През целия си живот Елза търси допирни точки с изкуството и се обгражда с артисти. „Работата с художници като Бебе Берар, Жан Кокто, Салвадор Дали, [Марсел] Вертес, Ван Донген и с фотографи като Хойнинген-Хюне, Хорст П. Хорст, Сесил Бийтън и Ман Рей винаги ми е давала усещане за вълнение, каквото липсваше в обикновения живот!“, пише тя в биографията си „Шокиращ живот“, издадена през 1954 година. 

Най-силна е била връзката ѝ със Салвадор Дали. Специално за нейния салон и бутик, намиращ се тогава на парижкия площад „Вандом“, той прави вариант в розово на прочутия диван във формата на устните на актрисата Мей Уест. 
Интересът на Скиапарели към света на сюрреализма е толкова голям, че тя организира и изложбата „Първи документи за сюрреализма“ в Координационния съвет на френските дружества в Манхатън през 1942 година, в която Андре Бретон и Марсел Дюшан са поканени от самата нея за куратори. 

Пътят на Скиапарели към модата и изкуството

Елза Скиапарели е родена в Палацо Корсини в Рим и още от дете проявява силен интерес към изкуството и историята. В младостта си слуша лекции на основателя на футуристичното движение – Ф. Т. Маринети, в Рим. Съвсем случайна среща с писателката и музикантка Габриел Бюфет-Пикабия по време на пътуване до Ню Йорк през 1916 година я отвежда по-късно до Ман Рей, с когото поддържа дългогодишно приятелство. В мемоарната си книга тя си спомня, че е помагала и на Катрин Драйер и Марсел Дюшан в ранното управление на Société Anonyme, основано през 1920 година като организация, посветена на популяризирането на модерното изкуство чрез изложби, лекции и други събития. 

Когато пристига в Париж през 1922 година, Скиапарели открива призванието си като моден дизайнер. Представя първата си колекция в апартамента си на улица „Университе“ през януари 1927 година. Заобиколена от парижката артистична бохема, Елза започва да колекционира творбите им и така да подпомага изкуството им. Когато открива втория си моден салон през 1935 година, кани Жан-Мишел Франк да направи интериорния дизайн, който пък от своя страна привлича Алберто Джакомети да извае скулптурните основи на настолните лампи. Приятели-художници, сред които Салвадор Дали и Леонор Фини, проектират шишета за парфюмите Schiaparelli, а фотографката Илзе Бинг и илюстраторът Марсел Вертес създават рекламитe за тях. Опаковката на парфюма Shocking, създадена от Фини, се превръща в истински триумф на артистичността и лудостта на идеите.

Партньорствата й с Дали и Жан Кокто са най-впечатляващи и досега се използват като референции в модния бранд, носещ нейното име. За пролетната й колекция, представена през 1937 година, Кокто проектира два модела с рисунки, които по-късно сръчните ръце на шивачките от Maison Lesage бродират върху дрехите. 

Рисунките на Дали пък оформят идеята ѝ за прочутата рокля „Скелет“, декорирана с релефи във формата на кости, направени с техниката за капитонаж трапунто, и костюмът „Бюро“ – с дръжки за чекмеджета на джобовете. 
Триумфът на въображението ѝ и разноцветната парижка бохема, която гравитира около нея, са впечатляващи. Възходът на артистичния им поход е прекъснат от Втората световна война, която променя плановете на Елза и тя напуска Париж. Установява се в Ню Йорк. Става основен двигател на организирането на изложба на Пикасо, когото обожава като художник. Именно негова картина избира да послужи като корица на автобиографията ѝ „Шокиращ живот“.

Изследователите ѝ са категорични, че на страниците на мемоарите си е комбинирала реалност и въображение и една голяма част от спомените ѝ не отговарят на пълната истина. Но кой може да вини в това жената, оставила толкова ярка следа в изкуството и модата. И завещала ни вярата, че въображението няма граници.