Всеки има своя Рим, преди да отиде за първи път във Вечния град, дотолкова цивилизацията ни е пропита с него. Озоваването там винаги е среща на реалности с вече сънуван колективен сън, спомен или фантазия. Всеки индивидуално преживява своя Рим, преди да разгърне Carpe Diem – двуезичната книга с фоторазкази на Леда Паташева. Вижте снимки в галерията ни.

И от това пътуването става още по-прекрасно. Леда ни води на брега на времето, надвесва ни над водите му, за да видим в тях разлюлените отражения – образите на красотата. Самата тя казва, че книгата е обяснение в любов на Вечния град – деликатно и почтително, достойно за мястото и хората, които му принадлежат.

Ако попитате Леда кой Рим се доближава най-много до нейния Рим – този на Фелини, на Сорентино или на Уди Алън, тя ще ви отговори, че предпочита Фелини, но че „за мен Рим е този Рим, който успях да видя от моето колело, през окомера на личния субективен поглед на влюбена в града от първия момент, когато го видях в абсолютната си непреходност и великолепие“.
Леда е дошла малко по-рано от мен на срещата ни и когато доближавам масата, чувам, че говори по телефона – свободен, както винаги омайващ с мелодията си италиански. Достатъчно, за да се почувствам на римски вълни, макар че сме в сърцето на София. Предстои да се уверя, че за самата нея Рим е езикът, културата, вярата – важен фактор в живота ѝ, всяко дворче, всяка въодушевяваща личност, която е срещнала там, уютната пясъчно топла гама, това да се спъне в артефакт от втори век на абсолютно неочаквано място, в заден двор на метри от площад „Испания“. „Рим е всичко, от което един търсещ човек има нужда. Няма безразлични към безмерната му красота“, казва Леда.

Помните ли прекрасната изложба с ангелите? „Ангели на Благовещение“ беше името ѝ, прозирни и златисти нюанси изобразяваха полета на сърцето, техниката смесваше акрил и метални нишки, за да създаде усещането за ефирна триизмерност. Това е Леда, която все още нарича фотографията свое хоби. През 2004 година за първи път се озовава в Рим. В началото на новото хилядолетие тя и съпругът ѝ като младоженци пътуват из Европа с кола, а Рим е едно от местата, които им предстои да преживеят заедно. Тогава получават благословия от самия папа Йоан Павел Втори.

„Беше изключителен момент. Получихме покана по това време от монсеньор Малвестити, в качеството ни на младоженци да си облечем одеждите от венчавката и да бъдем в една конкретна сряда в 9 часа за аудиенцията на открито, на площад „Свети Петър“, където получихме апостолическа благословия от Светия отец. Явно е била с голям заряд, защото още ни държи като семейство.“

Години по-късно, през 2019-а, животът ги отвежда вече като семейство с четирите им деца отново в любимия град, където съпругът ѝ – потомствен католик, богослов, философ и дипломат, връчва акредитивните си писма като посланик на България към Светия престол и Малтийския орден.

Винаги ми е било интересно как се променя връзката на човек с Рим, когато градът стане негово ежедневие. Питам това Леда. „Така и не ми стана ежедневие, всеки ден тук е празник за сетивата! Светлината е толкова специфична, а обстоятелствата са повече от благоприятстващи.“ Любопитства с фотоапарата из задните дворове на онези скрити места, които лесно могат да бъдат подминати, докато погледът изнемогва пред магнетизма на безбройните римски гледки. В такъв паралелен оазис на метри от площад „Испания“ Леда среща един архитект и фотограф, чието ателие случайно намира отворено и влиза. Заговарят се. Оказва се, че през 1973 година на Венецианското арт биенале се запознава с Кристо (Христо Явашев).

„Така се роди едно приятелство. Той имаше желание да гостува с изложба в София като фотограф и бих се радвала да допринеса с лични контакти и срещи за тази негова идея“, казва с усмивка Леда, а аз настоявам да чуя името на архитекта фотограф. „Синьор Бидзаро!“

Умишлено не повдигам воала, харесва ми нещата да останат така, но продължавам да разпитвам за нейните римски срещи и сякаш самата аз ги преживявам. „Запознах се с прекрасни българи – актрисата Елжана Попова, която от години преподава в Чентро Спериментале на студенти по методологията на Станиславски. Чувствам я като по-голяма сестра и барометър за истинско женско приятелство. Ирина Стоилова, преводач на „Естествен роман“ на Георги Господинов, журналист в RAI. Борислава Чакринова, изключително фин и деликатен човек, работещ с години за културната кауза България. Маестра Райна Инфантино, проф. Красимир Станчев и съпругата му Анна Влаевска.“