Понякога най-тъпото нещо, което може да ти се случи, е да си на правилното място в правилното време с правилния човек. Особено когато не ставаш за това.

Когато детето ти е момиче, не мислиш много дали, кога и как се събличаш пред него. Още повече че аз държа, доколкото е възможно, да няма теми табута в разговорите с дъщеря ми. Искам тя да знае, че няма въпрос или проблем, който ще ме изплаши, смути или изненада. Никога не съм изпитвала нужда или желание детето ми да се отнася с респект към мен, защото респектът е граница, стена, студена зона. А аз искам да съм утроба за нея, невидима утроба. Не искам никога да ставам „свещено чудовище“ (както Жан Кокто нарича родителите) за детето ми - плът от плътта ми и кръв от кръвта ми.
И ето че един ден, както си се събличам за сутрешен душ, почти 6-годишната ми дъщеря, която се мотае наоколо, изведнъж застава пред мен, вперва поглед в гърдите ми (и без това са й на нивото на очите) и заявява с най-сериозен глас: „Може ли да ги пипна?“ „Да ги пипнеш ли?“ - питам смутено и разбирам, че все пак има на този свят въпроси, които да ме смутят. Тя кимва. „Добре, пипни ги“ - казвам. Тя докосва едната и се смее с един особен смях. „Защо се смееш?“ „Амиии... защото са едни гооолеми!“ (избоботва  „гооолеми“) „А, големи! Ти да знаеш какви има, моите са нищо!“ - отвръщам й аз, а тя се ококорва: „Има по-големи от твоите?!“ „Охооо!“ - махвам с ръка. И тъкмо се колебая дали да не й обясня за силикона, тя сбръчква чело и нос и процежда през зъби: „По-големи?! Гадост!“, след което отива да си играе. Гадост ли, мъничка моя?! Какви изненади само те чакат в света на възрастните!
Защото в света на възрастните всички искат повече. По-големи гърди, по-големи пениси, по-големи любови. Повече пари. Нищо не е достатъчно в света на възрастните, нищичко.

Наскоро си мислих за това колко безценно, готино нещо е малката любов, бутиковата, така да се каже. Даже въобще я няма. Има някакви кашони, стекове, разфасовки – излизат ти много по-евтино, ако си търговец. А кой не е търговец? Такава малка, уникална, ексклузивна любов обаче няма. Ако пък случайно я получим, си казваме: „Малка ни е. Размерът има значение“ и всякакви подобни глупости. За себе си говоря, не за вас. Защото разбрах колко важна е малката любов едва когато разбрах какъв огромен сапунен балон е Голямата. Все едни Големи любови обаче ни се въртят в главите... Защото сме герои във филми, много сме печени.

По какъв повод си ги мислих всички тези неща? Сега ще ви разкажа. Просто един ден Господ реши да ме пробва и ми поръча – от свое име и на моя сметка – румсървиз. Така получих Голямата любов в стаята си и се оказа, че абсолютно не съм готова за нея и съвсем не знам какво да я правя. Сигурно някъде в олимпийските небеса още се носи смехът Му.
Той (не Господ) дойде в стаята ми малко след като другите от компанията се бяха пръснали да играят билярд или да пият уиски, или и двете. Аз се бях качила уж да си взема нещо. Знаех, че ще дойде, бях убедена. Не са много мъжете, за които съм била убедена, че им стиска да дойдат, и те наистина идват. Първо съвпадение. Беше един такъв романтичен момент с лятна буря навън - второ съвпадение. И както се целуваме и сме в онази, най-сладката фаза – физически, телесно хипнотизирани един от друг, и както усещам, че ситуацията е съвършена, че сме сами, че се искаме, че навън се е разразила буря, че има копнеж, изведнъж си казвам разумно, ама не с моя глас, а с този на майка ми, баба ми и на всички жени, произнасяли това стотици години наред: „Няма как да го направим сега.“ И с ясното съзнание, че най-вероятно няма да го направим никога. Защото моментът е отлетял. Най-глупавото нещо, което можеш да направиш, е да чакаш по-съвършения момент от съвършения. Е, аз направих най-глупавото нещо.

И този толкова готин мъж, за когото месеци наред си бях мечтала, коленичи пред мен, целуна ми ръцете и... ми направи предложение. Не, не ми предложи брак. Предложи ми секс. И аз си казах: „На този сега явно много му се чука и е решил да си го изкара на мен.“ Защото когато видиш Голямата любов на колене пред теб, някак почваш да се съмняваш дали е Голямата. Изглежда ти една такава малка, зачервена, задъхана, трепереща... Няма как да го направим сега.
Разказът не свършва тук. После го направихме. В най-неподходящото време (17 ч. през зимата), на най-неподходящото място (у тях). И тогава вече и човекът се оказа най-неподходящият. Много смешно беше. Гледахме някакъв сръбски филм, който както повечето сръбски филми бе пълен с натуралистични секссцени. В него един доста потентен младеж се колебаеше между две жени - едната кротка, смирена, домакиня, а другата – сексбогиня. Той се колебаеше само на теория, защото на действия хич не се колебаеше, ами си отдаваше явни предпочитания на сексбогинята. Значи, с две думи – банален сюжет. Сексбогинята пък беше доста банална и тя, защото играта й се състоеше в това да разлива върху тялото на жертвата щедро мед (ама с такъв апломб го правеше, все едно никой преди нея не се е сетил) и после да го облизва. И моята Голяма любов реши да се прави на сексбог, изнамери отнякъде едно приказно симпатично гърненце мед –  ама такова едно инфантилно, бабино. Аз не успях да вляза в този филм и ме напуши страшен смях. Избухнах буквално в последния момент преди облизването. Той се разсърди и аз трябваше да си стоя полята с мед, много нелепо. А после – защото не върви да кажете „аз вземам само един душ и после си тръгвам, защото все пак съм сърдита“ - се облякох върху меда. Едва си обух джинсите, понеже всичко лепнеше страшно. И си помислих: „На този сега сигурно не му се чука и затова реши да ми замаже очите и така нататък с това гърненце.“

Разказът не свършва и тук. После го направихме още много пъти. Имаше и гафове, и попадения, и драми, и раздели. Всеки път нещо се откъсваше от Голямата любов, губеше се по пътя, изпаряваше се, но това не бе някакъв тъжен процес, а процес на осъзнаване. Накрая остана само едно малко, диамантено здраво късче любов. Струва ми се, че е истинско.
Така постепенно Голямата любов стана малка. Малка, точно като за нас. Защото ние сме малки хора, какво сме взели да се правим на велики. Съвършените моменти не са за нас, за нас са най-неподходящите. Пък и кой всъщност е казал, че Голямата любов е по-силна от малката. Кой победи в онази история – грамадният, тромав и безмозъчен великан Голиат или малкият, но умен Давид?

Сега някой като ме пита дали търся Голямата любов, вече си имам отговор. „По-голяма от тази? Гадост!“