Дженифър Лопес

Както винаги, Дженифър Лопес се занимава с няколко неща едновременно. В Мадрид представя филма "Bordertown", в който е и актриса, и продуцент, и за който получи наградата на „Амнести интернешънъл" за борбата си срещу насилието над жените.

Ивайло Харалампиев 26 April 2007

Филмът разказва за съдбата на стотици жени, отвличани, брутално изнасилвани и убивани в пустинята между Мексико и САЩ. Най-често това са млади жени от бедни семейства, работнички във фабриките за електронни елементи за щатската индустрия. Дженифър Лопес е журналистка, която изпращат на място да разследва.

Освен с този филм Дженифър е готова и с шестия си албум, първи изцяло на испански, в който Лондонският симфоничен оркестър изпълнява пет от парчетата, почти всичките любовни балади. Продуцент е съпругът й Марк Антъни. Латино звездата има нов, четвърти поред парфюм, продължава да се занимава с модната си линия "Sweetface", а готви и пореден албум на английски през лятото.

Макар че не владее испански перфектно, се справя много по-добре отпреди три години, когато едва успяваше да върже няколко изречения. Говори се, че взима уроци.

„Амнести интернешънъл" ти даде награда за проекта "Bordertown".

Тази награда е по-важна за мен от "Оскар". Кара ме да се чувствам по-добра като човек. Но разбира се, не това е най-важното, дано да може и да се помогне на тези хора. Когато научих за тази потресаваща история, усетих, че е моя отговорност да направя филма. Бях ужасена, от десет години продължават тези престъпления, а аз не съм имала и представа.

Защо избра не само да участваш, но и да продуцираш филма?

Направих този филм с ясното съзнание, че съм известна и че ако участвам, много хора ще обърнат внимание на ужасния проблем в него. И щом мога да използвам своята популярност за такава кауза, аз съм насреща, разбира се.

Срещна ли се с реални жертви на тези престъпления?

Запознах се с някои от майките, загубили дъщерите си. Много интензивен, разтърсващ и тъжен контакт. Жертви са на такава колосална несправедливост, че няма какво да излекува болката им. Оставаше ни само да ги прегърнем и да покажем на света какво се случва там. Дори и един живот, отнет по този начин, е огромна загуба, но ние подозираме, че става въпрос за хиляди жертви.

Във филма ти партнира Мартин Шийн.

Мартин Шийн освен прекрасен актьор, се оказа и страшно духовен човек. Случи ни се нещо напълно неочаквано. Винаги носех с мен една броеница и когато един ден му я показах, той бръкна в джоба си и също извади броеница!

Кратка роля има и Антонио Бандерас.

Ох, имаше малка роля, остана с нас само два дена. Представяте ли си каква несправедливост към всички жени в екипа! (смях) Дано скоро пак да работим заедно.

През последните години да си латино звезда е особено актуално. Наблягаш ли на тази страна от имиджа си?

Да си боядисвам косата или не, и подобни неща, които по някакъв начин биха ме оприличили на някакъв стереотип, е като да си сменям обувките, когато ми хрумне. Няма особено значение за мен с какъв цвят коса ще съм. Не го правя, за да приличам или не на латино актриса. Хората си мислят, че едва ли не имам някакви скрити стратегии. За добро или за лошо следвам инстинктите си. Казвам и правя това, което чувствам в момента.

Ти си еднакво известна и като актриса, и като певица, което не е често явление. А ако трябва да избереш само едната професия?

В началото на кариерата ми не един и двама спецове ми казваха: „Щом искаш да си актриса, не можеш и да пееш, не става така." Е, доказах, че става! Като ми се пее, ще пея.

Готов е първият ти албум на испански. Защо твърдиш, че е много специален за теб?

Казва се „Como ama una mujer" ("Как обича една жена"). Откакто снимах филма „Селена", мечтаех да запиша албум на испански. И винаги съм си мечтала кариерата ми на певица да е на испански. Когато тропах на вратите с моя демо запис, от "Сони Мюзик" ми дадоха възможност, но ми казаха: „Добре де, щом знаеш английски, защо пък на испански?" Нека сме честни, когато си начинаещ певец и ти направят оферта от "Сони", няма да откажеш, разбира се.

И после издадох пет албума на английски. Ето че му дойде времето и на испанския. Сега си давам сметка, че тогава не бих се справила добре, нямаше да съм убедителна. За един по-класически албум на испански се изисква по-голяма зрялост. Заплаках, когато за пръв път чух песента, която дава име на албума. Марк също страхотно я хареса! Обожавам да пеем в дует с него. Много ми харесва как звучат гласовете ни заедно.

За теб казват, че с каквото се заемеш, го превръщаш в успех.

Е, не чак толкова! Поемам рискове и работя здравата. Признавам, кариерата ми е много важна за мен. Но имаше моменти преди години, когато тя беше на първо място. Вече не. Помъдряла съм вероятно малко.

В смисъл, че са се променили приоритетите ти?

Когато се омъжих преди три години, си взех дълга почивка, за да се занимавам със себе си. Имах достатъчно време да мисля какво искам да правя нататък. Реших, че искам, когато погледна назад, да бъда горда от това, което съм направила. Затова селектирам участията си. И другото, което установих е, че съпругът ми и семейството са много по-важни от кариерата.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР