Вторият брак ми струваше 6 години в плен на кокаина и 2 млн. долара


Звездният миг на Силвия Кристел и нейната най-известна роля е във френския филм “Емануела”. Той се появява по кината през 1974 и 9 години не слиза от екран на Шан-з-елизе. Следват 8 продължения. Обявен за най-касовия европейски филм и досега, той не само донася на Кристел огромна слава, но я превръща в символ на Франция, подобен на Айфеловата кула и Триумфалната арка. А Силвия впрочем е холандка. Само в 5 от общо 48 филма с нейно участие тя не се съблича. И тези филми нямат успех. В живота си (за който сме ви разказвали в EVA) Кристел е опитала какво ли не - световната известност и забравата, огромното богатство и загубата му заради развод и зависимост от наркотици, мъжкото обожание и мъжкото предателство. Пътувала къде ли не, имала стотици любовници, сред които, твърдят, били френският президент Жискар Д’Eстен и Уорън Бийти, направил за нея огромно признание: “Ако трябва да опиша Кристел, единственото сравнение, което ми хрумва, е, че тя е Уорън Бийти в пола!” Свързват я и с Жерар Депардийо, Жан Луи Трентинян, Роже Вадим, Мишел Пиколи. Силвия е минала и през ада на болестта рак и оцеляла. Винаги ми е била много интересна. Питах се как изглежда на живо сега, на 58. Очаквах след крайностите, които е преживяла, и след всичко, което е раздала от себе си, да бъде изхабена и цинична. А тя, каквато я видях на пресконференцията на София Филм Фест и по време на интервюто ни, се оказа елегантна и мъдра жена. Стори ми се омиротворена и нежна, без капка тестостерон и с много финес. И още красива.
Актрисата и бивша Мис Европа беше у нас, за да представи своята първа роля след почти десетгодишно отсъствие - в хърватския филм “Два слънчеви дни” на режисьора Огньен Свилич.

Г-жо Кристел, защо приехте да участвате във филма “Два слънчеви дни” и каква е вашата роля в него?
Историята ми стана интересна, защото става въпрос за човешки взаимоотношения. Разказва се за двойка, в която се е появило отчуждение. Те заминават за Хърватия, за да опитат да помирят различията си и да се срещнат емоционално отново. И като част от група туристи се загубват в планината. Моята героиня е извън тази двойка, тя е странна жена, членува в секта и съпругът й е болен от Алцхаймер. След като Огньен успя да намери пари, аз се оказах в Хърватия, като оставих за малко две любими неща- театъра, в който играя, и рисуването.
Знаете ли, че днес в България е ден за прошка? (Интервюто ни се случва на Сирни Заговезни.) По традиция българите се обаждаме на най-близките си или се събираме с тях, за да ги помолим да ни простят всички волно или неволно допуснати грешки. Има ли хора във вашия живот, които бихте искали да ви простят нещо?
(Замисля се.) Да. Най-важно за мен е да ми прости синът ми - за това, че не можех да бъда с него, когато беше малък. Тогава имах златния шанс да работя много и мислех, че ще е най-добре той да бъде отгледан от майка ми и сестра ми. Виждах го всеки ден, докато навърши 6 годинки. И после, когато трябваше да ходи на училище, го оставих в Холандия, а аз заминах в Лос Анджелис. Виждахме се всяка ваканция, но мисля, че сърцето му беше разбито. Още си спомням как ме питаше: “Мамо, защо не ме вземаш с теб?” Беше тежко да му обясня. Сега вече е на 36 и ме разбира. И имаме добра връзка.
С какво се занимава той?
Преди години опита да играе в Белгия някои малки роли и имаше възможност да пробие като актьор. Бяха му предложили да играе Исус, защото е рус и има дълга коса, но той заяви: “Не искам да ме разпъват непрекъснато, да се явявам на кастинги, да получавам откази и отхвърляния. Оставям го на теб!” И се отказа. Артур няма страст към актьорството като мен. Предпочете да остане в Утрехт, родния ми град, със сестра ми Мариане. Те са много близки. Мариане има кофишоп и синът ми работи за нея вече 17 години. Много е стабилен и отговорен. И сега даже кара шофьорски курсове. Има си приятелка. Мечтая си  да ме направят баба, но засега той не иска да има наследници.
Има ли нещо важно, което искате той да знае за жените или за начина, по който е добре мъжете да се отнасят към нас?
Баща му Хюго Клаус беше белгийски писател. И бих казала, че в Белгия са по-софистицирани, по-мили към жените - помагат ви със стола, за да седнете, ако сте жена, умеят да оказват внимание. Докато холандците са доста директни и груби. Не знам дали е наследено. Никой не е казвал на Артур как да се държи, но той го умее. Мисля, че е стара душа. Великолепен е, оправен... май говоря като негова майка. Но в трудните моменти в живота ми той беше до мен, за да ме подкрепи.
Имате предвид по време на болестта ви ли?
Да. Ракът на гърлото, който ми откриха на 47 години, беше сериозно изпитание. В тези 7 седмици, в които минах през химиотерапия, а след време се появиха метастази в черния дроб и претърпях операция... Тогава синът ми ме подкрепяше много. След тези препятствия се научих да ценя живота си и да се грижа за него. Описах в книга кариерата си, любовите си, историята си. Спрях да пуша, да пия, да ходя по партита, започнах да се занимавам със спорт. И ето до 2011 – вече имам 8 години подарено време.
Това ли е най-важният ви урок?
Може би. Въпреки че има още много – например, че хората не са такива, каквито изглеждат, и че бракът не е за мен. Първият ми брак продължи 5 месеца, вторият – 5 години. Вторият ми мъж ми струваше около 2 милиона долара и наркозависимост. Нужни ми бяха 6 години да спра кокаина. А милионите все още ги плащам. Бях млада и смешно доверчива, а той - толкова чаровен. Измамниците са много чаровни, да знаете! Трябва да си чаровен, за да спечелиш доверие и да измамиш хората. Но човек не може да бъде подготвен за всичко в живота, преди да го преживее.
Защо си направихте операция за стерилизация, след като родихте сина си?
Защото се оказа, че трябва майка ми и сестра ми Мариане да ми гледат бебето. Ако имах свестен брак или стабилни доходи, никога не бих взела подобно решение, но тогава кариерата ми беше много важна. Трябваше да се грижа за семейството си финансово. Бях много свободолюбива и не можех да допусна мъж да ми казва какво да правя. Заедно със сестра ми решихме - аз имам син, а тя – дъщеря, значи изпълнили сме дълга си към човечеството. Когато се случи, си помислих, че може би е било малко прибързано решение. (Смее се.) Не постъпих много интелигентно тогава.
Имали сте връзки с интересни мъже. Какво ви харесва сега в мъжете? Промени ли се гледната ви точка?
Сега, на 58, ми е необходима топлина. Моят приятел е и отличен танцьор. Много се смеем заедно и се наслаждаваме на живота много повече, когато сме заедно.
Разкажете ми за него!
Много е мил. Казва се Петър. Живее на лодка, с която прави разходки за туристи. Много е романтично. Заедно сме от 2 години и 3 месеца. А из София се разходихме вчера, прекарваме и много време в хотелската стая.
Имате ли същото желание за секс сега?
Дааа. Може за мъжете да се променя, но за жените не, дори след менопаузата. Когато отминат симптомите й, отново се връща желанието. Е, не е като да е задължително да го правите всяка събота. Нещата стават по-спокойни.
Коя е най-голямата ви любов, без да имаме предвид сегашния ви приятел, разбира се? С кого се чувствахте най-щастлива?
Със сигурност не е мъж този, който ме е направил най-щастлива. Жена е – казва се Илейн Рич. Тя е личният ми мениджър в Лос Анджелис. Тя беше като майка за мен. И в моята кариера, и в моя живот тя беше най-важният човек. Тя ме направи най-щастлива. Ако трябва да бъде мъж... бих избрала бащата на детето си – Хуго. Той беше 27 години по-голям от мен, но много атлетичен, тренираше карате всеки ден. Изглеждаше супер. Много ме обичаше.
С какъв парфюм сте сега? И кой мъжки парфюм харесвате най-много?
Аз съм с Chanel 5, а за мъжете най-много харесвам Roma на Laura Biaggioti. 

за Ален Делон
Делон беше мъжът, с когото винаги съм мечтала да имам еротична сцена и да играем заедно във филм. Но опитът ми с него в „Летище Конкорд“ беше ужасен. В сценария имаше сцена, в която трябваше да падне на колене пред мен. Той играеше пилот, а аз – стюардеса и негова годеница. Делон абсолютно отказа да падне на колене пред „някаква актриса“. Даже предложих аз да коленича, за да си свършим работата и да си ходим. В крайна сметка режисьорът успя да го убеди, че това ще бъде много добре за неговия имидж, и Делон се съгласи. Една дума не обменихме. Стори ми се много хладен, дистанциран. Няма никаква топлина у него. Може би беше така, защото трябваше да снимаме на английски и той учеше езика много сериозно. Но ако ме попитате дали бих снимала друг филм с Ален Делон, съм категорична: “Не! Никога.”