За някои от нас добрата храна е основна част от ваканционното уравнение. За други протеинов бар и рамен в микровълнова фурна също вършат работа. В крайна сметка обаче обядът и добрата вечеря са почти толкова важни, колкото карането
на ски.

Курортите се развиват, стремейки се да задоволят непрестанния апетит на любителите на добрата храна. От поке барове и пиршество по пантофи за обяд до вечери, приготвени с пресни продукти от фермата в курорта и обкичени със звезди „Мишлен“ – състезанието за най-добър планински ресторант е в разгара си.

Фондю, раклет, рьошти – с тях свързваме алпийската кухня, но в някои от курортите понятието за нея става доста широко и размито – от скъпи стриди до безвкусна пъстърва. За тези, които не искат да правят компромиси, има достатъчно ресторанти, които предлагат гастрономическо качество, отговарящо на всеки добър мегаполис.

Отдалечен планински склон над древна ледникова долина може да не е мястото, където очаквате да откриете един от най-впечатляващите алпийски ресторанти в света, но тънещият в рустикален стил Chez Vroni над Цермат е точно това. С гледка към Матерхорн, семейният ресторант е мястото, което избирам за обяд вече над 15 години, и то без да ми омръз-ва. Тук всички продукти са от околността, а рецептите се предават от поколение на поколение, както и самият ресторант. Един почти забравен подход към кръговрата на живота извежда традициите на прeден план и ги поставя директно в чинията ви под формата на неустоимо вкусно ястие.  

Доломитите са рай за любителите на храната с безбройните си планински хижи. Там приветливи сервитьори със сърдечен северноиталиански акцент поднасят на скиорите, току-що слезли от пистите, лечебни ньоки и полента. Не можем да не споменем ресторанта AlpiNN в Сан Касиано. Той е толкова високо, че се чувстваш в облаците. Доверете се на неговото „сляпо меню“, като знаете,  че всичко в чинията ви ще е добито на не повече от 2 км от ресторанта, и удоволствието ви е гарантирано.

Sonnbuehel в Кицбюeл е на кулинарната сцена на града откакто отваря преди 100 години, въплъщение на dolce far niente през златната ера на 20-те години на миналия век. Автентичен, добре разположен със слънчевата си тераса, той все още е място за обяд и apres ski. Тартарът от млад бик и шатобрианът за споделяне са задължителни.

St. Hubertus, разположен в декадентския хотел „Алпин“ в Доломитите, често е причината, поради която село Сан Касиано посреща наплив от туристи през последните години. Независимо дали става дума за гледката към околните планински ферми, или за разкошната, безупречно поднесена храна, всичко в тази гореща италианска точка е от най-висок клас.

Allalin се намира на 3500 м над морското равнище. Той може да се похвали с постижението да бъде най-високо разположеният въртящ се ресторант в света, а гладните чревоугодници, които се осмеляват да дойдат тук, ще получат 360-градусова панорама към околния заскрежен пейзаж. Храната е базирана на швейцарските класики, а да бъдеш в този ресторант е наистина преживяване.

Няма съмнение, че красивата хижа Flocons de Sel в Межев, кацнала на стръмен склон, е на върха на планинския начин на живот. Въпреки че обстановката е традиционна и класическа, храната е всичко друго, но не и това. Шеф готвачът Мануел Рено смело инжектира цвят, горчивина или киселинност в несрещани досега ястия. Правейки това, той отдава почит на местния вълнист пейзаж, набоден с остри върхове.

Едва ли има по-вкусна храна от тази, която ядем, когато сме гладни. А когато това е  подправено с грандиозни гледки, рустикален уют, пресни местни продукти и уменията на добрите готвачи, се превръща в преживяване, което ще ни кара да се връщаме.

Spaghetti Kitchen препоръчва

Chez Vroni - https://chezvrony.ch
AlpiNN - https://alpinn.it
Sonnbuehel - https://sonnbuehel.at
St. Hubertus - https://www.facebook.com/restaurantsthubertus1996
Allalin - https://www.saas-fee.ch/de/kulinarik/bergrestaurants/drehrestaurant-allalin
Flocons de Sel - https://emmanuelrenaut.com/fr/flocons-de-sel/