От тогава до сега дизайнерката експериментира непрекъснато с малки лимитирани серии мебели. Нейни творби са в постоянните колекции на едни от най-престижните музеи по света. Сътрудничи с производители от цял свят като CC-tapis, Calico, Tacchini, Poltrona Frau, Maison Matisse, Driade… Най-новата ѝ колекция Assemblage 8 се състои от мебели, които се сглобяват като лего.  
„В ателието ми има 25 служители, не повече. Така мога да работя с всеки, да контролирам проектите и да не губя връзка с това, което обичам да правя. Чувствам студиото като семейство, някои от сътрудниците ми са там от самото начало, други са напускали, но се връщат. Без тях нямаше да мога да създавам толкова много.“  

Модата е неразделна част от творчеството на дизайнерката. „Проектирам облеклата заедно със сестра ми Ерика, която е отличен шивач. Имаме около сто дистрибутори по целия свят. Да ви кажа, доста по-лесно е да продаваш палта! Дрехите ни често са вдъхновени от професионалното облекло. Намираме в него интересни линии, детайли.“

Фей споделя, че основната ѝ движеща сила е желанието да направи своя живот, но и този на хората около нея, по-малко обикновен. „С дрехи, мебели или предмети, се опитвам да внеса повече красота в ежедневието. А за мен красотата е въпрос на геометрия, форма и материали. Красивото може и да е много просто – създадено с глина, конец, въже, хартия, платно, въпреки че би било прекрасно в кашмир или бронз…“

Може би се чудите дали името ѝ е псевдоним. „Не, това е истинското ми име. Когато бях дете, беше кошмарно. Бях срамежлива, а фамилията ми ме засрамваше още повече. Учителите я използваха, в игра на думи, съучениците ми се подиграваха или така го усещах тогава. Едва когато започнах работа в списанието, това фамилно име разкри силата си: всеки го помни независимо от националността си. Сега му имам повече доверие, пасва ми добре. „Toogood“ се превърна в марка. В студиото винаги се забавлявам, когато някой каже, че нещо не е достатъчно добро (too good)! Но моля ви, това съм аз – Toogood!“

Дизайнерката не отрича напълно дигитализацията, но се стреми да остане свободна. „За мен авангардът днес е свободата да бъдеш уникален и верен на себе си. Светът на социалните мрежи клони към стандартизация. Технологията е забавен инструмент, но разрушителен за мозъка. Умът вече не може да се концентрира, да се лута, да мечтае, да измисля. Постоянното бомбардиране с това, което другите правят, може да бъде парализиращо. Възвръщането на човечността е предизвикателството за днешните дизайнери.“