Следващата ти история е съвсем различна – A can of sunshine се фокусира на връзката между снаха и свекърва.

Всъщност направих докторантура по темата, защото колкото и назад във времето да погледнеш, това е много сложна връзка. В която и страна или континент да отидеш, винаги е проблем. Започнах да я изучавам и създадох история, в която синът умира и двете жени трябва да живеят заедно.

Чакам с нетърпение да прочета „По дирите на Амбър“, която вече е на българския пазар. Как се чувстваш от факта, че ще я представиш лично тук?

Много се вълнувам! Това може би е книгата, която най-бързо излезе на най-много пазари по света. Историята за Студената война е интересна за читателите навсякъде по света, както и темата за устойчивостта, защото и тя се намесва в книгата. Всъщност по време на хипи движението през 70-те години Децата на цветята са искали всичко да е много по-добро за природата. Така че тези идеи датират от много отдавна, истината е, че там са се намесили наркотиците и това създава други проблеми.

„По дирите на Амбър“ ще се превърне във филм, нали така?

Да, много се вълнувам, имаме актьорски състав, но не мога да кажа подробности. Имаме и режисьор, в момента всичко се финализира.

Колко замесена си в продукцията?

Доста всъщност, имах възможност да си кажа мнението за актьорите и че локацията трябва да е Нова Зеландия. Не мисля, че историята ще работи на друго място. Сега обаче стигаме до момента, в който ще се оттегля. Започнат ли снимките, ще съм щастлива да се върна към писане на петия си роман.

Нямам търпение да дойдеш в България и да си говорим още! Сега гледаш филмите от фестивала „Синелибри“, защото си член на журито. Харесва ли ти това преживяване?

Много, да, гледам филмите много внимателно, когато се наложи и по два пъти. Не искам да прибързвам и да изпусна нещо. Много ми харесва идеята, че ще го обсъдим и с другите членове на журито на живо и чакам това с нетърпение.