Мексиканската авторка Лаура Ескивел създава любовни истории, вдъхновени от собствената ѝ култура. Пише в стила на магическия реализъм, подобно на Габриел Гарсия Маркес и Исабел Алиенде. Първият ѝ роман остава емблематичен. „Като гореща вода за шоколад“ е историята на любовниците Тита и Педро, които заради обстоятелствата и най-вече заради майката на Тита са обречени да не бъдат заедно. Педро се жени за сестра ѝ, Тита има нов ухажор, но химията помежду им остава непреодолима. На фона на всичко това в Мексико бушува революция. Огромният талант на Тита е готвенето, но храната ѝ може да е взриво-
опасен афродизиак. 

Книгата е публикувана през 1989 година и веднага има грандиозен успех. По това време Лаура Ескивел е омъжена за мексиканския режисьор Алфонсо Арау и двамата решават да екранизират историята. Филмът също има голям успех, независимо че Лаура и Алфонсо се разделят и започват да се съдят за правата над сценария. Като част от маркетинговата стратегия и за да подчертае темата за храната като афродизиак, студиото убеждава 30 мексикански ресторанта в САЩ да пресъздадат ястия от филма. Това включва някои от най-емблематичните рецепти: крем с чили и шоколад – десерта, който Тита приготвя по време на сватбата на сестра си с Педро; чимичури и всякакви пикантни сосове, торти и сладкиши с яйца и масло, енчиладас с шоколадов сос или тамалес с пикантни подправки. Лаура Ескивел има още няколко успешни романа в тази стилистика като „Лупита обичаше да глади“, „Със скоростта на желанието“ и „Малинче“, но никой от тях не може да надмине магията на първата ѝ история. 

И до днес светът продължава да иска още и още от нея, а едноименният сериал на HBO Max вече е във втория си сезон. Продуциран е от Салма Хайек. На обречените на нещастна любов Тита и Педро им предстоят предизвикателства на фона на Мексико, белязано от насилие и социални промени, травми, загуби и тайни. Всеки герой се изправя пред собствените си граници и решава колко е готов да рискува в името на любовта и свободата. Сред магията на кухнята и силата на емоциите Тита и Педро откриват, че някои любови са обречени да горят завинаги.

Сериалът пресъздава много успешно магическия реализъм с традиционни мексикански ястия и древна алхимия, представяйки ярка картина на мексиканската култура, вплитайки любов, семейство и легенди във визуално впечатляваща история, която отдава почит на наследството и емоцията. Срещам се с част от актьорите и веднага споделям на Андрес Байда, който е в ролята на Педро, че ми е много мъчно за неговия герой, само нещастия му се случват и е разделен с жената, която обича. „Точно това много ми харесва при Педро, че той никога не е в мир. Винаги се случва нещо – и в любовта, и в революцията. Постоянно зает е с хиляди неща. Мисля, че животът днес, 100 години по-късно, е по-различен – не непременно спокоен, но вече не е въпрос на живот и смърт, както тогава. И ми се струва много красиво да бъда част от това и да го изживея чрез Педро. Беше много изтощително, но и прекрасно“, споделя Андрес. 

Актрисата Ирене Асуела има нелеката задача да бъде в ролята на студената мама Елена, пряко отговорна дъщеря ѝ Тита да страда от липсата на любов към нея и постоянно и умишлено да спира пътя ѝ към Педро. Питам я как се чувства като актриса и майка, когато трябва да влезе в образ, който понякога е толкова неприятен. Ирене се смее. „Много се забавлявам с дъщеря ми, защото понякога ми казва: „Мамо, не говори като Мама Елена.“ А аз: „Ох, да, извинявай!“. Малко плашещо е. Но това е красивото на тази професия – да си позволиш да влезеш в пространство, което не е естествено твое. Там е предизвикателството. Затова обичам да играя такива персонажи, които ме карат да си кажа: „Нямам представа откъде да започна да изграждам този образ“. И да осъзная, че това е колективна работа – костюмът ти дава стойка, сценографията, начинът, по който живеят тези герои, всичко се създава заедно. И без съмнение е голямо предизвикателство.“