За Вендерс вече се изписа доста: за пътешествията му из целия свят, за страстта му към фотографията, към музиката и по-специално към рокендрола ("Дълги години рокендролът беше моята религия" - неведнъж е казвал Вендерс), за приятелството му с Боно от U2, за девиза на живота му, който е всъщност началото на прословутата реч на Мартин Лутер Кинг: "I have a dream..." ("Имам една мечта..."), превърнало се в символ на борбата за справедливост и равноправие, за книгите му (последната „Усещане за място" е издадена у нас от "Колибри").

Вендерс може безкрайно да говори за европейските ценности, за Америка и американската политика, за киното и дигиталните технологии, но става доста неразговорлив при опит да се проникне в личната му територия.

Ето какво може би не знаете за култовия немски режисьор, създал филми като "Париж, щата Тексас", "Криле на желанието" и "Буена Виста Соушъл Клъб":

Вим Вендерс има зад гърба си точно четири разтрогнати брака и в момента е щастливо женен за фотографката Доната, която нарича "любовта на живота си"; няма деца; винаги носи на ръката си три пръстена - брачната халка, пръстен, който е семейна реликва, и още един - подарък от Боно; когато бил на шест години, баба му го завела на кино, трябвало да гледат филм с Лоръл и Харди, но погрешка влезли в зала, където прожектирали хорър, нещо като "Злите мъртви".

Вим издържал точно пет минути и после дълго сънувал кошмари - оттогава никога не гледа филми на ужасите; признава, че "не му идва отвътре да прави филми със секс и бой, предпочита да прави филми със сакс (т.е. саксофон) и обой".

С Вим Вендерс се срещнахме в Black Label на партито, организирано от M-tel в негова чест. Подарих му юбилейния 100-тен брой на EVA с Ева Херцигова на корицата.

О, тя е бременна, нали?

Да, в шестия месец. Много е красива. В очите прилича на жена ми Доната.

Защо не доведохте и Доната в София?

Исках, но тя имаше остро възпаление на синусите и не успя да дойде.

Наричате я любовта на живота ви.

Да, така е. Това е много лично. Оженихме се през 1998 г. и оттогава тя е винаги до мен. Доната е най-важният човек в живота ми през тези години, а освен това много често е фотограф на продукциите, които снимам. Вярвам безрезервно на всяка нейна дума, защото знам, че ме обича и че ако нещо в това, което правя, не й хареса, ще ми го каже. Тя беше асистент-фотограф на филма ми "Толкова далеч, толкова отблизо" и там започна любовта ни.

Как решихте да станете режисьор?

Много пъти вече казах, че ако трябва да бъда искрен докрай, на визитката ми би трябвало да пише "пътешественик". Аз исках да бъда художник, музикант, фотограф, дори свещеник. Следвах философия и медицина (на пресконференция Вендерс призна, че е бил много щастлив, когато се е отървал от философията - б.р.) и понеже бях много беден студент, не можех да си наема хубава квартира с отопление. До обяд бях на лекции, но следобедите... Открих, че във филмотечното кино мога да стоя на топло, да гледам филми срещу нищожна сума и прекарвах там всички вечери чак до два часа през нощта. После започнах и да изучавам кино в Мюнхенската академия за кино и телевизия.

Всеки пътешественик се завръща някъде. Вие къде се завръщате, г-н Вендерс?

Аз живея в Берлин и в Лос Анжелис, но Берлин е най-невероятният европейски град за мен, това е моят град. Той е нещо като европейския Ню Йорк - толкова е космополитен и изпълнен с енергия.

Известен сте с двойнственото си отношение към Америка.

Америка проповядва идеали, които й липсват на самата нея. Американците си живеят с идеята, че са освободители на народите, страдат от тотална неинформираност. Снимал съм в много американски провинции, например в Юта. Това е все едно краят на света. Пълен провинциализъм. Но наистина като цяло харесвам Америка и смятам, че уважавам американските ценности повече от самите американци.

Вие бихте ли се съгласили с разпространеното мнение, че жените са по-силния пол всъщност?

Не знам дали са по-силният, но много ценя у жените начина, по който умеят да разговарят, желанието им да го правят, нуждата им от това. Мисля, че диалогът на всички нива е единственото, което ще спаси света - пак на всички нива. А диалогът определено е приоритет на жените. Мъжката гледна точка досега май е предизвиквала само катастрофи.