Еблематичен за Емилия Романя и за цяла Италия е град Равена. Само тук, казва екскурзоводката Силвия Тони, можеш да докоснеш с пръст рая. И ни води да го направим в базиликата „Сан Витале“, един от осемте паметника на световното културно наследство тук. От купола на абсидата гледа един млад и жизнерадостен Спасител с розови бузи, седнал върху лазурносиньото кълбо на земята, заобиколен от жизнерадостна компания в стила на най-реалистичната византийска иконописна традиция. Като знаете, че мозаичните чудеса са сътворени през V и VI век стъкълце по стъкълце, ще ви се види още по-чудно, че са толкова реалистични, а някои от тях – като тези в мавзолея на Гала Плачидия, са със специални ефекти, светят в тъмнината. Много от мозайките са откраднати – части от цялото са изложени в английски, немски и руски музеи, други са скътани в частни колекции. Францисканските монаси умишлено са ги разрушавали, влизайки във владение на храмовете – в една от църквите - „Сан Аполинер Нуово“, са развъдили златни рибки във вечно наводненото подземие с уникални подови мозайки.    
Традицията в реденето на мозайки се поддържа от школата по реставрирането им, в която идват на обучение специализанти от цял свят, и от местни художници, които с удивително търпение изработват прелестни мозаични миниатюри в ателиета, в които може и да се пазарува.
В Равена, ако се вярва на Джовани Бокачо, някога е имало повече от 300 църкви. Като потвърждение на изглеждащото нереално твърдение са фреските по стените на магазините в града – за първи път в живота си виждам да се продава бельо в сградата на някогашна църква. Отдолу Intimissimi, над тях – библейски сцени.
Равена, някога столица на Западната римска империя, е кротък и спокоен провинциален град. Шегуват се, че е така, защото повечето от гражданите му лежат в саркофази. Тук е и гробницата на Данте Алигиери, наричат я „захарницата“, и вътре все някой оставя роза за поета, угаснал прокуден от родния си град. Може би заради това на плочата на саркофага са издълбани думите на негов приятел поет: „Флоренция, майка на малката любов“.
В съперничеството между двата града днес Равена е с гърди напред заради  Мирабиландия, втория в Европа след Дисниленд в Париж парк за забавления. Построен е сред лагуната на Равена – градът, оказва се, има същия като на Венеция проблем с потъването и с високите подпочвени води. Даже централният площад Piazza dei popoli е под морското равнище. Наклонът му позволява на десетките велосипедисти – тук това е предпочитаният транспорт -  да поодъхнат, пресичайки го. Но в никакъв случай не трябва да минават между двете колони в единия му край – тук са се извършвали кървави екзекуции, обяснява Силвия, мястото е лошо, наситено с лоша енергия.  

Къде да отседнем: в една от седемте бутикови стаи на хотел Albergo Capello, обзаведен в стил бароко, www.albergocapello.it
Какво да опитаме: капелети, няма ги никъде другаде в Италия

От Равена до Римини с влак е около 40 минути. Пълен комфорт – климатик, интернет, завеси и щори на прозорците. Да не съм чула някой да каже лоша дума за италианските железници! Има опасност пътуването с влак да ми стане любимо.

[[photo:1427]]