„Доказателството за успех на един дизайнер е, когато дрехата „излезе” на улицата“

Когато за първи път видях Маги на откриването на новия магазин на PENNYBLACK, помислих, че е кацнала директно от Берлин. Момичето до мен пък заяви, че е по-вероятно да е някъде от Скандинавия. Оказа се, че и двете грешим, подведени от артистичния й вид. Набързо разучихме, че Магдалена Кирова е дъщеря на дизайнера Мария Иванчева, а баща й е художник - Цвети Киров. Завършва съвсем обикновена гимназия в София, а после по препоръка на майка си заминава за Италия, и по-конкретно – в небезизвестния институт за моден дизайн във Флоренция Polimoda, в който 4 години изучава конструиране на облекла, дамска и мъжка мода. След обучението я взимат на стаж в МaxMara Group, където работи и до днес. Вече 7 години.
А после стана още по-интересно:

МАЙКА МИ Е МОЯТ НАЙ-ГОЛЯМ УЧИТЕЛ. Израснала съм, заобиколена от платове и кройки. Спомням си, как когато бях малка, тя рисуваше коприни, а аз седях под  масата й и рисувах моделчета в тетрадките си... Обичах да „правя” ревюта, като обличах дрехите на мама, измислях им някакъв ре-стайлинг и после дефилирах. Не съм си и мечтала да правя нещо по-различно от мода - винаги съм знаела, че ще стана дизайнер.

В ИТАЛИЯ ПОРАСНАХ. Научих се да отстоявам идеите си, което е може би най-важното за един творец или човек, занимаващ се с креативна дейност. Нормално е, докато правиш нещо, да си в непрекъснато съмнение дали това е наистина добро. Защото винаги има една идея, която е по-добра, а да не говорим по колко още начини може да се подобрява... Но трябва да намериш точката, в която да кажеш „Стоп!”. Научих се да имам и по-голям респект към идеите си. Когато още се учиш, рисуваш една идея, хвърляш я, рисуваш нова... Но тези мисли всъщност ти идват интуитивно и са си добри точно такива, каквито са. Не бива да се подценяват и няма нужда да се „предобряват”. Да, можеш да ги преработиш по хиляди начини, но накрая е по-вероятно просто да ги... развалиш.

ЕДНО ОТ НАЙ-СТИМУЛИРАЩИТЕ НЕЩА В РАБОТАТА МИ са непрекъснатите пътувания за вдъхновение и търсене на нови тенденции. Обикаляме различни винтидж пазари и малки дизайнерски магазинчета, най-често в Лондон и Париж. Тенденциите всъщност се хващат от улицата, затова наблюдаваме как се обличат хората. Това е много важна част от работата ни, защото на всеки шест месеца трябва да измисляме нова мода, която обаче ще е на пазара след година. Аз работя за две линии дамска мода, което включва всичко – от тишърти до връхни дрехи и официални облекла, както и аксесоари. Така че нещата трябва да са много напред.

МАТЕРИАЛИТЕ СА С ОСОБЕНО ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ. Ние правим много сериозно проучване за материалите и новите технологии за създаването им. Търсим нещата, които подновяват дрехата, което е много вдъхновяващо за един дизайнер. Защото в модата нещата са циклични – епохите се въртят, но с нови материи и гледна точка. Например сега са на мода полите от 50-те, но сложени по друг начин. Разчитам много и на интуицията си. Например тенденциите, които прекалено често виждаш на подиума и улицата, означава, че може би вече свършват. А други неща, които ти хващат окото, вероятно се зараждат.

В МОМЕНТА РАБОТЯ ВЪРХУ КОЛЕКЦИИТЕ ЗА СЛЕДВАЩАТА ЗИМА. Тенденцията на минимализма продължава. Ще има леко завръщане към 90-те години, към стила на Хелмут Ланг. Икономическата криза все още се отразява на модата – търсят се по-стойностните неща и дрехата, която може да остане няколко години в гардероба ти, без да „остарява”. Акцентът е върху истинските материи като коприната и вълната, инспирирана от милитъри стила.

МОДАТА Е ЗАНАЯТ, който изисква много труд, време и знания. Има и много креативност, но тя е повече практична, защото в края на краищата дрехата трябва да бъде носена. Има разни млади дизайнери, които правят странни неща само и само за да бъдат различни. Но според мен истинският авангард е, когато успееш да направиш нещо ново, но и носимо.   Доказателството за успех е, когато дрехата „излезе” на улицата. В този смисъл, за мен Prada създава най-авангардната мода в наше време. По-силна е, отколкото преди години бяха японските дизайнери като Рей Кавакубо например. При Prada търсенето на платове и нови технологии е на адски високо ниво. И винаги провокира, винаги прави нови неща, които няма как да не забележиш, а същевременно са много носими.

СПОРЕД МЕН ФИБИ ФИЛО НАПРАВИ РЕВОЛЮЦИЯ В МОДАТА. Повечето дизайнери създават дрехи за тяхната жена идеал, която трябва да е красива и женствена. Докато нормалната жена иска да е преди всичко практична в ежедневието си. Иска да се чувства елегантна и комфортна. И това е тяхната революция – на Celine, Chloe и Stella McCartney - създадоха една небрежна елегантност, без да отнемат женствеността.

ВИНАГИ СЪМ МЕЧТАЛА ДА СЕ ЗАНИМАВАМ С МЪЖКА МОДА. И планът ми за бъдещето е да направя собствена линия, която да включва и мъжка, и дамска мода. В мъжката мода според мен има един друг вид суетност. Нещата са по-семпли като силует и много не се променят с времето, но за сметка на това материалите, шевът и скритите детайли са много важни. Можеш да си играеш с по-малко неща, но по някакъв начин можеш да бъдеш концептуално по-свободен. Прилича малко на инженерство, което за мен като потомък на архитектска фамилия е изключително интересно. А и в крайна сметка за жената вече всичко е направено, докато за мен в мъжката мода има една част, която липсва, и аз бих желала да работя точно върху нея. 

МНОГО ХОРА МЕ ПИТАТ: Искаш ли да се върнеш в България? Но аз не се чувствам, все едно съм я напуснала. Работата ми дава възможност да се връщам често в България, надявам се занапред това да стане още по-често. Смятам, че съм гражданин на Европа.


Pennyblack есен-зима 2010/2011