Много хора се смееха сред публиката на “Онзи, който се хили” – новата постановка в Народния театър, която се играе на Сцена на четвъртия етаж. Бутиковата трагикомедия е написана от Венцислав Кулев и е поставена от Гаро Ашикян. В ролите са Валентин Танев, очаквано добър и много смешен в костюма си на мечка, Йосиф Шамли, неочаквано добър и то не за друго, а защото не познавам добре ролите му, и една лека и достоверна Теодора Духовникова.
Бизнесмен дава пари на бивш театрален режисьор, сега подвизаващ се в шоубизнеса, за да постави мюзикъл по “Крал Лир”. Но за да вземе парите, героят на Валентин Танев трябва да изпълни едно малко условие. Какво ще му струва то и дали пистолетът, който в един момент се появява на сцената, гръмва, ще разберете, ако отидете да гледате постановката. Следващата дата през декември е 28-и, но след това идва цяла нова година.
За самата пиеса ще кажа, че отдавна не съм слушала толкова добър и плътен диалог от български автор. Имаше езикови каламбури, неочаквани обрати, дълбочини за онези, които обичат дълбочините, и лекота, защото някои я предпочитат, много истини за живота на актьорите (а всички ние сме актьори в живота малко или повече).
В пиесата двамата мъже си играят с пари и метафори, докато накрая момичето, което кандидатства за продавачка, не разрешава конфликта на физическо ниво. Бам! Или бум? Така сме жените – гледат ни продавачки, но можем да сме смъртоносни.
След премиерата на спектакъла имаше лек коктейл и когато отидох да поздравя Венци Кулев и Теди Духовникова, можех искрено да им се усмихна и да кажа: “Чудесно беше!”

P. S. Наскоро с Ирка и Лили Стамболова ходихме на една друга премиера. Аз задрямах няколко пъти, но колко завидях на Ирка, която ми каза, че направо е заспала на два пъти. Не питайте как след това се крихме, за да не се срещнем лице в лице с режисьора. В такива моменти не мога да лъжа и да кажа “прекрасно” за нещо, което не ми е харесало. Ирка, като по-умна от мен, ме посъветва как да се измъквам от такива ситуации. “Можеш да казваш: Много се забавлявах!” А ако пиесата е трагична, вероятно мога да казвам: „Много се разстроих!“ Да го разбират както искат.