Като вълшебник, шапкарят Стивън Джоунс посипва върху творенията си освен своя безусловен талант, и щипка тайнствени чудеса, за да постигне ефекта, който предизвикват създадените изпод ръцете му шапки.

Реакциите са от „уау“ до „истинско великолепие“, при това изказани от британски аристократи, свикнали на какво ли не в областта на шапкарството.  Един от любимците на покойната модна икона Ана Пиаджи, Стивън Джоунс открива ретроспективата си в парижкия музей Galliera с гордост и увереност, че шапките говорят тихия и деликатен език на духа.

Събитието е точно 25 години след успешната изложба в лондонския музей „Виктория и Албърт“, посветена на мистериозния занаят на шапкарството, за която Стивън Джоунс беше привлечен като консултант. Често се шегува пред приятелите си, че е най-големият пънкар сред шапкарите и най-големият шапкар сред пънкарите. А Галиано казва за него: „Джон може да избере нещо много простичко, после да го обърне с хастара нагоре и да го превърне в произведение на изкуството“.

„Стивън Джоунс – шапките на артиста“ е мащабен проект на екипа на Джоунс и кураторите, който ще радва почитателите на модата и изкуството на шапкарството до средата на месец март 2025-а. „За всеки, който се занимава с мода, Париж е центърът на света. Ние правим нещо различно във Великобритания и сме много щастливи от това, нали? Не искаме да бъдем Париж, нито Париж иска да бъде като нас. Но когато гледаме през рамо, знаем къде се случва всичко“, позволява си да бъде искрен любимият шапкар на звездите.

От Кайли Миноуг и сър Мик Джагър, до Бой Джордж и Катрин Зита-Джоунс – всички знаят към кого да се обърнат, когато търсят не просто аксесоар, а шедьовър. Голяма част от клиентите на мистър Джоунс са музиканти. На музиката дължи и пробива си в модата. В интервю за списание Vogue той с охота припомня момента, когато го открива не кой и да е, а самият Жан-Пол Готие, който тогава е на върха на кариерата си.

„Жан-Пол винаги е притежавал безпогрешно око. Видя ме във видеоклипа на Culture Club – Do You Really Want to Hurt Me, в който ми платиха 20 лири, за да нося костюм от три части и фес. Написа ми мило писмо с директна покана: „Бихте ли се интересували да правите дизайн на шапки за мен?“. Не можех да повярвам, ощипах се поне няколко пъти в онзи момент. Последва и телефонно обаждане с думите: „Сега излизам да обядвам,  ще се върна след два часа. Мога ли да видя скиците тогава?“. Нарисувах няколко феса и така започна всичко!“, спомня си артистичният шапкар.

С подходящите партньори, които не се страхуват от експерименти, прави чудеса. След суперуспешния старт с Готие го кани и Тиери Мюглер, а след него и Марк Джейкъбс, Клод Монтана, Азедин Алая и дори всемогъщата Рей Кавакубо – сърцето и душата на Comme Des Garçons. С някои от тях си спомня, че преминава през серия от артистични сблъсъци, докато намерят решение, за което да си стиснат ръцете преди излизането на модния подиум. Единствено с Джон Галиано сякаш говорят на един и същи език. Работил е и за дипломното ревю на модния дизайнер в Лондон, но няма конкретен спомен за това, защото „работата с Джон е като спускане с влакче. Нямаш идея кога си горе и кога долу“, коментира Стивън Джоунс.

Като почитател на музиката, и по-специално на пънк вълната, Джоунс казва, че намира класическата елегантност за скучна и винаги се опитва да видоизмени присъствието ѝ. С детайл, с преобръщане на стандартите за пропорции или пък просто с буря от цветове и форми, той кара шапката да запее пънк.

Като наследник на ръгби състезател, роден в малко градче близо до Ливърпул през 1957-а, Джоунс е израснал между състезания в различни точки на Великобритания. От тези обиколки пази много открития по битпазари, които го вдъхновяват в работата му и до днес и сега са част от експозицията в Galliera. Виждаме и шапката за ръгби на баща му, картина с чайки, която е нарисувал на девет години, старата му училищна вратовръзка, личната му карта от годините в „Сейнт Мартин“, както и над 60 откотюр творения – от Алая до Вюитон, и, разбира се, над 180 шапки. Сред тях фесовете, създадени за Готие, шлемът Boudicca на Бой Джордж, короната от туид на Вивиън Уестууд и бомбето Union Jack, което се превръща в неговата запазена марка.