Мишо Савов

Бивш бодигард на Боби Браун, актьор в най-голямото водно шоу в Лас Вегас, той мечтае за роля в киното и за Холивуд…

Нина Никол 23 February 2009

 

Бивш бодигард на Боби Браун (“държи парите си в кутия за обувки, ужас!”), актьор в най-голямото водно шоу в Лас Вегас, единствен европеец сред каскадьорите, той мечтае за роля в киното и за Холивуд…



EVA определено си пада по стопроцентови мъжкари и авантюристи и обича да разказва за тях. Още повече, че този тип мъже задължително са плейбои, номади по душа и имат супер интересен живот, в който сменят жени, професии, държави, дори своята собствена непоклатима философия.

Един такъв авантюрист е Мишо Савов, бивш шампион и рекордьор по плуване у нас, но по-известен като брат на диджей Дамян. Два пъти женен и развеждан, втория път - за азиатка, Мис Корея, Мишо живее от 17 години в САЩ, от 8  - в Лас Вегас, заедно с третия брат - Калин. Сменил е най-различни професии, от една година е актьор и каскадьор в суператракцията на Лас Вегас “Сирените”.

Когато се ръкува, може да ти счупи ръката, също като баща си и братята си, има и същото неустоимо излъчване - красив, мускулест, с… “голям български манталитет”, обича да се шегува Мишо. И да, остроумен и позитивен, с една дума – готин.

Как сирените те “оплетоха” в мрежите си, как стана част от това шоу?

В шоуто попаднах след много труден кастинг, в който над 100 елитни каскадьори, снимащи във високобюджетни филми в Холивуд, се бореха за едно място. Аз бях единственият европеец там. Впечатлих продуцентите с това, че съм силен плувец, много добре се ориентирам във водата, дори когато е тъмно. Трябваше ми година и половина да се подготвя за самия кастинг. Направих всичко без грешка. Имах целия пакет от способности, хъс, постоянство, професионализъм – просто съм малко луд. Накрая, колкото и грубо да звучи, ни наредиха като овце да ни гледат телата – в това шоу мускулите продават, въобще в Холивуд тялото продава добре.

Какво представлява самото шоу?

Много се доближава до театрална постановка, до това, което се играе на Бродуей, но е по-мащабно. Самото шоу е битка между екипажите на два кораба – на единия са сирените, на другия сме ние, пиратите. Ние се бием със сирените, тъй като те отвличат сина на капитана, и се опитваме да го спасим. Разбира се, след боя между двата кораба детето е освободено.

Шоуто е 18 минути, всяка вечер имаме по 4 представления. Досега то е видяно от 15 милиона души от цял свят. Няма сезони за почивка, най-неприятно е през зимата, тъй като водата е 2 градуса. Но хората идват да се забавляват, дори има подпийнали, които се качват по кораба, искат да стават пирати. Само когато вали дъжд, не играем.

Каква е твоята роля в “Сирените”?

Аз изпълнявам две роли – едната е ключова, защото съм лицето на пиратите, името ми е Скин, в другата роля моето име е Битъл - една от сложните роли, в която се изпълняват страшно много каскади с прецизно изчислени действия. Скин е голям, едър мъж – дясната ръка на капитана. А Битъл е малко див, своенравен пират, на когото не му пука какво прави и се опитва да помага на капитана с дивотиите си.

Колко опасни са каскадите ти, имал ли си инциденти?

Най-трудната каскада е да се направи скок от 10 метра в един квадрат, метър и половина на метър и половина. Този скок се изпълнява, докато специални уреди правят огромни вълни, през това време избухват фойерверки, водата пръска към лицето ти, има пушек и корабът се накланя напред и надолу. На първото представление сбърках с половин милиметър, одрасках една от тръбите, контузих се, но много бързо влязох в час. Нека уточня, че цялото дъно е със светлини и апаратури, които движат кораба и тази малка дупка е единственото място, на което можеш да се приземиш.

А имаш ли реплики?

Имам реплики, аз освен каскадьор, съм и актьор. Любимата ми реплика е “Капитане, ние потъваме”. Любима ми е, защото точно след нея трябва да изпълня тази сложна каскада, за която ти казах.

“Сирените” могат ли да те изстрелят към голямото кино?

Имам големи амбиции, а това шоу може директно да ме изстреля в киноиндустрията. В киното разликата е, че винаги може да се направи монтаж, а в шоуто грешки не трябва да стават, защото всичко е наживо. Големите продукции адски много ценят актьори и каскадьори, които могат да го направят от първия път, без дубли. Идват продуценти и режисьори от Холивуд, наблюдават и ни снимат. Дори използват нашите кораби за декор, една от сериите на “Карибски пирати” беше снимана при нас.

А по чия идея се прави шоуто, кой го е създал?

Цялата продукция е на “Метро Голдуин Майер” и се играе от 5 години. През това време се променят нещата - сега се показва повече гола плът, това важи не само за жение, а и за нас. Играем само по панталони.

Кога ще се “пенсионираш” като пират?

Нямам намерение да се пенсионирам като пират! Смятам да вляза във високобюджетна продукция и през тази година ще ходя на кастинги, ще се срещам с филмови агенти. Иначе постоянно съм в залата, на диета съм, плувам и поддържам тялото си. Аз съм най-възрастният в цялото шоу – на 38 съм. Актьорите-каскадьори работят горе-долу до 45 години.

Ако не е тайна, какво е заплащането?

Забранено е да се коментира заплащането, за такава опасна роля компенсацията е добра. Въпреки че в момента в цяла Америка много казина фалират заради кризата.

Твоите колеги знаят ли, че си българин? И чували ли са за България?

Бяха чували малко за България, а сега дори знаят български думи, даже псуват на български, когато започнат взривовете. Но такива са пиратите – нямат добро държание, все пак са избягали затворници. Опитвали са наша ракия, ядоха луканка – много им хареса.

Вие звезди ли сте във Вегас, канят ли ви по партита?

Почти всяка вечер ме канят, но тъй като свършваме много късно - към 12-1 часа, пропускам купоните. Да, във Вегас сме звезди – вестниците пишат за нас, показват ни по телевизията. Дори има улица във Вегас, кръстена на шоуто, а аз дадох интервю за един от тв каналите. Участваме и в благотворителни прояви, посещаваме тежко болни деца, раздаваме им подаръци, снимки, автографи. Едно от последните ми партита беше в прословутото имение на Хю Хефнър. За съжаление, русите зайчета не ме нападнаха, явно джобовете ми не са им се сторили достатъчно дебели, а ухажваха мъже на солидна възраст с доста солидни портфейли.

Твоята приятелка не те ли ревнува от фенките?

Приятелката ми е на 26 години и си имаме доверие. Заедно сме вече година и половина. Тя ми е единствена на сърцето и имам сериозни намерения към нея, но с уважение се отнасям към всяка жена, която проявява интерес към мен. Скоро бях на парти и една от актрисите в сериала “Бевърли Хилс”, Аналин Макоен, беше специален гост и предпочиташе да се снима само с мен, явно по някакъв начин е оценила българския ген.

Имаш два брака зад гърба си. Очевидно не си бил винаги толкова сдържан.

Да, така е. Първият беше с блондинка, а вторият - с азиатка, с която бяхме заедно 12 години, живяхме и в Америка, и в България. Животът в България обаче не й допадна и след като се върна в Америка, се промени. Но тогава аз съм бил доста по-млад и съм допускал грешки.

Нека поговорим и за Боби Браун, дълги години си бил около него. Наистина ли е толкова скандален, колкото го описват медиите?

Боби Браун е много скандален, аз бях около него 3 години. По това време бях шеф на охраната на два нощни клуба. Когато той беше в единия нощен клуб, стана сбиване и трябваше да се намеся, за да разтървем двама доста едри мъже. Явно съм го впечатлил и той ми предложи да работя за него, искаше по-скоро да го пазя от папараците.

С Уитни съм говорил само веднъж, но според мен той я обичаше много и се страхуваше да не я загуби, макар че е доста луд и изобщо не е светец. Носеха се слухове, че я бие, но аз не съм го виждал. Това, което ме шокира в Боби, е, че си държи парите в кутия за обувки под леглото. Изпращал ме е да вземам пари оттам… Той обича да се забавлява и като всяка звезда от шоубизнеса дава луди пари за алкохол и ментови цигари. Обожава ментови цигари.

В момента поддържаш ли отношения с него?

Нямаме контакти. Доколкото знам, има свое шоу. Иначе не мога да се оплача, винаги се е отнасял с изключително внимание. Доверяваше ми организирането на всичките си излизания и аз бях по-скоро организатор, отколкото бодигард.

Как въобще се озова в Щатите?

След 91-а година разбрах, че много университети канят добри спортисти в Америка, подадох си документите и в един хубав ден в дома ми почнаха да идват покани да се състезавам в Америка. Отначало ми беше трудно, тъй като не говорех езика. За 3 години стигнах върховете в плуването. Във всяко състезание обирах почти всички титли. На открития шампионат в Америка станах втори, а на 15 км маратон подобрих американския рекорд. Но тъй като разбрах, че с плуване няма да стане, се преориентирах. След като приключих със състезанията, дълги години работих в пожарната, бях спасител на плажа в Лос Анджелис. Много опасна професия, особено при ураганите в Мексико.

Задържах се 9 години, спасих много хора, но най-страшно беше по време на урагана Ел Ниньо. Лично аз бях под водата в продължение на 4 часа, извадих над 20 човека само за един ден. Доста хора загинаха, но и много спасихме. Беше ужасно, за пръв път се уплаших от водата, тъй като вълните бяха високи 15 метра. Дори по едно време бях върху вълната и виждах хората на брега като мравки, ако паднеш – умираш. Но такъв е животът в Америка, ако не рискуваш – не можеш да оцелееш. 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР