През септември 2002 г. Нина Хаджийска е оперирана от рак на гърдата. Лекарите й назначават курс по лъче- и химиотерапия, но тъй като е анемична и с ниско кръвно, са принудени да се откажат от лечението с лекарства. От тогава Нина прави контролен преглед през три месеца. Въпреки че лечението не е завършено, болестта не дава рецидив. Нина е убедена, че е успяла да се справи с нея благодарение на личната здравословна програма, която си съставя след операцията, както и на вроденото си позитивно мислене.

Познавам Нина от есента на фаталната за нея 2002 г. Винаги засмяна, устремена нанякъде, готова да те развесели с шега, както и да ти помогне, винаги добре поддържана. Нищо, дори бегъл жест или поглед, не ми е подсказвало, че тя е преживяла страшната болест. Тази година ще навърши 50 г. "На Запад казват, че до тези години човек гради, ражда, развива се, а след това започва да живее. И да прави нещо за себе си." Нина твърдо е решена да изживее пълноценно и докрай втората половина от живота си.  Нина Хаджийска е завършила ВИФ, специалност волейбол. Дълги години е била учителка по физкултура и треньор в спортни школи. Дотук свършва стандартното в живота й и започва поредицата от нестандартности. През 1989 г. тя става таксиметров шофьор и е сред малкото жени в историята на тази професия. Викали я на всички цигански сватби и кръщенета, защото я смятали за кадемлийка. "Отначало се притеснявах, но всъщност нямах неприятни случки. Тогава хората все още бяха добронамерени и спокойни."

Зад волана на собствената си жълта лада тя усеща признаците на бременността. Всъщност Нина отдавна е многодетна майка. На 31 г. се е омъжила втори път, завела е в дома на съпруга си Марин, машинен инженер, своите две деца - момиче и момче, и е заварила там неговите две - също момиче и момче. На 36 г. ражда третото си дете. "Аз съм една щастлива майка и съпруга. Когато се омъжих, при нас бяха само моите деца, след няколко години дойдоха и тези на мъжа ми. Всички учеха в едно училище и бързо свикнаха заедно.  И сега се търсят, поддържат се, помагат си и си споделят. Най-голямата е Надежда - моята дъщеря, после са двамата Георгевци, родени в една и съща година, след тях е дъщерята на мъжа ми Жанета. Най-малкият е Марин, кръстен на баща си. Сега той е на 14 години. Когато го родих, дойдоха на куп да ме приберат от родилния дом."  С присъщата си позитивна жизненост Нина е успяла да създаде едно типично италианско семейство, в което всички се обичат и държат един на друг. За разлика от доста майки, тя кърми дълго децата си, като дава и по литър и половина кърма на ден в млечна банка, защото е гореща привърженичка на кърменето. Две-три години гледа Марин вкъщи, после се впуска в обществена дейност.  "Исках да споделя с жените опита си за втория брак ("Винаги е по-добър от първия, защото си помъдрял от грешките си"), за децата ("Когато обичам един човек, значи обичам цялото му обкръжение), за раждането в по-зряла възраст ("То подмладява жената"), за пълноценното кърмене. Исках да им предам позитивното си отношение към живота." След тази своеобразна семейна визитка тя леко и спокойно, като че ли не говори за себе си, ми разказва как се е срещнала с рака:

"Когато преди 5 години оперираха майка ми от рак на млечната жлеза и отрязаха цялата й гърда, започнах да ходя редовно веднъж в годината на профилактични прегледи. На един от тях лекарите установиха, че имам мастопатия. В един момент една от бучките започна да расте, прегледите станаха задължителни през три месеца. След като мина година, казах на лекарите, че предпочитам да ме оперират, отколкото да треперя и да чакам. Когато доц.  Тенев ме оперира през октомври 2002 г., се установи, че не е нито малко, нито безобидно, а е чист карцином, при това некапсулован. Отрязаха една трета от гърдата ми и останах в болницата 40 дни. След това ми препоръчаха лъче- и химиотерапия. Подложих се на лъчетерапия, но тъй като съм анемична и с ниско кръвно, отложиха химиотерапията, докато се възстановя от първото лечение. Досега все още я отлагаме. А аз се чувствам добре."  След операцията Нина започва да чете много книги за рака, за женските здравословни проблеми и за човешката психика. Разбира, че за да си помогне, трябва да промени начина на живот и хранителния си режим и на всяка цена да успее да запази оптимизма си. Така тя създава своята лична здравословна програма, която й е помогнала да стабилизира здравето си. С присъщата си добронамереност Нина е готова да я сподели с всички останали жени.

личната здравословна програма на Нина

рейки

След като излязох от онкологията, отидох при мастер рейки, за да направя един месец терапия. От учителката разбрах, че мога да бъда асоциирана в рейки първо ниво (Нивата при рейки са три - б.ред.) и че е добре в семейството ми да има още един човек, обучен в рейки, за да можем да обменяме енергия. Най-добре е вторият човек да е дете, защото енергията на децата е много по-чиста. Избрах малкия си син - с него имаме силна духовна връзка. Двамата заедно завършихме курса и започнахме да прилагаме наученото вкъщи. Сега се справям сама. Сутрин, докато лежа в леглото, първо си давам рейки, за да хармонизирам енергията си, след това играя йога.

хата йога

Второто нещо, което направих три месеца след операцията, беше да започна да се занимавам с хата йога. Комбинацията от упражнения, дишане, медитация и релаксация ми дадоха вътрешно равновесие, успокоение и увереност. Сега всеки ден играя йога, след като си дам рейки. Един ден комплект от 12 упражнения за посрещане на слънцето, на другия - тибетските упражнения, които се правят до 20 пъти всяко едно. Тези упражнения задвижват енергията в цялото ми тяло. Когато започнах да играя йога, срещнах жени, оперирани от рак на гърдата много преди мен, които се бяха пазили от физически натоварвания, но се чувстваха много по-зле от мен. Аз съм доказателство, че спортуването трябва да започне веднага.

хранителният режим

Друга моя задача беше да премина към здравословно хранене, за да стабилизирам организма си. Опитах с глад, но видях, че не ми понася. Започнах да се храня основно с живи храни: сокове фреш, червени и оранжеви плодове и зеленчуци - червено цвекло, грейпфрут, тиква, моркови и т.н. Ям само печено месо, абсолютно изоставих тестените и сладките неща. Два месеца след операцията за учудване на всички лекари хемоглобинът ми се повиши без витамин В, инжекции или системи. Усещам тялото си здраво и това ме зарежда с желание да продължа напред.   "Комбинацията от рейки, йога, много сън, дълги планински излети и подходящ за мен хранителен режим ми дава страхотен тонус. Винаги съм весела и малко неща могат да ме извадят от равновесие. Преди бях по-експанзивна. Казваха, че действията изпреварват мислите ми. Сега съм по-спокойна и не скачам веднага да свърша нещо, което не е мое задължение, а обяснявам как да се направи. Мисля, че се промених не само от преживяното, но и от това, което правя за душата и тялото си."

профилактиката

За мен тя е най-важното нещо, особено при рака на млечната жлеза. Защото при него и в лошото има нещо добро: гърдата е извън торса и организмът не се разхерметизира. Профилактиката ми помогна да хвана заболяването в начален стадий. Сега ми дава ясна представа какво се случва с мен. Разбрах, че никой не е застрахован, но че е по-добре навреме да приемеш фактите и да вземеш мерки.

позитивното мислене

Винаги съм мислила позитивно. Дори когато се разболях от рак. Казах си: "Ти имаш един израстък, който трябва да се махне. Това е." Не съм се тръшкала, че е дошъл краят на света. Бях абсолютно сигурна и убедена, че ще се справя. Защото само положителната енергия и вярата, че ще се пребориш с това, което носиш в себе си, ще ти помогне да продължиш напред.  Да, на човек му се случва това, което му е предопределено, но и той може да предначертае това, което иска да заложи в себе си. И ако сериозно гони целите си, няма да си отиде, докато не си изпълни заложената задача. Мисля, че имам още доста неща да върша и затова имам още много време на тази земя.

 любима работа

Започнах да мисля, че по някакъв начин трябва да споделя с другите промяната, която преживях. Тогава в мен дойде решението да направя заедно с моя приятелка профилактичен Център за съвършен ритъм на живот Аюрведа в Банкя. Няма да разказвам за него, защото ЕВА го представи през лятото. Ще кажа само, че целта на 10-дневната програма, която включва физически упражнения, подбрани от мен и мои състуденти кинезитерапевти, йога, рейки, планински излети и разтоварващ хранителен режим, съставен от д-р Попова, завеждащ метаболитната клиника в Исул, е хората да усетят въздействието на тези неща върху себе си така, както ги усетих аз, да разберат, че са положителни и добри. И да си тръгнат от Центъра с нагласата, че трябва да си съставят лична здравословна програма в хармония с техния биологичен часовник, за да поддържат здраво тялото си. Защото тялото е домът на нашата душа.  "Имам познати, които ме съветват да не се занимавам с Центъра, за да не се преуморявам. Те мислят, че след като е работа, непременно трябва да ме натовари. Но ако вършиш нещо от сърце и с любов, то всъщност те зарежда с положителна енергия и с хъс за живот. Това, което върша сега, ме разтоварва психически, носи ми удовлетворение и ме прави щастлива."