Проблемът е, че контролът върху добавките не е така стриктен както при лекарствата, затова сред тях често попадат съмнителни и опасни за здравето вещества. Всеки може да види в интернет как ги класифицира ЕС - с начална буква Е (от Европа) и с трицифрено или по-голямо число, което е кодът за дадената добавка. Би трябвало производителите коректно да етикетират продукта, така че Е-тата да се виждат ясно.

Кои са опасните за здравето ни Е-та?

Те са най-вече между числата от 200 до 300. Тук са консервантите, в които попадат много токсични вещества, доказано канцерогенните бензоати, алергогените сулфиди и сулфити, от които боли глава и също са токсични, фенолите и форматите, забранени в доста страни, нитратите и нитритите. Знаем, че в плодовете и зеленчуците има нитрати. Но в колбасите, където се използват като консерванти и за апетитния розов цвят, те са в много по-голямо количество. В пъти по-лоши са нитритите, които са доказано канцерогенни, а те задължително влизат в колбасите. Най-силно токсичен от тях е Е 250, който по стандарт е позволен в България.

Добре е също да запомним Е 621 – натриевия глутамат. Когато преди години е започнал да се ползва в китайските ресторанти в САЩ, е бил описан т. нар. синдром на китайския ресторант, характерен с главоболие, гадене и главозамайване. Натриев глутамат има в почти всички комбинирани подправки за супи. Припомням и за Е 951, или аспартам, универсален подсладител, включен дори в дъвките. Аспартамът уврежда мозъка, провокира автоимунни заболявания и пристрастеност. 

Но Е-тата са толкова много, че трудно ще се ориентираме по етикетите кои са безобидни и към кои трябва да имаме едно наум.

Обърнете се към Асоциацията за защита на потребителите и си вземете оттам едно картонче, където са посочени най-опасните Е-та. Разбира се, между тях има и безобидни. Като например Е 120 - червен пигмент, произведен от екзотични листни въшки, с който се оцветява каймата. Но повечето са адресирани не към здравето ни, а към търговския вид на храната.

Не си ли създаваме имунитет към лошите Е-та, като ги ядем на практика всеки ден?

Имунитет се създава спрямо вирус, бактерия, изобщо към биологични обекти, а не към химични и неорганични вещества. В случая става дума за отрови, които ни разяждат отвътре.

Нека поговорим и за добавките във вид на таблетки, капки или капсули.

И при тях проблемът е, че стандартизирането им не се контролира така, както при лекарствата. Може да са безобидни например като таблетките или капките от растението стевия – идеалната алтернатива на изкуствените подсладители. Докато, да речем, хранителните добавки за хора, които спортуват, не са от забранените анаболни средства, но са регулатори на хормоните и могат да вдигнат опасно нивата на тестостерон, включително и при жените. При мен идват все повече момичета с хормонални промени на щитовидната жлеза именно след прием на такива хранителни добавки.

Какво е мнението ви за едно от най-големите изкушения за жените - хранителните добавки за отслабване?

Има безобидни, които са на границата на храната, като например таблети от ананас, папая и други тропически плодове с активни ензимни системи, които активират обмяната на веществата. Но пък тези, които ускоряват метаболизма с високо съдържание на кофеин, може да доведат до дефицитни състояния, тъй като организмът губи калций, магнезий, желязо. От тези, които действат слабително, също може да се получат дефицити в организма. Някои добавки за редуциране на теглото действат на базата на потискане на даден хормон.

Представете си го като ресор на автомобил. Какво се случва, когато спрете да го натискате? Отскача още по-високо. Затова трябва да ползваме хранителни добавки задължително под контрола на личния лекар, и то след необходими предварителни изследвания.

Доколкото разбирам, вие не сте привърженик на хранителните добавки.             

Природата е предвидила т. нар. добавки да не бъдат изведени сами за себе си в хапчета, а да бъдат в контекста на храна, където са свързани в сложни органични съединения и не са токсични. Ако примерно надскочим максималната доза от 60 мг за витамин С и приемем с добавка 500 мг, резултатът е треперене, конвулсии, дори гърчове. Което не може да се случи, ако изпием 3 л прясно изцеден портокалов или лимонов сок. Ще дам друг пример с витамин А. Ако го пием на хапчета и го предозираме, той може да увреди черния дроб. Дори е описана чернодробна цироза от витамин А.

Даван в големи дози, той е обвиняван и че провокира рак на белия дроб. Ако обаче пием морковен сок, витамин А е във вид на бета каротин и изобщо няма тази токсичност, защото организмът се освобождава от излишното. Имам и друг довод. Когато пием витамини на хапчета, логично се засилва апетитът, защото на организма  му трябват други количества въглехидрати, белтъчини и мазнини, за да постигне пропорцията на отделните елементи. 

Каква според вас е алтернативата на хранителните добавки?

Това са т. нар. суперхрани, или храните в концентриран вид. Като пчелния прашец, който препоръчвам на почти всички мои пациенти, или сладководното водорасло спирулина с нечуваните близо 70%  пълноценни белтъчини срещу 30% при соята, смятана за рекордьор в това отношение. Предимството на суперхраните е, че  набавят всичко, което липсва на съвременния човек - като витамини, минерали, микроелементи и ензимни системи. Освен това  нямат странични ефекти, наистина са безвредни и ги има на нашия пазар. При добре подбрано балансирано хранене, в което включваме и супер- храни, няма да ни липсва нищо.