Това лято ще бъдете част от RADAR Festival Beyond Music във Варна. Какво бихте искали да остане у хората след срещата им с вашата музика – чувство, мисъл или може би въпрос?

Аяна: Живеем в свят, който непрекъснато ни кара да бързаме. Надявам се този концерт да даде на хората възможност поне за миг да забавят темпото и просто да бъдат тук и сега. Надявам се да си тръгнат с усещането, че са по-свързани – със себе си, помежду си и с историите, които ни оформят. Ако музиката ги накара да се замислят за собствените си корени или просто остави сърцата им една идея по-отворени към света, за мен това ще бъде истинско удовлетворение.
Лиза: В много страни изпълнявам и български песни, а в Берлин работя с български женски хор. Затова ми е особено любопитно как българската публика ще ги приеме. Радвам се, че ще свиря с формацията, с която работя от години – валдхорна, виолончело, а аз на пиано, синтезатор и вокал. Надявам се заедно да преживеем една красива, интензивна и същевременно нежна музикална вечер.

Към Аяна: Проектът ти се казва „New Roots“. Как се роди това заглавие и какво означава то за теб?

New Roots е и заглавието на едноименната композиция в албума, която се появи сравнително късно в процеса на работа. Тогава преминавах през силен период на промяна – като човек, като артист и в духовен план. Този албум е за осъзнаването, че корените не са нещо неизменно. Те могат да се променят, да се задълбочават и да израстват заедно с нас. Проектът черпи вдъхновение от моето ямайско наследство, но и от всички хора, срещи и преживявания, които са ме изградили. За мен корените не са само мястото, откъдето идваме, а и всичко, което продължаваме да създаваме и предаваме нататък. Да почиташ откъде идваш, без да позволиш това да те ограничава – именно това означават „новите корени“ за мен.

Към Лиза: Израснала си в семейство на музиканти. Имало ли е момент, в който си искала животът ти да поеме в съвсем друга посока?

Много исках да бъда балерина и дълго време бях напът да стана професионална танцьорка, докато поредица от контузии не промени плановете ми. Пианото обаче винаги беше част от живота ми, а танцът никога не е съществувал отделно от музиката. След края на балетното училище преминах през период на търсене, защото трябваше да намеря своя собствен път обратно към сцената. Днес съм много благодарна, че той ме доведе дотук.