аз съм насилник и жертва едновременно

24 декември 2006

текст ели славова

фотография калин руйчев

"Какво щеше да стане, ако Дева Мария беше направила аборт и Исус Христос не се беше родил?"- пита навръх Рождество Христово по Българско национално радио "един луд" (според слушателка). Пак "тоя" в защита на Бил Клинтън при разгара на Моникагейт публично заявява: "Духането е много хубаво нещо! И ние в радиото си го правим често!". Следват: лавина от слушателски обаждания с питания: "Къде?", "Кога?", "С кого най-често?"; протестни писма от синоди и факултети по начална и предучилищна педагогика; нестихващи вълнения в ложата на несеретианците…

И за да стане още по-интересно, отскоро богохулникът замисля дело богоугодно! Ще се жени! В края на годината. За светлокоса, синеока провокаторка. Друга и не може да бъде, защото за тридесетгодишния, неконтролируем водещ на предаването "Без контрол" е най - важно Ева да го провокира непрекъснато.

Дами и господа, Петър Петров Георгиев!

Волгин е псевдоним. На името на една от най-дългите в света реки - Волга. Загатващ хем за петровия ум, пълноводен с дълги и дълбоки мисли, хем подсказващ страстта му към руската литература и история. Последната е наследена по чисто български майчина и бащина линия.

Майката, по професия инженер, цял живот се разправяла с мъже по строителни обекти, но винаги носела в пътните си чанти по някое и друго томче я на Гогол, я на Чехов.

Татко му, който работил в радиото, после бил драматург, също обича руските мислители. Оттам и малкият се запалил. Четял ги по цял ден вкъщи или ги рецитирал на тържествата в 32-ро училище, вместо да рита футбол с децата от махалата.

Сред книгите продължава да живее и сега. Чете всичко - от сайтовете в интернет до "Мемоарите на една гейша". Резултатът от тези привидно скучни денонощни занимания е първият роман, на който Петър Волгин наскоро постави точка. Остава само да се появи на книжния пазар до края на годината. Четивото е кървав трилър. Нищо, че начеващият писател му е лепнал супер интелектуалния етикет "радио-роман".

В наскоро завършеното произведение се разказва за няколко кървави убийства и психо-терор. Извършител е Медията. В случая радиото. В сюжета освен измислени, има и много истински истории, които авторът е почерпил от едногодишния си опит в телевизията и шестгодишния престой в радиото. И след този стаж няма начин Петър да не бъде попитан насилник или жертва е.

"Насилник съм, защото влияя на хората. Но съм и жертва, защото се подчинявам на законите на аудиторията." И на началниците. Особено, когато са жени. "В това отношение съм сексист. (От секс, очевидно. Макар че тази дума ми изглежда безсмислена - б.р.) Смятам, че жените не трябва да бъдат шефки. Имах горчив опит с четири наведнъж. Беше отвратително. Според мен жените нищо не разбират от управление, от мениджмънт. И когато го казвах на началничките си, те много ми се сърдеха".

Вероятно това са едни от малкото жени, които са били обидени на Петьо. Това свенливо и стеснително момче се оказва много влюбчиво и смело по отношение на жените. Дългокосият възпитаник на класическата гимназия, който захвърлил синия ученически костюм и навлякъл дънките в знак на протест, отхвърлил безстрашно и типично мъжката представа, че ако си много влюбен в една жена, можеш да правиш всичко останало, но не и да й го казваш.

Волгин прави точно обратното. "Моментално заявявам на жената, че я обичам. Не крия чувствата си - нито когато ми е много добре заради нея, но… и нито когато ми е много зле… пак заради нея. Във втория случай тя трябва да знае, че се чувствам зле по нейна вина."

Добре, но защо да не поклюкарстваме по адрес на жените, изпитали неговата любов и ревност. На брой те не са много, защото с повечето от тях той имал продължителни, сериозни връзки. В началото обаче момчето се влюбвало непрекъснато в дами, доста по-големи от него. Предимно учителки. "По принцип за момчетата това е типично явление, но при мен беше много силно изразено. Аз не само се влюбвах в тези жени, но исках чувствата ми да са споделени" - намесва се интелектуалецът на новото поколение.

Първата дама на неговото сърце била красива, интелигентна, женена, с деца, на тридесет и пет години. Той - едва на четиринадесет. Тя преподавала в класическата гимназия физика, но Петър недолюбвал науката й. Въпреки това, в името на любовта, жертвоготовният осмокласник старателно изучавал вкъщи законите на Архимед, Айнщайн и Нютон, а в училище любимата жена страстно доразкривала пред него тайнствата на физиката.

Но веднъж, докато учителката обяснявала на своя ученик много сложни формули, той я прекъснал и на свой ред й обяснил… колко много я обича… Тя безцеремонно отрязала любознателния Петър! Но-о-о той не се предал лесно и… пак се влюбил! В учителката по английски, която била само с осем години по-голяма от него. "От цялата работа спечелих една срамежлива целувка, защото и тази моя възлюбена не успя да преодолее разликите във възрастта и статута" - спомня си със съжаление господин "Без контрол".

И все пак в периода на тотален емоционален крах изход за Петър се оказала негова съученичка. Въпреки че била девойка - отличничка, с нея Петър открил чудесата на любовното изкуство. "Абе, в началото беше и трудно, и смешно, защото двамата нямахме опит в секса. За абсолютно начинаещите първият път се оказал "повече усилен труд, отколкото наслада". А "детската мечта" на Петър - да има сериозна връзка с по-голяма жена, се сбъднала след няколко години.

Тя била една от асистентките в Университета, където по това време учел в специалност българска филология. След финала на тази последвали още няколко връзки, една от които с 20 години по - голяма от Петър дама. Докато открил сегашната си приятелка и бъдеща съпруга.

Не е ли твърде стандартно за нестандартен човек като теб да се жениш?

Едно подписване не значи нищо. Мога да го направя, мога и да не го направя. Всичко зависи от жената, с която съм. Ако тя каже: " Предпочитам да си живея с теб, без да се женим!", аз ще кажа: "Добре, така ще си живеем!". Ако ми каже, както в случая: "Не мога да си позволя да имам дете, без да съм женена!", пак се съгласявам.

То и Адам послушал Ева. Отхапал от ябълката и сега много негови правнуци го корят, че направил глупост!

О, не. Аз мисля, че е постъпил правилно, защото животът му е станал по-вълнуващ. Скучно е да си седиш в райската градина като цвете в саксия, застрахован срещу всякакви опасности. Много по-интересно е да има препятствия, които да преодоляваш. Според мен така е и в брака. Е, от чисто мъжка гледна точка семейството може и да слага окови. Но, ако един мъж е Дон Жуан, фактът, че се жени, няма да го промени.

Е, няма да спи с пет различни жени в седмицата, а освен със съпругата си само с още една, но няма да се промени. По принцип на мен бройкаджийството не ми е интересно. Мисля си, че в една връзка човек влага много от себе си и аз не желая да разпилявам своята енергия в изневери. А и след като съм избрал да бъда с една жена, за какво са ми други !?!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР