и пиперливите шеги.
В началото киното й липсва. Особено след като разбира, че когато една жена мине от неправилната страна на 40-те, холивудските студиа просто й показват среден пръст. Трябва да се бори със зъби и нокти дори за най-малката роля. Намразва завинаги Мерил Стрийп. И без това добрите роли за актриси в зряла възраст са доста малко, а Мерил не отказва нито една. Ами добре, казва си Бет, да е жива и здрава! Взема си шапката и слиза от въртележката. 1994 г. за нея е година на пълна почивка. Тогава тегли чертата на целия си живот. Какво е дала, какво е получила, какво иска, кое е важното, без кое може да продължи, от какво има нужда, какво очаква, за какво мечтае... Най-вече за какво мечтае. Защото за Бет Мидлър мечтите са най-важното нещо.
„Ако знаех, че моята различност е най-ценното в мен, животът ми щеше да е доста по-лесен.“ (Бет Мидлър)
В училището в родния Хонолулу Бет е едно от няколкото бели деца и единственото с еврейска кръв. Баща й е офицер от флота, а майка й - домакиня, потънала в грижи около четирите си деца, едно от които (братът на Бет) се ражда с тежки психически увреждания. Когато има един свободен час обаче, майката задължително отива на кино. Не обича драмите, достатъчни са й проблемите у дома, гледа само комедии. И се връща различна, щастлива, очите й блестят. Бет е убедена, че истинският живот на майка й е преминал, без никой да разбере, в тъмния киносалон, сред звездите на екрана и техните страсти. „Нейният свят беше мъничък, мрачен и еднообразен, но мечтите й бяха като океана“, спомня си актрисата. Всъщност Бет е кръстена на актрисата Бет Дейвис, а сестрите й Сюзън и Джудит - на Сюзън Хейуърд и Джуди Гарланд.
На 7-годишна възраст Бет излиза на училищната сцена, за да изпее „Тиха нощ, свята нощ“, и още тогава усеща, че всички я гледат по различен начин, сякаш притежава някаква особена сила. Мечтата на майка й покълва и в нея.
Тъй като семейството е много бедно, майката на Бет е принудена да започне и тя работа и понеже няма кой да се грижи за децата, сутрин родителите ги оставят в градската библиотека и вечер си ги вземат - нещо като импровизирана детска градина. Бет по цял ден се мотае между книги и албуми, но най-много обича да разглежда залата с големи фотографии на звезди. Ето я Бет Дейвис, нейната „кръстница“, с тежка перлена огърлица... Бет иска да стане точно такава. Само че после се връща в мизерния си дом и в училището, където повечето деца са дори по-бедни от нея... През уикендите работи във фабрика за консервиране на ананаси, за да подпомогне семейството си. „Мириша на компот“, мисли си Бет всеки път когато се прибира след работа. И мечтата й, поне засега, потъва някъде дълбоко под всичко това.
Когато е на 14, Бет изведнъж разбира, че има нещо в нея, което привлича вниманието на всички. И това не е големият й еврейски нос, както първоначално смята, а големите, ама много големи за възрастта й гърди. Всички я зяпат една педя под брадичката. Майка й отказва да й купи сутиен, тъй като едва успява да събере пари за дрехи на четирите деца. Известно време Бет реве всяка вечер в леглото от срам и притеснение, докато един ден майка й я разтърсва и й казва: „Защо плачеш? Всички те забелязват. Ти си най-умната, най-добрата ученичка, единствената еврейка в училището и... имаш най-големите гърди. Светът е твой, един ден ще го разбереш. Можеш да станеш всичко, което поискаш.“
„Дайте ми чифт хубави обувки и аз ще превзема света.“ (Бет Мидлър)
И Бет й се доверява. Решава, че когато върви и всички гледат гърдите й, ще се движи така, все едно е на сцената. Разбира, че това ужасно й харесва и че в нея по странен начин се сливат огромно самочувствие и ужасна несигурност. Тази комбинация се превръща в нейното ракетно гориво. Дори когато е вече известна актриса, тя признава, че част от нея продължава да се страхува, че няма да се справи и че хората няма да я харесат.
„Когато в Ню Йорк е три часът през нощта, в Лондон е още 1938 година.“ (Бет Мидлър)
През 1966 г. Бет заминава за Ню Йорк и никога повече не се връща в Хавай. Намира си работа най-напред като сервитьорка, а после и като певица в евтини кръчми. Явява се на кастинги за епизодични роли в пиеси на Бродуей. На един такъв кастинг тя се запознава с пианиста Бари Манилоу и двамата правят невероятен дует. Бари с неговото пиано и Бет с нейната нахаканост, дрезгав глас, остър език и естествено руса грива. Америка в онези години е завладяна от сексуалната революция и Ню Йорк гъмжи от всевъзможни шантави заведения. Едно от най-известните е The Continental Baths в хотел „Астория“, където именно канят Бари и Бет да изнасят своята бурлеска. Заведението е нещо като спа клуб и кабаре за гей двойки и всички се разхождат около пианото по хавлии или само по препаски. Тук Бет изкарва няколко паметни години с наркотици и алкохол до припадък. „Имах нощи, в които пиех толкова, че на разсъмване просто падах в ступор на земята.“ Нощта се превръща в нейния ден. В един момент Бет осъзнава, че не е виждала слънцето от доста време, но това според нея важи за повечето хора, които са били млади през 60-те и 70-те в Ню Йорк.
„Благодаря на Господ за гейовете! Не знам какво би било, ако ги нямаше, но знам какво беше с тях. Беше добре за мен и добре за тях!“ (Бет Мидлър)
„Бяха луди години - казва актрисата. - Но никога и в нищо не потънах дотолкова, че да забравя какво правя, никога не изгубих фокуса.“ Истината обаче е, че в първите две години в Ню Йорк Бет на няколко пъти се събужда в болница след тежки запои и партита с дрога, но през 1968 година се случва нещо, което я заставя да спре.
Бет играе ролята на Дева Мария в бродуейска постановка. Успехът й е голям, защото по това време тя вече си е спечелила славата на остроумната кучка от „Астория“ и всички нюйоркчани искат да я видят като Божията майка. Бет се носи на крилете на успеха и кани семейството си от Хонолулу да я гледат в постановката. На поканата се отзовават сестра й Джудит и майка й. Бет ги настанява в хотел. Безмерно щастлива е, че поне за малко може да осигури на майка си зрънце от блясъка, за който тя цял живот си мечтае, и да й благодари за онова, което й казва навремето - че може да направи всичко, което поиска. Бет обяснява на майка си и сестра си как да отидат до театъра, но тъй като нито една от двете никога не е била в голям град, Ню Йорк се оказва истинско чудовище за тях. На път за представлението Джудит е блъсната от такси пред очите на майка си и умира на място. Именно тогава Бет разбира, че да, няма безплатен обяд. Трагедията преобръща живота й и Мис М. най-после се събужда от двегодишния си нюйоркски сън. По някакъв парадоксален начин смъртта на сестра й я спасява от бавното потъване в наркотиците и алкохола.
„Женена съм за немец. Всяка вечер се обличам като Полша и той ме напада.“ (Бет Мидлър)
През 70-те Бет Мидлър се превръща в истинска телевизионна звезда. Става любимка на знаменития водещ Джони Карсън и често се появява в неговото легендарно Tonight шоу. Издава албума си „Божествената Мис М.“ и печели първата си награда „Грами“. През 1979 г. играе главната роля във филма „Розата“, създаден по мотиви от биографията на култовата певица Джанис Джоплин, и е номинирана за „Оскар“, но наградата отива при Сали Фийлд. Същата година Мерил Стрийп печели „Оскар“ за поддържаща женска роля в „Крамер срещу Крамер“ и според клюките враждата между двете започва още тогава, на афтърпартито. Бет просто не понася академичните актриси, колкото и добри да са те.
През всичките тези години Бет, момичето от Хонолулу, има в главата си само една цел - да стане звезда. Работи много, снима непрекъснато, записва албуми. Не може да повярва, че мечтите й се сбъдват, и затова им посвещава цялото си време. Връзките й са съвсем епизодични (най-продължителната й е с актьора Питър Ригърт, с когото се срещат в продължение на една година). На практика обаче Бет няма никакъв личен живот. „Бях на път да се превърна в типичната кучка кариеристка“, казва Мидлър. През 1982 година обаче в един бар в Лос Анджелис тя среща Мартин фон Хаселбърг, второразряден комедиант от немски произход. Еврейка и немец - каква комбинация само! Тя не се влюбва, той обаче - да. И то завинаги. Женят се няколко месеца след първата им среща. Приятелите й, повечето от които са гейове, я питат защо си причинява това. А тя им отговаря: „Усещам, че Мартин ме обожава, аз имам нужда да ме обожават.“
Бет никога не е живяла с мъж, не може да готви, не може да се грижи за нищо и за никого. Бракът е истински шок за нея. Толкова е свикнала да бъде сама и да мисли само за работата си. Освен това двамата са толкова различни. Тя е огнена, нощна птица, кавгаджийка, гневна, страстна. Мартин е домашар, спокоен, великодушен и търпелив. Бет трябва тепърва да се учи да прави компромиси, да си стои вкъщи, да готви вечери и... да обича. И го прави. Просто защото ужасно й харесва да бъде обожавана.
Две години след сватбата се ражда дъщеря им Софи. В онези години е почти скандално да родиш на 39. „Много майки твърдят колко ги е променило раждането на детето им - споделя актрисата. - Мен раждането на Софи не ме промени въобще, всичко стана толкова естествено. Днес, когато си помисля коя от всичките си песни обичам най-много, най-напред се сещам за детския смях на дъщеря ми. Това е любимата ми песен. Умирах да я разсмивам.“
Мартин се посвещава изцяло на семейството. Отказва се от собствената си кариера, за да може жена му да продължи своята. Грижи се за дъщеря им и за да не чувства Бет вина, че не вижда детето си, всеки ден я води на снимачната площадка, в звукозаписното студио или където трябва, за да изведат мама на обяд.
Междувременно Бет получава още една номинация за „Оскар“ - за ролята си във филма „За момчетата“, където играе комедийна актриса, която забавлява американските войници по време на Втората световна война. Това просто е нейната роля и тя е убедена, че сега най-после ще я засипят с предложения за големи филмови роли. Тя обаче вече е на 47, а Холивуд има нужда от прясно месо. Никой не й предлага нищо.
След като няколко години се бори със системата, Бет решава, че не си струва, и се оттегля от бизнеса въобще. Отдава се на себе си и на семейството си.
Едва на 50 години Бет Мидлър открива истинския живот. Наслаждава се на свободното време - тримата гледат заедно стари филми, приготвят си храна, пътуват с караваната си... Мартин учи Бет да готви и тя така се запалва, че си купува куп книги и става истински майстор. Започва да се грижи за тялото си. Занимава се с йога, прави джогинг всяка сутрин. Твърди, че точно по това време открива формулата на щастието. Нарича тази формула „размърдай си задника“. Бет, кралицата на
нощта, започва да става рано, да спортува и да се храни правилно. Дори сама почиства дома си. Изведнъж, на 50-годишна възраст, тя се превръща в перфектната домакиня и дама.
„Преди 30 години всичките ми фенове вземаха дрога, сега всичките вземат лекарства.“ (Бет Мидлър)
Почивката й се отразява добре и точно когато започва да й писва от този благонравен живот, й се обажда нейната стара приятелка от годините на „Астория“ и травеститско-гейските компании - Шер. Бет Мидлър и Шер имат странно приятелство, което въобще не се стараят да поддържат, но животът някак непрекъснато ги среща. През 1978 г. Бет за първи път има участие в Лондон. Така се случва, че и Шер е там. Бет е в паника - не знае какво да облече. Всичките й дрехи са прекалено лъскави, прекалено американски за Лондон. Обажда се на Шер и тя й дава назаем две невероятни рокли. След концерта Бет й връща едната, а другата запазва за още няколко дни. Дните се превръщат в седмици, месеци и години. Шер забравя за роклята, а Бет си я облича още доста пъти. И всеки път си казва: „Ако и тази вечер шоуто мине добре, ще върна на Шер проклетата рокля!“
20 години по-късно Шер се обажда на приятелката си Мидлър, за да й предложи да направи свое шоу в Лас Вегас. Бет приема веднага. Ръцете я сърбят за работа. Сцената, публиката, светлините... Изведнъж осъзнава колко много й липсва всичко това. Да, вкъщи се чувства добре. Не може да се оплаче и от липса на работа. Вече няколко години се занимава със своята неправителствена организация New York Restoration Projekt, чиято дейност е свързана с почистването на нюйоркските улици и паркове. Отделя много време и на фондацията си за борба със СПИН, тъй като от тази болест си отиват много от нейните приятели. Но всъщност нито едно от тях не може да се сравни с момента, когато излиза пред своята публика и усеща онази особена сила, която сцената й дава. А после дава знак на музикантите и... шоуто започва.
Преди първото си участие в Лас Вегас Бет налетява на Селин Дион, която я засипва с комплименти и уверения, че ще й стиска палци, колко я харесва и т. н. Каква истеричка! - мисли си Бет и в нея отново изплува онази объркваща комбинация от самочувствие и несигурност, нейното ракетно гориво. „Със сигурност са ме забравили! А ако не са, сто процента ще се разочароват! Бет, ти си остроумната кучка от „Астория“! Ще ги разбиеш! Все още имаш страхотни крака! Аз съм на 66 години! Хайде, Бет! Можеш да направиш всичко, което поискаш!“ - това е обичайният вътрешен монолог на Мидлър, преди да се вдигне завесата.
Ако обаче и тази вечер шоуто мине добре, със сигурност ще върне роклята на Шер.
„Светът винаги ще има нужда от жена с хубави крака, голям бюст и чувство за хумор“, убедена е Бет Мидлър. Огненокосата актриса от „Розата“ и „За момчетата“, за които получава номинации за „Оскар“, винаги е смятала, че не киното, а сцената е нейното истинско призвание. И то не театралната сцена, а онази в бара или кабарето, около пианото, където е на косъм от ръцете на мъжете в публиката. Тя знае, че не е нито най-великата актриса, нито най-страхотната певица. Но още по-добре знае, че може да бъде най-забавната жена на света.
Кариерата на „Божествената Мис М.“, както феновете наричат Бет Мидлър по името на един от албумите й, продължава вече повече от 40 години, през които тя печели 4 награди „Грами“, 4 „Златен глобус“, 3 „Еми“ и 1 „Тони“.
На 66 години Бет Мидлър продължава да прави шоуто си в Лас Вегас. На същата сцена, на която излизат Шер, Елтън Джон и Селин Дион. Вярно, че имаше период, в който бе решила да прави холивудска кариера, обаче - слава Богу! - този момент отмина. И Бет се върна там, където й е мястото - на сцената, с песните, танците и пиперливите шеги.
В началото киното й липсва. Особено след като разбира, че когато една жена мине от неправилната страна на 40-те, холивудските студиа просто й показват среден пръст. Трябва да се бори със зъби и нокти дори за най-малката роля. Намразва завинаги Мерил Стрийп. И без това добрите роли за актриси в зряла възраст са доста малко, а Мерил не отказва нито една. Ами добре, казва си Бет, да е жива и здрава! Взема си шапката и слиза от въртележката. 1994 г. за нея е година на пълна почивка. Тогава тегли чертата на целия си живот. Какво е дала, какво е получила, какво иска, кое е важното, без кое може да продължи, от какво има нужда, какво очаква, за какво мечтае... Най-вече за какво мечтае. Защото за Бет Мидлър мечтите са най-важното нещо.
„Ако знаех, че моята различност е най-ценното в мен, животът ми щеше да е доста по-лесен.“ (Бет Мидлър)
В училището в родния Хонолулу Бет е едно от няколкото бели деца и единственото с еврейска кръв. Баща й е офицер от флота, а майка й - домакиня, потънала в грижи около четирите си деца, едно от които (братът на Бет) се ражда с тежки психически увреждания. Когато има един свободен час обаче, майката задължително отива на кино. Не обича драмите, достатъчни са й проблемите у дома, гледа само комедии. И се връща различна, щастлива, очите й блестят. Бет е убедена, че истинският живот на майка й е преминал, без никой да разбере, в тъмния киносалон, сред звездите на екрана и техните страсти. „Нейният свят беше мъничък, мрачен и еднообразен, но мечтите й бяха като океана“, спомня си актрисата. Всъщност Бет е кръстена на актрисата Бет Дейвис, а сестрите й Сюзън и Джудит - на Сюзън Хейуърд и Джуди Гарланд.
На 7-годишна възраст Бет излиза на училищната сцена, за да изпее „Тиха нощ, свята нощ“, и още тогава усеща, че всички я гледат по различен начин, сякаш притежава някаква особена сила. Мечтата на майка й покълва и в нея.
Тъй като семейството е много бедно, майката на Бет е принудена да започне и тя работа и понеже няма кой да се грижи за децата, сутрин родителите ги оставят в градската библиотека и вечер си ги вземат - нещо като импровизирана детска градина. Бет по цял ден се мотае между книги и албуми, но най-много обича да разглежда залата с големи фотографии на звезди. Ето я Бет Дейвис, нейната „кръстница“, с тежка перлена огърлица... Бет иска да стане точно такава. Само че после се връща в мизерния си дом и в училището, където повечето деца са дори по-бедни от нея... През уикендите работи във фабрика за консервиране на ананаси, за да подпомогне семейството си. „Мириша на компот“, мисли си Бет всеки път когато се прибира след работа. И мечтата й, поне засега, потъва някъде дълбоко под всичко това.
Когато е на 14, Бет изведнъж разбира, че има нещо в нея, което привлича вниманието на всички. И това не е големият й еврейски нос, както първоначално смята, а големите, ама много големи за възрастта й гърди. Всички я зяпат една педя под брадичката. Майка й отказва да й купи сутиен, тъй като едва успява да събере пари за дрехи на четирите деца. Известно време Бет реве всяка вечер в леглото от срам и притеснение, докато един ден майка й я разтърсва и й казва: „Защо плачеш? Всички те забелязват. Ти си най-умната, най-добрата ученичка, единствената еврейка в училището и... имаш най-големите гърди. Светът е твой, един ден ще го разбереш. Можеш да станеш всичко, което поискаш.“
„Дайте ми чифт хубави обувки и аз ще превзема света.“ (Бет Мидлър)
И Бет й се доверява. Решава, че когато върви и всички гледат гърдите й, ще се движи така, все едно е на сцената. Разбира, че това ужасно й харесва и че в нея по странен начин се сливат огромно самочувствие и ужасна несигурност. Тази комбинация се превръща в нейното ракетно гориво. Дори когато е вече известна актриса, тя признава, че част от нея продължава да се страхува, че няма да се справи и че хората няма да я харесат.
„Когато в Ню Йорк е три часът през нощта, в Лондон е още 1938 година.“ (Бет Мидлър)
През 1966 г. Бет заминава за Ню Йорк и никога повече не се връща в Хавай. Намира си работа най-напред като сервитьорка, а после и като певица в евтини кръчми. Явява се на кастинги за епизодични роли в пиеси на Бродуей. На един такъв кастинг тя се запознава с пианиста Бари Манилоу и двамата правят невероятен дует. Бари с неговото пиано и Бет с нейната нахаканост, дрезгав глас, остър език и естествено руса грива. Америка в онези години е завладяна от сексуалната революция и Ню Йорк гъмжи от всевъзможни шантави заведения. Едно от най-известните е The Continental Baths в хотел „Астория“, където именно канят Бари и Бет да изнасят своята бурлеска. Заведението е нещо като спа клуб и кабаре за гей двойки и всички се разхождат около пианото по хавлии или само по препаски. Тук Бет изкарва няколко паметни години с наркотици и алкохол до припадък. „Имах нощи, в които пиех толкова, че на разсъмване просто падах в ступор на земята.“ Нощта се превръща в нейния ден. В един момент Бет осъзнава, че не е виждала слънцето от доста време, но това според нея важи за повечето хора, които са били млади през 60-те и 70-те в Ню Йорк.
„Благодаря на Господ за гейовете! Не знам какво би било, ако ги нямаше, но знам какво беше с тях. Беше добре за мен и добре за тях!“ (Бет Мидлър)
„Бяха луди години - казва актрисата. - Но никога и в нищо не потънах дотолкова, че да забравя какво правя, никога не изгубих фокуса.“ Истината обаче е, че в първите две години в Ню Йорк Бет на няколко пъти се събужда в болница след тежки запои и партита с дрога, но през 1968 година се случва нещо, което я заставя да спре.
Бет играе ролята на Дева Мария в бродуейска постановка. Успехът й е голям, защото по това време тя вече си е спечелила славата на остроумната кучка от „Астория“ и всички нюйоркчани искат да я видят като Божията майка. Бет се носи на крилете на успеха и кани семейството си от Хонолулу да я гледат в постановката. На поканата се отзовават сестра й Джудит и майка й. Бет ги настанява в хотел. Безмерно щастлива е, че поне за малко може да осигури на майка си зрънце от блясъка, за който тя цял живот си мечтае, и да й благодари за онова, което й казва навремето - че може да направи всичко, което поиска. Бет обяснява на майка си и сестра си как да отидат до театъра, но тъй като нито една от двете никога не е била в голям град, Ню Йорк се оказва истинско чудовище за тях. На път за представлението Джудит е блъсната от такси пред очите на майка си и умира на място. Именно тогава Бет разбира, че да, няма безплатен обяд. Трагедията преобръща живота й и Мис М. най-после се събужда от двегодишния си нюйоркски сън. По някакъв парадоксален начин смъртта на сестра й я спасява от бавното потъване в наркотиците и алкохола.
„Женена съм за немец. Всяка вечер се обличам като Полша и той ме напада.“ (Бет Мидлър)
През 70-те Бет Мидлър се превръща в истинска телевизионна звезда. Става любимка на знаменития водещ Джони Карсън и често се появява в неговото легендарно Tonight шоу. Издава албума си „Божествената Мис М.“ и печели първата си награда „Грами“. През 1979 г. играе главната роля във филма „Розата“, създаден по мотиви от биографията на култовата певица Джанис Джоплин, и е номинирана за „Оскар“, но наградата отива при Сали Фийлд. Същата година Мерил Стрийп печели „Оскар“ за поддържаща женска роля в „Крамер срещу Крамер“ и според клюките враждата между двете започва още тогава, на афтърпартито. Бет просто не понася академичните актриси, колкото и добри да са те.
През всичките тези години Бет, момичето от Хонолулу, има в главата си само една цел - да стане звезда. Работи много, снима непрекъснато, записва албуми. Не може да повярва, че мечтите й се сбъдват, и затова им посвещава цялото си време. Връзките й са съвсем епизодични (най-продължителната й е с актьора Питър Ригърт, с когото се срещат в продължение на една година). На практика обаче Бет няма никакъв личен живот. „Бях на път да се превърна в типичната кучка кариеристка“, казва Мидлър. През 1982 година обаче в един бар в Лос Анджелис тя среща Мартин фон Хаселбърг, второразряден комедиант от немски произход. Еврейка и немец - каква комбинация само! Тя не се влюбва, той обаче - да. И то завинаги. Женят се няколко месеца след първата им среща. Приятелите й, повечето от които са гейове, я питат защо си причинява това. А тя им отговаря: „Усещам, че Мартин ме обожава, аз имам нужда да ме обожават.“
Бет никога не е живяла с мъж, не може да готви, не може да се грижи за нищо и за никого. Бракът е истински шок за нея. Толкова е свикнала да бъде сама и да мисли само за работата си. Освен това двамата са толкова различни. Тя е огнена, нощна птица, кавгаджийка, гневна, страстна. Мартин е домашар, спокоен, великодушен и търпелив. Бет трябва тепърва да се учи да прави компромиси, да си стои вкъщи, да готви вечери и... да обича. И го прави. Просто защото ужасно й харесва да бъде обожавана.
Две години след сватбата се ражда дъщеря им Софи. В онези години е почти скандално да родиш на 39. „Много майки твърдят колко ги е променило раждането на детето им - споделя актрисата. - Мен раждането на Софи не ме промени въобще, всичко стана толкова естествено. Днес, когато си помисля коя от всичките си песни обичам най-много, най-напред се сещам за детския смях на дъщеря ми. Това е любимата ми песен. Умирах да я разсмивам.“
Мартин се посвещава изцяло на семейството. Отказва се от собствената си кариера, за да може жена му да продължи своята. Грижи се за дъщеря им и за да не чувства Бет вина, че не вижда детето си, всеки ден я води на снимачната площадка, в звукозаписното студио или където трябва, за да изведат мама на обяд.
Междувременно Бет получава още една номинация за „Оскар“ - за ролята си във филма „За момчетата“, където играе комедийна актриса, която забавлява американските войници по време на Втората световна война. Това просто е нейната роля и тя е убедена, че сега най-после ще я засипят с предложения за големи филмови роли. Тя обаче вече е на 47, а Холивуд има нужда от прясно месо. Никой не й предлага нищо.
След като няколко години се бори със системата, Бет решава, че не си струва, и се оттегля от бизнеса въобще. Отдава се на себе си и на семейството си.
Едва на 50 години Бет Мидлър открива истинския живот. Наслаждава се на свободното време - тримата гледат заедно стари филми, приготвят си храна, пътуват с караваната си... Мартин учи Бет да готви и тя така се запалва, че си купува куп книги и става истински майстор. Започва да се грижи за тялото си. Занимава се с йога, прави джогинг всяка сутрин. Твърди, че точно по това време открива формулата на щастието. Нарича тази формула „размърдай си задника“. Бет, кралицата на
нощта, започва да става рано, да спортува и да се храни правилно. Дори сама почиства дома си. Изведнъж, на 50-годишна възраст, тя се превръща в перфектната домакиня и дама.
„Преди 30 години всичките ми фенове вземаха дрога, сега всичките вземат лекарства.“ (Бет Мидлър)
Почивката й се отразява добре и точно когато започва да й писва от този благонравен живот, й се обажда нейната стара приятелка от годините на „Астория“ и травеститско-гейските компании - Шер. Бет Мидлър и Шер имат странно приятелство, което въобще не се стараят да поддържат, но животът някак непрекъснато ги среща. През 1978 г. Бет за първи път има участие в Лондон. Така се случва, че и Шер е там. Бет е в паника - не знае какво да облече. Всичките й дрехи са прекалено лъскави, прекалено американски за Лондон. Обажда се на Шер и тя й дава назаем две невероятни рокли. След концерта Бет й връща едната, а другата запазва за още няколко дни. Дните се превръщат в седмици, месеци и години. Шер забравя за роклята, а Бет си я облича още доста пъти. И всеки път си казва: „Ако и тази вечер шоуто мине добре, ще върна на Шер проклетата рокля!“
20 години по-късно Шер се обажда на приятелката си Мидлър, за да й предложи да направи свое шоу в Лас Вегас. Бет приема веднага. Ръцете я сърбят за работа. Сцената, публиката, светлините... Изведнъж осъзнава колко много й липсва всичко това. Да, вкъщи се чувства добре. Не може да се оплаче и от липса на работа. Вече няколко години се занимава със своята неправителствена организация New York Restoration Projekt, чиято дейност е свързана с почистването на нюйоркските улици и паркове. Отделя много време и на фондацията си за борба със СПИН, тъй като от тази болест си отиват много от нейните приятели. Но всъщност нито едно от тях не може да се сравни с момента, когато излиза пред своята публика и усеща онази особена сила, която сцената й дава. А после дава знак на музикантите и... шоуто започва.
Преди първото си участие в Лас Вегас Бет налетява на Селин Дион, която я засипва с комплименти и уверения, че ще й стиска палци, колко я харесва и т. н. Каква истеричка! - мисли си Бет и в нея отново изплува онази объркваща комбинация от самочувствие и несигурност, нейното ракетно гориво. „Със сигурност са ме забравили! А ако не са, сто процента ще се разочароват! Бет, ти си остроумната кучка от „Астория“! Ще ги разбиеш! Все още имаш страхотни крака! Аз съм на 66 години! Хайде, Бет! Можеш да направиш всичко, което поискаш!“ - това е обичайният вътрешен монолог на Мидлър, преди да се вдигне завесата.
Ако обаче и тази вечер шоуто мине добре, със сигурност ще върне роклята на Шер.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА
