Започнала е да пее на 15 с цигански оркестър по кръчмите. „Циганин не можеш да излъжеш, че можеш да пееш. От тях ако въшки не прихванах, музика прихванах и високо я ценя, и в новия си албум използвам фрагменти от нея.“ Кариерата й започнала с името Галина Иванова от заведения около София, но постепенно я придърпвали все по към центъра. Твърди, че не е използвала секса като транспортно средство. На 17 вече пеела в „Мираж“ на мутрите и всяка вечер получавала най-малкото пликче с пари, защото била най-малка в оркестъра.

Цецо Ярето – един от оркестрантите - я научил да показва уважение към всеки от персонала, дори към чистачката на тоалетните. „Така дори и собственикът да поиска да те смени с друга певица, персоналът те пази.“

Акордеонистът Пешо от „Абисиния“ пък й обяснил, че не се отказва песен на клиент, дори да не я знае, да импровизира. „Ако е гръцка, питаш за мелодията и запяваш каквото ти дойде на ума, важно е думите да завършват на „с“: „Чинийкос с месос, киселос млякос...“ Като в сръбския виц, дето един в заведение с атракция маймунка повикал момче от оркестъра и питал: „Защо маймун топи муде у чашу?“ Момчето веднага подхванало песен с този текст, смее се Кали.

А един грък – Василис – с когото тя работила във Виена – й внушил, че външният вид - в смисъл циците отвън и краката на показ – няма значение, щом имаш отношение към песента. И за да й го набие по-здраво в главата, я изфраскал с бузукито, когато си позволила да сбърка текст.

„Искам да пея, за разлика от някои колеги, които като попеят някоя и друга година, влагат пари в друг бизнес, дори да е продуцентски. В името на музиката и шоуто съм готова на всичко – гладувах като куче три месеца заради „Пей с мен.“, защото бях напълняла.“ Преди малко повече от три години Кали си продаде апартамента, за да издаде поредния си албум „За теб“. Сега обаче й предстои да се премести в ново собствено жилище, обзаведено във възрожденски стил. Очевидно й е провървяло – ако съдим и по това, че кара Туарег.

Татусите

За шестия си поред албум „Шесто чувство“ Кали решила да изглежда като жената воин – заради музиката си, която не смята за комерсиална. Воинстващият й характер се изразява и в татуировката на главата на Медуза върху хълбока й. В много ранна възраст Кали татуирала на това място едно делфинче - „в зависимост от това дали дебелеех или отслабвах, то ставаше или кит, или цаца.

Затова реших да го залича с друг татус, има момент на пристрастяване в татуирането. Повечето жени си слагат сърца, пеперуди, цветя, аз си избрах  Горгоната, силна жена, зловеща, на такова място е, че през очите й минава прашката, който я дръпне, ще се вкамени. На корема имам дракон, Ачо се казва, пазител на любовта ми, а на лявата ръка отвътре, близо до сърцето, на глаголица е изписано името на сина ми – Георги. Ако имам друго дете – работя по въпроса – и неговото име ще си татуирам.“

Без силикон и фотошоп

Кали е една от малкото певици, която не си е слагала силикон и не е правила пластични корекции. „Винаги съм искала да съм различна и единственият вариант е да бъда себе си. Харесвам си чипия нос, устата..., приемам се. Вярно, че тренирам и се мажа със скъпа козметика, но си виждам и бръчките в огледалото сутрин. Ама с възрастта ставам по-хубава.“ Разправя, че екипът й не разрешава нейните фотографии да се обработват с фотошоп – каквато, такава, слаба или дебела. Тя винаги споделя с тях – с текстописеца Росен, с мениджъра Жоро, с гримьора и фризьора си каква иска да го играе на обложката на поредния албум – космическа принцеса или чудовище, богиня или прелъстителка. И те я правят.  

Всъщност преди известно време Кали направи пластична корекция - опита с лазер да заличи белезите от операции по корема си – за жалост неуспешно. На 15 тя е преживяла жестока автомобилна катастрофа – качила се в кола на непознати, която излетяла от мост и се приземила върху изхвръкналата при удара от нея девойка. Нямало нещо по нея да не е счупено, един месец я съшивали в Пирогов. Оттогава е без далак, но последните изследвания, дето си правила, показали, че е „здрава като чук“. И въпреки препоръките на докторите, и пийва алкохол, и пуши... Но си има собствен кон. Казва, че е най-щастлива, когато язди по билото на Стара планина.

Детето и мъжете

Жоро е на 8 години, родил се трудно със секцио по спешност, с пъпна връв, вързана на примка около шията. Както възкликнала една акушерка: „Е, този ако не е късметлия!“ Кали смята, че може да се дължи на това, че работила до 8-ми месец – като думнел тъпанът, усещала как бебето в корема й се шашка и започва да се върти. С баща му са разделени, но „скъсвам си задника Георги да има баща, да не е като мен.“ Нейният татко ги напуснал, когато била на 8 години и цял живот страда от липсата му. Макар че докато бил вкъщи, се нагледала на скандали и на какво ли не. Затова винаги е мечтала да има здраво семейство „с много деца и дом, в който приятелите да идват и да си тръгват усмихнати“.

Съжалява, че досега не й се е получило.  „Стигнах до извода, че животът ти е това, което искаш, но ако не си готов да го приемеш, ако сгрешиш, Бог или съдбата те връща в изходна позиция, за да си научиш урока. Аз съм имала три сериозни и дълги връзки, три любови големи ги наречи. И трите са приключвали по един и същи начин – била съм изоставяна. Страдах неистово, обвинявах мъжете, че са били боклуци, че са ме прецаквали, след като аз наистина дълбоко и всеотдайно съм ги обичала. Сега обвинявам само себе си за тези три горчиви урока в любовта. Бях ревнива, смятах, че като аз съм готова да бъда 24 часа с един човек, и той трябва да има същата готовност. Смятах, че трябва само мен да гледа и да вижда в тоя свят. Обвинявах го, че се обръща настрани. Исках което е негово, да е и мое и обратното. Че ако аз искам секс в даден момент, и той трябва да е на същата вълна.

Като ме изоставяха, исках да отмъщавам, обвинявах, не прощавах... Късно разбрах, че съм предизвиквала нещата да се случват по този начин – да ме лъжат, да ми изневеряват, да ме изоставят. Прозрях, че това, което за мен е било любов, за тях не е било. Че любов не значи обсебване, а разбиране, подкрепа и ненавлизане в личното пространство на другия. Че в любовта има граници и такова нещо като безгранична любов не съществува. И сега имам прекрасна връзка.“

Богинята кали

Артистичния си псевдоним, както и появата на голяма сцена дължи на Слави. Пеела в БИАД, предлагали й да я издават от Пайнер и Ара, а тя ги гонела, защото не осъзнавала колко е важно да записваш и да издаваш музика, смятала, че е велика само на сцената и това й стигало. Докато една вечер дошъл Годжи да й предложи работа в БМК – музикалната компания на Слави. Дългия я погледал, погледал, пък й казал, че тя е неговият женски образ и иска България да е в краката й. „Ще се казваш Кали, защото излъчваш сладострастието на индийска богиня.“

Издал два нейни албума „Вземи ме“ и „2 в 1“ с оркестър „Ромски перли“, изпяла и хита „4-4-2“, с който и досега е много известна, но не се гордее с него. За първи път Слави я извел на концерта в Плевен. „15 хиляди души на стадиона скандираха „Сла-ви, Сла-ви!“, аз трябваше да изляза като подгряваща певица. Дългия ми каза: „Каквото и да се случи, запомни, че трябва да си изпееш песните!“ Бях страшно притеснена, реших да не мисля за друго, освен че костюмът ми е тесен, и излязох на сцената. Публиката млъкна. После започна да реве :“Ка-ли, Ка-ли!“

Харесва се като Кали – много чела и питала за нея, включително и индийци, докато се убеди, че това е богиня на истината и че чакрата на Кали е на гърлото. Нищо че индийците традиционно плашат децата си с нея както ние с Баба Яга.  

Школата чужбина

Едно голямо турне в САЩ през 2006 предотвратило замисъла за грандиозно шоу в НДК, на което Кали да промотира поредния си албум – „Шесто чувство“. Темата била как едно момиче идва в София с раничка от провинцията, за да опропасти живота си. Уговорено било участието на оркестър „Карандила“, на балета на Нешка Робева, даже пари за реализацията били намерени.

Трябвало обаче да се откаже в името на турнето зад граница, което за съжаление не било организирано според очакванията й, но било нов вид школовка за нея – както Швейцария, където работила 18-годишна, и Австрия – през следващите 2 години от кариерата й на певица, които тя смята за много важни. „Не искам да приличам на Ищар, искам да имам пазара на Ищар и нещата да ми се случват както на всеки музикант извън България. Когато направиш нещо различно, неприличащо на другите, моментално ставаш голям. А не дай да си правим сръбско и гръцко, защото това се харесва.“

Тази година Кали навършва 33 и констатира, че: 1. Не се е научила да си иска пари, нито да предлага подобаващи „услуги“ срещу спонсорство, не че няма желаещи. 2. Че се влюбва „неправилно“ все в хора, които нямат нищо общо с музиката. 3. Че иска да направи един много специален, уникален албум, с който или ще се самоубие като певица, или ще пристъпи напред.

Не-звезда

Кали не смята, че работи звезда. Ако някой си мисли подобно нещо, тя е готова да го разубеди. Както го е направила пред учениците в своето училище – 69 СОУ, не знае дали са й повярвали. Тя твърди, че има фенове и заради отношението си към живота. „От всичко се интересувам, чета, гледам, слушам, не съм се затворила в розова капсула. И ако нещо не зная, признавам си, не шикалкавя, нито пък допускам да се излагам, твърдейки, че Манхатън е столицата на Австралия.

Мисля, че в реалити шоуто „Пей с мен“ освен Тони Димитрова и Марги Хранова, и аз се представих с това лице, с което вървя през живота си, т.е. бях истинска, не се преструвах. Не се правех на добра и умна, просто си вършех работата. Ако не бях участвала там, щеше ли да ме поканиш за интервю в EVA?“

Със сигурност не, ако трябва да съм честна. Обаче макар че не спечели голямата награда, водейки почти до края в класацията, Кали се сдоби с нещо много важно – широка популярност и огромна симпатия от страна на милионната телевизионна аудитория. И промени представата за себе си, показвайки не само, че може да пее всичко, но и е интересна шарена личност.