Шедьовър, който олицетворява ислямската архитектура и дизайн, тя е строена от основателя на ОАЕ Шейх Зайед бин Султан Ал-Нахаян с ясната цел да е културно убежище за всички нации и да посреща и вдъхновява хора от всякакъв произход. Това се вижда и усеща по надписи и послания от типа на #Tolerance – огромни букви с човешки ръст, поставени преди тунела, наречен „Път на толерантността“.

Можете да изминете пътя на толерантността пеша или да бъдете превозени с голф количка-влакче. Преди това в подземието, в което се спускате от стъклен купол (овален, но все пак някак навяващ асоциации с пирамидата пред парижкия Лувър), може да хапнете и да си набавите необходимата „екипировка“, ако не сте съобразили облеклото си. С електронния си билет получавате точни инструкции как да се държите и как да бъдете облечени.

Зорко следяща охрана на пропускателния пункт или ще ви върне, или ще одобри да продължите по Пътя на толерантността. След като го изминете, се качвате на ескалатор и се озовавате пред зашеметяващата Голяма джамия „Шейх Зайед“. И оставате без дъх! 

Но грабващите дъха гледки са само едно от нещата, заради които бих искала да се върна в тази страна.

Основното е усещането за толерантността, мултикултурното и мултинационално единство. Пък и много скоро освен „Лувър“ в Абу Даби ще има и „Гугенхайм“. И Париж ще среща Ню Йорк. Как да устоиш!