мирзакарим норбеков

За него научих на книжния пазар на площад Славейков. Търсех нещо ново и оригинално на тема здраве и един продавач ми препоръча книга на академика.

Мариана Антонова 01 September 2009

 
От нея разбрах, че той е създал в Москва Институт за самоусъвършенстване на човека, както и оздравителна система, станала хит не само в Русия, но и в Европа, САЩ, даже у нас.

Разговарях с преподаватели от института на Норбеков, които провеждат курсове в София, и с негови български ученици, за да обясня на читателите на ЕВА за какво става дума и да проверя дали от упражненията има ефект. Видя ми се смешно, че докато ги изпълняват, всички трябва непрекъснато да се усмихват. Доста време ми трябваше, за да проумея, че въпросът не е в това да махаш механично с ръце и крака, а да се научиш да го правиш с чувство и постепенно да ставаш господар на емоциите си. Защото овладените емоции според източните философии, залегнали в основата на оздравителната система, са ключът към здравето.

Година по-късно академик Норбеков посети България. Това бе повод медиите да поставят въпроса стойностно ли е това, на което ни учи, или е поредната грандиозна машина за пари, която спекулира с едно от най-скъпите за човека неща - здравето. Съмненията нараснаха, когато стана ясно, че системата е още по-нагла, тъй като предлага знания не само как да не бъдем болни, но и как да станем богати. Може би в знак на протест академикът отказа да гостува на Кеворк Кеворкян във "Всяка неделя". Затова пък от екрана Аня Пенчева упорито се опитваше да ни каже, че системата работи, като размахваше изследвания на щитовидната си жлеза преди и след изкаран курс. Преди - лоши, след това - перфектни.

Това лято Мирзакарим Норбеков отново дойде в страната ни, за да проведе на Слънчев бряг курс от последната степен на системата си, наречен Работилница на успеха. Очаквах срещата ни с нетърпение, защото знаех, че е изключително нестандартна личност: гражданин на света, който няма националност и се чувства еднакво добре навсякъде, мултимилионер, създал в Русия 242 милионери и президент на московския Клуб на милионера, баща на 15 деца - 6 негови и 9 осиновени, потомък на двама прадеди, почитани като светци, човек, който харчи парите си за социологически изследвания, за да разбере как тиктака механизмът на съвременното общество.

Към това се добавяше и ореолът на тайнствено минало. В казармата Норбеков бил пребит до смърт. Излекувал го човек, който живеел в планините на родния му Узбекистан и практикувал нетрадиционна медицина. Той обаче не бил просто един дядо, дето не знае какво е улица. А син на дипломати, израснал, учил и работил в цивилизована Англия, но предпочел поприще, различно от това на родителите си. Починал, забележете, на 112 години. Норбеков станал негов ученик и между другото - носител на черен колан по карате и самчондо, притежател на няколко дипломи за висше образование, автор на много научни изобретения и открития и специалист по суфиска медицина, една от най-древните в света.

Първата задача, която получил от наставника си, била да забогатее, за да бъде материално независим. Тогава отишъл в ЮАР и създал синтетични скъпоценни камъни, които след много перипетии с кораби из различни морета продал на... руското КГБ. Така направил първите си милиони.
Рано сутринта, преди да се запозная с академика-авантюрист, наблюдавам как край морския бряг българските кандидат-милионери правят физически упражнения под ръководството на един от най-близките му ученици. Следобед влизам с тях в залата, където Норбеков им изнася лекция.

По програма той го прави всеки ден от 5 до 10-11 ч. вечерта и ще бъде така до края на 10-дневния курс. Забелязвам в ръцете на българите особен уред с два бутона и червена лампичка. Обясняват ми, че това е тренажор за трениране на интуицията: когато натиснеш грешния бутон, те удря слаб токов импулс... Чувала съм, че в Русия Норбеков карал учениците си с отлична интуиция да играят на борсата, без значение дали имат представа от това, за което залагат. Оттам идвала част от парите му. Просто един от многото слухове, които витаят около загадъчната му личност.

Малко след сутрешните упражнения Норбеков ни кани в апартамента си в хотела. На масичката са подредени любимите му лули - той е заклет пушач и твърди, че е изключително опасно човек, пушил дълго, да се откаже от раз. Една от необичайните му констатации, дефинирана след подробни проучвания. Най-после го виждам отблизо. Достолепен, аристократичен, изключително начетен и сладкодумен, със загадъчен зелен поглед, в който дреме стоманена твърдост, Норбеков е невероятно харизматичен.
 
Специално за ЕВА той сподели възгледите си за нациите на бъдещето, за мъжете и жените, за комплексите на лидерите и наемните работници, за традициите и гейовете, както и моменти от живота си, когато е бил на кръстопът.

Академик Норбеков, кои хора според вас са най-щастливи?
Тези, които работят за заплата. Те умират щастливи, защото мислят за своето оцеляване и това на семейството си и нямат време да се запознаят със себе си. Наричам наемните работници големи деца. Трябват им "мама" и "татко", които да мислят за тях, да планират вместо тях, да им казват иди тук или там, направи това или онова. И за награда - ето ти близалката, т.е. заплатата.

Излиза, че се чувствате по-специален, защото сте успели.
В момента в мен се борят две личности. Едната иска да ме покаже по красив начин, другата - какъвто съм. Не искам да се харесвам на някого. Желанието да лъжеш е реализирана слабост. От това, че си постигнал нещо в живота, не ставаш различен. Само се появяват повече проблеми, повече неизвестни и още по-голям комплекс за непълноценност.

Значи и милионерите имат комплекс за непълноценност!
Преди 16 г. изпълних задачата си да стана материално независим. Малко след това започнаха депресиите. Вече не ми беше интересно и не исках повече да работя за пари. Нямах и за цел да стана най-богатият човек на планетата, дори да се наредя сред първите 100. По-късно като президент на Клуба на милионерите в Москва установих, че всички, които достигат материалната задоволеност, се изправят пред цяла неизвестна вселена, която всъщност е животът. Когато човек получи своите милиони, веднага се появява въпросът: а по-нататък какво? Така че и аз бях пред избор с какво искам да се занимавам.

Дефинирайте накратко това, с което се занимавате.
Избрах може би съвсем безсмислена професия - екскурзовод. Опитвам се според възможностите си да доведа хората до тяхната същност. Разбира се, обучавам ги само на това, което умея и през което съм минал. Да се научат да се грижат за здравето си и да не губят за постигането на материалната си свобода целия живот, а само кратък период от него. После да потърсят знанието за самите себе си. А след това всеки сам да намери духовните си ценности.

За тази работата сте си определили заплата от 1 евро годишно. Звучи доста ексцентрично.
От гледна точка на обикновените хора изглеждам като идиот - обикалям по целия свят, провеждам семинари и тренировки срещу 1 евро годишно. Но аз получавам най-голямото заплащане - удоволствието от това, което правя. Готов съм заради този духовен оргазъм да загубя всичко. Вижте, хората правят какво ли не, за да си доставят радост. Но я получават чрез посредници. Аз я получавам директно. Когато обучаваш някого и виждаш, че постига успехи, депресията преминава в удовлетворение, а то - в състояние на щастие.

Защо учите хората да бъдат материално независими, след като според вас това не е чак толкова прекрасно?
Уча хората да станат богати, защото, освободени от материалния страх, започват по-смело да гледат света отстрани. Вярно е, че година-две, след като постигнат, което им трябва, се появява мисълта за самоубийство, защото животът вече няма смисъл. Но тогава започват да го търсят. Животните живеят само заради материалното си благополучие. Това, което ни отличава от тях, е, че имаме избор. По-добре ли е да си отидете от този свят, без да разберете какво представлявате? Имало човек, ходил на два крака и не използвал пълноценно даденото му време на тази земя.

Смятате ли, че вече знаете всичко за себе си и за живота? Има ли още какво да учите?
Ако някой твърди, че знае всичко, бъдете сигурни, че не е вярно. Най-главните ми учители са тези, които обучавам. Като ги изучавам, аз се уча от тях. Освен това учители има по целия свят. България например е един от тях. Докато идвах тук, мислех, че ще изучавам великото българско селско стопанство, защото едно от нещата, които съм завършил, е селскостопански институт. Оказа се, че съм дошъл на погребение. В СССР голямо количество от селскостопанската продукция беше с етикет "Произведено в България".
Сега тези продукти ги няма. Европейците решиха да убият вашето селско стопанство. И вие им помагате с огромна радост. Наричам всеки, който получава дотация, за да забрави националната си гордост, килър. Сега в България има една професия - на професионален убиец, получил заповед да унищожи икономиката на страната си. Така че учител е целият живот.

Нека минем към по-женска тема. Защо хората се развеждат? Това е едно от нещата, които доста подробно сте изучавали.
Когато става дума за причините за развода, съм като акула в океана. Колекционирах ги и в последните 2-3 г. не съм чул нищо ново. Разводът е загуба на националния корен, върху който се крепи една нация. Бил ли е разводът нещо нормално преди 100 години? Не. Това е ново явление. В джунглата, наречена град, традицията изчезва. Младите получат свобода от родителите си да живеят самостоятелно без брак точно във времето, когато се задвижва животинският инстинкт, който ги кара да искат да се отделят от стадото и да създадат свое собствено. 67% от тези младежи след като се оженят, се развеждат. Защото са имали възможност да задоволят природния си егоизъм. И той, вече утвърден, започва да работи, когато създадат семейство. Дори и да не се разведат, те вътрешно остават самотни. Това е една от причините за развода.

Сравнявате раждането на семейството с раждането на дете.
Година и половина след сватбата партньорите започват да се освобождават от вече ненужното си его. Изпитват безпокойство, не разбират какво се случва с тях. Като бременност, за която не знаеш. Ако възрастните не помагат със съвети, младите може да се разведат. Ако не го направят, от петата до седмата година в сърцето им започва да бие раждането на семейството, чувството за Ние. Тогава психиката окончателно се освобождава от баласта на егото.

Това е вторият критичен момент и в него е най-голямото количество на разводите. Така че дете се ражда за 9 месеца, семейство - за 9 години. Но, току-що родено, то има нужда от грижи. Баща ми казва, че най-трудното в семейния живот са първите 50 г., ... а след това става още по-тежко. Той се е оженил на 16 г., сега е на 85, родителите ми живеят заедно вече 69 г. Дали да създадеш семейството, или да живееш сам, е избор между две злини. Семейният живот не е лек, но самотата е още по-тежка. Трети избор няма.

Има. Вие го казахте - живот на семейни начала без брак. Доста читателки на ЕВА живеят по този начин, но споделят, че не им харесва.
Силните създават свой модел на живот, храбрите - свой, духовните - свой, нечестните - свой, а страхливите и слабите създават точно тази форма на семейство. Демокрацията е, когато доброто и злото имат еднакви права. От четири години изучавам активно явлението живот на семейни начала. Досега за изследвания по темата съм похарчил няколкостотин хиляди долара. Тръгнах от самото начало и установих, че епицентърът се очертава в Германия. В Русия се появи през последните 15 г., бумът е през последните 10 г. Психологическите изследвания са много страшни. В повече от 80% от случаите причината за този тип съжителство е в мъжете. Слаби мъже, които се боят да поемат отговорност.

Защо мъжете започват да стават по-слаби от жените?
Пляскането става с двете ръце. Жените искат по-голяма свобода, по-голяма активност. Но мъжът и жената са като скачени съдове. Колкото повече се засилва едната страна, толкова повече отслабва другата. Когато мъжът е задушен от обкръжаващата го култура и дълбоко в подсъзнанието си се чувства неуверен, той се бои от отговорност - за семейство, за живота на другия човек, за бъдещето на децата си. Второто е егоизмът. А природата е много мъдра. Не допуска такива хора да се размножават.
Живей сам за себе си, но освободи бъдещето от гена си. Този човек не оставя никакво или съвсем малко потомство. След 50-100 години неговия ген няма да го има. Остава генът на този, който има сила, увереност, отговорност, любов. Тези качества се предават генетически. Бъдещето е в тези хора.

Какво да правят жените, които не са попаднали на силен мъж?
Да послушат природния си зов. Самката никога не се отдава на слаб самец. Тя винаги предпочита силния и оставя потомство от него. Понятието жалост съществува само при човека.

Други причини за явлението живот на семейни начала без брак освен слабите мъже?
Разбира се, има още много причини. Една от тях е днешната мода, наречена кариера, която заема първо място в ценностната система на доста хора. Най-доброто време за създаване на семейство при жените е между 16 - 18 г., тогава у тях се появява усещането Ние. Около 24 г. жената два пъти е прескочила границата за брак. Около 30 г. се е приближила към трикратната адаптация да живее сама. Мъжът се жени без страх до 24 г. С всяка следваща година желанието му да създаде семейство преминава в зоната на фантазията.
И вместо реалност в главата му възниква въображаем свят. То е като скок от трамплин от височина 50 м. Знаеш, че трябва и си казваш: ще скоча наистина, но по-добре да го направя утре, може би следващата година.
След 30 г. мъжът не може да скочи в семейния живот без хубав ритник отзад. А ако до 40 г. няма жена, няма и да има. Той вече е заклет ерген. Макар да мисли, че му се иска да не е. Но да искаш и да направиш крачката са различни неща.

Вие сте се оженили на 27 г. Как го преживяхте?
Бях в периода, когато един мъж се чуди нормален ли е, или не. Разбираш, че си нормален. Но нормално болен. Тези, които още не са се женили, не могат да го разберат. На сватбата ми пристигна цял автобус с приятели. Когато ги изпращах на следващия ден, те ми викаха: "Да тръгваме, да тръгваме!" Пътувах с тях около 3 км. На шега. В един момент обаче взе да ми се струва, че наистина заминавам. Слязох, те продължиха.
С тях отпътува част от сърцето ми. Докато се прибирах пеша, си мислех: Какво направих? Зад мен си отива моята свобода, пред мен е една неизвестност. Смятах, че това, което ме очаква, е като затвор. Плашех се, че повече няма да бъда свободен... Всъщност се бои навикът, рефлексът. Ако бих могъл да се върна назад във времето, бих се освободил от тази свобода с удоволствие дори 7 години по-рано. Когато създадете семейство и започнете да прегръщате децата си, ще съжалявате за всяка пропусната година. Знам го, правил съм изследвания.

Днес обаче в Европа и Америка хората се женят около 30-35 г.
От няколко години изучавам в европейската култура болестта, наречена Убийство на нацията. Похарчени за трилиони долари за създаване на изкуствени ценности, които вървят срещу биологическото продължаване на човечеството. Изкуствената култура, която налага модела на семейство след 30 г., ще доведе хората до последния стадий на психологически СПИН. Те ще вярват, че ако по някое време наистина се заобичат и решат, ще сключат брак, но това е мираж.
Страхливостта в отношенията, натрупана от години, се е превърнала в рефлекс. В семейства, създадени след 25 г. възраст, чувството Ние се появява много трудно и болезнено. След 30 г. - още по-трудно. След 40 г. не възниква. Имате двама души, които съществуват в един дом паралелно. Два Аза. Но това вече е в сферата на научно-военната политика и предлагам да не навлизаме в нея.

Друг проблем, за който получаваме често писма в ЕВА, е, че мъжете не правят секс с партньорката си, с която живеят без брак, понякога с години.
Отново заради нарушаването на законите на природата. Всяко такова нарушение включва мина с часовников механизъм. Създадена е изкуствена микроцивилизация и механизмът за самоунищожение сработва. Човекът е длъжен да се самоунищожи, като не създаде потомство. Природата се освобождава от него.

Защо жените са по-устойчиви от мъжете?
Защото евреите са прави - националността се проявява чрез жената.

А как са жените по отношение на секса?
Забелязах, че жените от Европа не познават изкуството за секса. В някои неща европейците са изключително образовани, в други - изключително неуки. В Европа например се смята, че за органа на любовта не трябва да се говори. Докато в Индия, както знаете, има цели храмове, в които всички съществуващи сексуални пози са нарисувани по стените. Елементарната физиология е възвисена до духовното, издигната е в култ и никой не мисли, че това е мръсно или лошо. Същото е и в Китай. Второ, европейките не познават мъжката психика. Те например не приемат полигамията. А тя е заложена генетично у всеки мъж, без значение дали е мюсюлманин, будист или християнин.

Тя е рефлекс. Ако една жена не знае как да направи от себе си харем, в мъжете остава благодарност и уважение към нея, но не и вярност. Защото единственият орган, който не се подчинява на желанията на мъжа и прави, каквото си иска, е неговият Малък брат. В мъжете има две личности - голяма държава и автономна държава, и те постоянно са в разнобой. От жените зависи двете държави да имат еднаква задача, а Малкият и Големият брат да бъдат в съюз. Истината е в опита на индусите и китайците. Там сексът като изкуство, наука и религия е доведен до съвършенство. Не случайно най-дълго правят секс в Китай, Индия и Япония.

Т.е. сега ще препоръчате като афродизиак китайската и индийската кухня.
Ами вижте крайния резултат. Индусите са повече от милиард, китайците - над милиард и половина. А българската кухня не е много подходяща за усилване на сексуалността. Узбекската - също. Защото ние сме около 25 млн., вие - още по-малко.

Индийците, китайците - това ли са нациите на бъдещето?
И на мен не ми е приятно, че след време над могилите на моите предци китайците ще строят микрорайоните си. Значи трябва да вземем от тях всичко най-хубаво и да пропагандираме начина им на живот. Знаете ли кой е най-добрият начин да се увеличи населението в България? Да бъде приет държавен закон едно семейство - едно дете. За второ да се плаща глоба.

Шегувате се. Къде има такъв закон?
Преди 20 г. се занимавах с ръкопашен бой при един китайски емигрант. Той беше военен психолог, баща му беше участвал в създаването на Програмата за подобряване на китайската нация. Там бил измислен такъв закон, не за да намали количеството на населението, а за да подобри качеството му - лидерите патологически не обичат някой да ги управлява. Според този закон, ако имаш висше образование, имаш право на две деца. Ако не си учил - на едно. За всяко следващо трябва да платиш. Виждате ли какво са направили? Ако човек е в състояние с годишната си заплата да плати глобата, значи в главата му всичко е наред. Точно тези хора трябва да се размножават. А другите, които чакат на опашка държавата да им даде пенсия, след едно поколение ще намалеят, след три - още повече. Законът е бил приет около 50-те години на миналия век. Когато докладите, протоколите и решенията по него бяха разсекретени, ги намерих с помощта на мои китайски приятели. Там е предвидено, че около 80-а година ще се появи популация на хора с лидерски и делови качества и икономическият възход на Китай ще започне. Случи се 1:1. В момента генетичното подобрение продължава. А в Русия това лято приеха закон за второ дете да се дава дотация от около 7000 долара. Не напразно наричат Русия Страната на глупаците. Защото за тези пари сега ще се размножават само генетичните лумпени и ще се получи още по-голямо генетично влошаване на нацията. Искахте истината. Ето я. Тя е страшна.

Нека минем към нещо по-леко. Дойдохте в България, за да водите лично последния курс от вашата Система за самоусъвършенстване на човека, т. нар. Работилница на успеха. Колко милионери сте създали досега?
През септември 2003 г. бяха 242. Оттогава не сме правили статистика. 30% от тях са жени. В Работилницата на успеха не се приемат хора, които вече са станали богати, а само такива, които започват от 0. От всички, минали досега през нея, само 10-15 са имали дребен собствен бизнес. Останалите са били наемни работници.

Каква е разликата между жените и мъжете бизнесмени?
Жените не тръгват ва банк. Те не се заемат с много голям бизнес, защото в него има доста неизвестни. По-добре зрънце в ръката, отколкото птица в небето. Това е женското поведение, продиктувано от заложения в жените инстинкт за съхранение на потомството. Освен това те са много отговорни. Може да умрат, обаче ще изпълнят всичко по договора, който са сключили. Големият бизнес изисква друг тип поведение. Затова ако мъжът има във външния си вид женска атрибутика, примерно дълга коса, обеци или плитка, колегите му бизнесмени автоматично го отхвърлят. Подсъзнателно чувстват, че той не е голям бизнесмен.

Каква друга атрибутика не бихте препоръчали на мъжете бизнесмени?
Прическата на юношите, при която косата прикрива челото. Защото е белег на неувереност. Такъв мъж може да продава примерно хот-дог, да има малко кафене или ресторант, но не и бизнес с повече от 10 000 служители.

Необходимо ли е да се мине през по-долните нива на системата ви, за да се влезе в майсторския курс?
Не е задължително. Но минаването на нивата е гаранция, че до Работилницата на успеха са стигнали най-силните личности. С тях работим 10 пъти по-лесно, защото те знаят какво значи да побеждаваш, вече са го опитали. А ако веднага се запишете в последния курс, вероятността да не сте за там е съвсем реална. Нашите занимания не са за слаби хора, а за лидери с вътрешен талант, който с наша помощ да се разкрие.

Имаме читателка, изкарала първия курс от вашата система. Тя е с проблеми на щитовидната жлеза. Не е получила подобрение.
Винаги в началото на заниманията при мен идва група от ученици с лични въпроси. Същите хора ме преследват и през почивката, и след края на заниманията. Същината на въпросите им е една: ще ми помогне ли тази система. Да, отговарям, ще ви помогне. На следващия ден ме питат същото, но по друг начин. Ако в групата има 100 души, 7-8 са такива. Вече ги разпознавам от първия ден. Повече от 60% от тях имат проблеми с щитовидната жлеза. Когато тя е изменена, се отделят недоброкачествени хормони, които карат нервната система да се уморява бързо.
Настроенията и емоциите са неустойчиви. Тези хора започват и спират курса, пак започват, пак спират и т.н. А основата на победата е в постоянството и упоритостта. Така че ако някой ми каже, че има проблем с щитовидната жлеза, знам, че е дошло моето главоболие. Познавам, че е започнал оздравителният процес, когато престанат да ми досаждат. Знак, че постоянната нервност вече намалява и се появява търпение.

Казват, че вашият метод на лечение много прилича на метода Силва.
Не ми е известен този метод. Има различни методи за клизма, но съдът е един. Има различни ресторанти, но целта им е една.

Какво ново да очакваме от вас?
Подготвям специална програма с работно заглавие Успех в живота. Тя ще върви по първи канал на московската телевизия, който може да се гледа и в България.


съветите на Норбеков: какви жени харесват мъжете

-92% от мъжете предпочитат жени с дълга коса, асоциират я със сексуалността. Дългата коса е визуален комплимент към мъжа.
-преди да тръгнат на лов за мъж, жените трябва да са наясно дали търсят обект за секс или за семейство и това да определя облеклото и поведението им. Защото е стара истина, че мъжът предпочита за любовница един тип жена, а за съпруга - друг.
-жената няма право да се показва пред мъжа без грим. Източна пословица: Не показвай майка си без грим на баща си.
-женската дреха трябва да създава тайна. Модата и женствеността са различни понятия. Модата идва и си отива, сексът винаги остава.
-панталон, врязан в дупето на жената, предизвиква у мъжете отвращение.
-още не се е родила жена, която да може да се направи по-красива. Само един истински мъж, не гей, може да я облече. Имиждмейкърите обаче трябва да са минимум трима, защото вкусът само на един може да се окаже неподходящ.
-парфюмът има изключително значение за мъжкия нос. Използвайте скъпи парфюми, които са се задържали на пазара 20-30 г., което значи, че са проверени и изпитани във времето.
-към жени с къса прическа с открито чело имат интерес само гейовете, защото тази прическа е мъжки тип.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР