дуелът

Актьорът Джон Хърт е у тях на гости. Джордж решава, че точно тази вечер ще приключи веднъж завинаги историята с Ерик и най-накрая ще реши сложното тройно уравнение, в което живеят вече толкова години. Обажда му се и го кани да дойде. Джон Хърт разбира накъде вървят нещата и се опитва да се измъкне, но Джордж го заставя да остане. Донася в дневната две китари и два усилвателя. Ерик пристига, Джордж, без да му каже нито дума, му посочва китарата. И започва дуелът. Хърт и Пати са в ролята на секунданти. Двубоят продължава два часа без почивка. Музиката е невероятна. Когато всичко свършва, никой не казва нищо, но общото усещане е, че Ерик Клептън е победител. Той не прави инструментални гимнастики като Джордж, нито демонстрира виртуозност. Ерик просто Е виртуоз.

раздялата
В новогодишната нощ на 1973 срещу 1974 г. Джордж предлага на Пати да се разведат. Казва го със същото спокойствие и настоятелност, с които някога й е предложил да се оженят. Пати напуска завинаги Фриър Хаус и Джордж Харисън, за когото е била омъжена цели 11 години. Заминава за Америка, където Ерик Клептън е на турне, с ясното съзнание, че изборът, който прави, я вкарва във филма на Ерик и тя трябва да ходи навсякъде с него и да прави всичко, което той прави. Което за това американско турне през 1974 г. означава основно да пие.

Двамата сключват брак през 1979 г. и се развеждат девет години по-късно. Тя прави два опита да забременее ин витро, но нито един не е сполучлив. Фактът, че не може да дари с дете мъжете, които обича, я изяжда отвътре. Освен това въпреки всичките си обещания Клептън не спира да пие и отказва да се подложи на терапия.  През 1984 г. той среща второразрядната италианска актриса Лори дел Санто и две години по-късно тя му ражда син, Конър. Пати е дълбоко наранена, защото разбира, че колкото и да се влюбват в нея, да пишат песни за нея и да се дуелират с китарите си за нея, има нещо, което тя не може да даде на мъжете. Най-важното нещо. Ерик пък от своя страна очаква тя едва ли не да е щастлива от факта, че той има дете от друга жена. По злощастно стечение на обстоятелствата пет години по-късно с нелепата смърт на малкия Конър съдбата сякаш отмъщава и на Пати, и на Ерик за това, че така страстно и безразсъдно  отказват да прочетат всички знаци и предупреждения, които тя им изпраща през годините. 

След развода с Ерик през 1988 г. тя тръгва на психотерапия и успява да излезе от депресията едва след шест години. Има краткотрайна връзка с фотограф и покрай него и тя самата започва да снима. Следи отдалеч любовния живот на Ерик – връзките му с Мишел Пфайфър и Шерил Кроу. Споделя всичко това с психоаналитика си и той й казва: „Пати, не си ли се замисляла, че всъщност ти нямаш свой собствен филм, винаги си живяла в нечий чужд?“

Сега Пати Бойд е на 66 години. Прави фотографски изложби и вече почти 20 години живее със строителния предприемач Род Уестън. В автобиографичната си книга Wonderful Tonight: George Harrison, Eric Clapton and Me тя споделя, че да бъдеш цял живот просто обект на нечии копнежи е най-пасивната роля, в която Господ може да те разпредели. Но нима това не е съдбата на всички музи?!