Кой момент в кариерата си смяташ за крайъгълен камък, за отворена врата? 
Тук няма да те изненадам – влизането ми в „На кафе“. 

Всъщност ме изненада. 
Изключително неочаквано за мен, за моята себеоценка към онзи етап. Имах остатъчен диалект, а и никога не се бях изявявал по телевизията.

Никога не си имал остатъчен диалект. 
Добре, значи е само в моята глава и се проявява в несъзнателен момент, например на радост, когато нямаш този коригиращ механизъм. Аз съм от търновския край и майка ми не казва бебе, а беби. И се е случвало два-три пъти в предаването да говоря така, споглеждаме се, но аз нали всичко си признавам, та и това си признах. 

Преди това реално не бях популярен, освен на сцената на „Пощенска кутия за приказки“. И, знаейки колко неуверен бях, когато ми предложиха да ида на кастинг за панелист, до последно си казвах, че е прекалено хубаво да е истина, всеки ден да съм на телевизионен екран. Но пък от друга страна, аз малко насила се надъхах за този кастинг.

Когато ми се обади продуцентът на „На кафе“ Ралица Манчева – без никаква логика, веднага си помислих, че ме канят за панелист. Отидох надъхан и в първия етап не успях да промълвя и една дума. Но имаше втора конфигурация, в която попаднах някак с по-плахи кандидат-панелисти, и там успях да покажа чувството си за хумор. Тогава Никол Станкулова беше заедно с мен, тя разказа една-две истории и ми помогна да се включа с шеги. Гала се смееше доста и за мен това беше добър знак.

Тръгнах си от кастинга с хубаво усещане. Доказах си, че мога. Елементарен пример ти давам. Да бъдеш коментатор в лайфа на „Биг Брадър“ за мен е една от най-тежките джунгли в българския ефир, където си в компанията на хора със зверски опит, които могат да те изядат, без да успееш да вмъкнеш нито дума. Аз обаче се чувствах в свои води. Това е същият този Георги, който, когато в магазина на опашката някой го предреди, го е срам да каже: „Извинете, аз бях преди Вас“, а си замълчава. Не мога да избягам от това.