Тя е едно от онези присъствия, които тихо определят ритъма на града – никога шумна, винаги разпознаваема. Лора Капустина се движи през градското пространство с усещане за лекота и целенасоченост, балансирайки сила и деликатност, елегантност и свобода. Именно тази хармония резонира с вселената на Coccinelle, италианската марка аксесоари, която празнува съвременната женственост чрез дизайн, майсторство и автентичност.

В буквален и преносен смисъл Лора Капустина въплъщава съвременна интерпретация на la dolce vita. Известна на публиката като финалистка в MasterChef, създателка на съдържание със силен визуален език и обичано лице в „На кафе“, тя се изразява чрез образи, жестове и внимателно подбрани детайли. Тук я виждаме през обектива на модния фотограф Костадин Кръс-тев-Коко. Някои от моделите чанти от новата колекция SS26 на Coccinelle служат едновременно като акценти и като основа, около която е изградена нейната визия.

Основана в Парма през 1978 г., италианската марка е разпознаваема с изтънчения си естетически стил. Колекцията Пролет/Лято 2026, „Her Deepness“, изследва съвременната визия за женствеността - уверена, осъзната и дълбоко свързана с вътрешната идентичност. Вдъхновена от митичните японски Ама, легендарните жени на морето, колекцията отразява теми като автентичност, устойчивост и хармония с околния свят. Компактни силуети, майсторски обработени кожи и прецизно проектирани детайли определят сезона. В сърцето на колекцията е обновената чанта Coccinelle C-ME, модерна еволюция на иконична линия, отличаваща се със скулптурната си форма, минималистично закопчаване и новото лого C-ME с мраморен ефект. Чантата Coccinelle C-ME е налична в цветове Seagrass и Pearl. „Her Deepness“ представя женствеността като многопластово, емоционално преживяване: плавна, елегантна и силна.

Лора, определяме твоя градски стил като непринуден, но ясно разпознаваем. Когато изграждаш визията си за един градски ден, какво ѝ придава автентичност и я прави да изглежда „lived-in“, а не прекалено обмислена и курирана?

Винаги съм поставяла удобството на първо място, особено когато става дума за дрехи и сезонност. Най-вече през зимните месеци – там компромиси не правя. С времето и по трудния начин научих, че с това не бива да се прави шега. Освен здравето, комфортът дава и увереност, а вярвам, че човек изглежда най-красив именно в дрехи, в които се чувства добре.

Знаем, че обичаш да пътуваш. Градове като Париж, Копенхаген и Милано имат ясно разпознаваем стилов код. Когато си в такава среда, по-склонна ли си да се адаптираш към нея, или предпочиташ да отстояваш личния си визуален почерк?

Обичам да се заигравам с местния стил, но винаги го пречупвам през собствената си естетика. Личният ми стил не следва сляпо модните тенденции – вярвам, че не всеки актуален „писък“ е универсален и че най-важното е дрехите да работят за теб, да те представят в най-добрата ти светлина и форма.

Много хора следват тенденции, но малцина ги създават. Как разпознаваш кога визия или идея имат потенциал да се превърнат в тенденция и в кой момент решаваш да ѝ се довериш – преди да бъде „одобрена“ от масовата култура или след това?

Не бих се определила като човек с безупречен моден радар. Често се случва да разпозная тенденция точно в момента, в който тя вече е загубила статуса си. Но може би именно това ми дава свободата да я нося по свой начин, извън рамките на моментната мода.

Градският стил често означава баланс между комфорт и естетика. Кои са ключовите елементи, които избираш, дрехи, аксесоари, цветове, за да останеш вярна на себе си, без да се отказваш от своята визуална идентичност?

Предпочитам класически визии – костюми, обувки на ток и аксесоари със силно присъствие. Обичам чанти и обувки, които привличат погледите като магнит и се превръщат в звездите на визията. Що се отнася до цветовете, нямам ясно изразен фаворит – в гардероба ми спокойно може да откриете цялата дъга.

В някои от твоите проекти разглеждаш идеята да надникнеш отвъд външния вид и да се свържеш отново със себе си. Кога започна това пътуване към по-голяма самоосъзнатост?

Първата ми истинска среща с подсъзнанието и с онова, което се спотайва в него, дойде чрез паник атаките, от които страдах преди години. Пътят мина през дълъг процес на терапия и срещи с болезнени спомени, които трябваше да преработя вече като пораснал човек. Макар да не бих пожелала подобно преживяване на никого, днес се опитвам да извлека позитивите и да съм благодарна за пътя и уроците по него. Този опит ме направи по-честна – както към околните, така и към самата себе си.