Сред останалите колоритни персонажи е доктор Браун – новият претендент за ръката на Тита. „Има неща, които вече се знаят от романа, така че няма да издавам“, смее се актьорът Франсиско Ангелини. „Д-р Браун ще се превърне в много важен човек за Тита, а по определен начин и за Педро, защото ще постави много неща в риск. Но най-вече голямата му роля този сезон е да помогне на Тита да се изправи след всички ужасни преживявания, особено след края на първия сезон, и отново да намери своето благополучие.“  

Героите Гертрудис и Хуан са готови да се включат в революцията за промяна на патриархалното общество и отново са символ на любовта. В техните роли са Андреа Чапаро и Луис Давид Орне. „По някакъв начин Гертрудис е тласната към идеята за освобождение от всичко, с което е свикнала – споделя Андреа. – Но виждаме, че се озовава в среда на военна сила, където вече не е матриарх в хасиенда, а генерал в патриархално общество. Това е изследване на неща, които може би тя самата не е очаквала. По някакъв начин тя осъзнава, че вече не може да бъде толкова независима, колкото е израснала. Често съм чувствала, че голяма част от импулса на Гертрудис идва от любовта, която получава от мама Елена, дори да не го виждаме ясно. Тя е жена, която усеща какво чувстват другите жени, и до известна степен действа и от тяхно име.“ Питам Луис как се чувства в този костюм и епоха.

„За един актьор е чудесно да можеш напълно да се преобразиш. Винаги искаш да трансформираш себе си, да оставиш малко от личността си настрана. А в такива истории костюмите и гримът много помагат. Още докато ги обличаш, се променяш – тялото, жестовете, погледът. За мен е прекрасно да имам тези „играчки“ като артист, за да създам и разкажа историята.“

Казвам им колко много ми харесва ролята на храната – тя е много важна за семействата, за латиноамериканските семейства, за българските семейства също. Всички имаме рецепти от майките и бабите си. Какъв е вкусът на техния дом? „В моя дом бих казала, че това е боб, приготвен бавно в глинен съд по рецепта от баба ми от Чиуауа – започва Андреа Чапаро. – Понякога слагат и малко бекон. И маслени тортили – онези огромните, от брашно, с масло, които стават жълтеникави при печене. Едно от най-вкусните неща.“

А Ирене Асуела я поглежда и допълва: „Маслото си е масло! Уау, искам това! Аз бих казала, че едно от най-символичните ястия от моето детство е пастел ацтека. Когато имах рожден ден или танцово представление, майка ми ме питаше: „Какво искаш да ядем?“ И аз винаги казвах пастел ацтека. Никога не разочарова. Съставките са прости, но е истинска прегръдка за сърцето.“