Над 70% от жените биха работили, дори ако парите не са проблем – какъв е съвременният образ на „работещата българка“?

Това е може би най-красивата находка в целия доклад. Защото тя разбива мита за жената златотърсачка, жената държанка. Жените работят за смисъл, за удовлетворение, за развитие. И когато майката, която едва събира 5 часа сън, казва: „Аз пак бих работила, даже да не се налага финансово“, тя  всъщност казва: „Аз съм повече“. Такава жена не чака принца. Тя е и принцът, и драконът, и кралството. Работата не е само икономическа категория, а и онтологична. Особено за жените, чийто труд векове е наричан „грижа“, „природа“, „любов“, „майчинство“, „дълг“, “домакинство“. Всичко, само не и труд. Резултат – жената, която е работила 50 години в дома, е икономически невидима. Тя все едно не е работила. Тя е била „домакиня“ (звучи почти като хоби, нали?). 

Кой момент от изследването те развълнува лично най-много?

Може би, когато видях, че мълчанието също е данни. Когато ромските жени не могат да споделят мечти – това не е липса на информация, това е информация за липсата. И това, че жените не се отказват. Въпреки всичко, въпреки липсата на подкрепа, въпреки страха, въпреки умората те продължават. Също моментът, когато осъзнах, че дори жените, които „имат всичко“ (образование, пари, кариера), се чувстват притиснати и недостатъчни, даже усещат натиск за себедоказване повече от останалите. Проблемът не е индивидуален. Той е структурен. И не можеш да го решиш с йога или позитивни мисли. Трябва да промениш системата. Или да създадеш съвършено нова.

Ако съм маркетинг директор, кое е първото нещо, което трябва да променя, след като прочета изследването „Портрет на българските жени“?

Първо: наемете жени на позиции, където се вземат решения.  На позиции, на които имат власт да кажат: „Не, това е глупост“. Второ: спрете да говорите на жените като на идиоти. Те разпознават патернализма. Те виждат фотошопа. Те знаят, че „ограничената оферта“ не е ограничена. Уважавайте интелигентността им. И за бога, спрете с „ти заслужаваш това“, което  е перфектен пример за патернализъм, облечен в комплимент. Жените не се нуждаят от разрешение да харчат пари или да се грижат за себе си. Жените контролират 85% от потребителските решения. Осемдесет и пет! И въпреки това индустрията продължава да ги третира като нишова аудитория. Това или е късогледство, или е мързел.

Ти къде се разпознаваш?

Навсякъде! Знаеш ли какво ме изнервя? Че всеки път, когато отворя Instagram, някой се опитва да ми продаде „най-добрата версия на мен“. Сякаш текущата версия е една клета чернова, която трябва да се редактира нонстоп. Аз, като всеки човек, съм объркана, противоречива, понякога отвратителна и токсична, понякога нежна, смешна или смела. Но точно в това е смисълът. Не преследване на ъпгрейдната версия, а изследване на всички версии.