А извън професията ви, какъв е вашият стил?

Признавам си – обичам лукса. Но най-вече що се отнася до качеството на дрехите, кройките, използваните материи. Много харесвам модни къщи като Yves Saint Laurent и Hermes.

Познавате много модни дизайнери, били сте свидетел на първите им стъпки. Но кой ви е повлиял най-много?

Без съмнение, това е Андре Куреж. Той беше визионер, човек изпреварил времето си. Освен всичко беше чаровен и мил, обожаваше жените, които искаше да освободи от нормите на епохата. Искаше да ги вижда красиви, елегантни, модерни и весели. Беше завършил инженерство, за да угоди на родителите си, но веднага след това постъпва на стаж при Balensiaga, което предначертава пътя му.

Той е един от първите, които лансират прет-а-порте. Паралелно с дрехите предлага аксесоари, парфюми и дизайн – осветителни тела, маси, фотьойли. Създава т.нар. lifestyle, с който искаше да внесе красота и в интериора на къщите. Когато работихме заедно (през 1969 година Нели e PR на модната къща), се запознах с едни от най-великите фотографи, които заснемаха модните му сесии – Анри Картие Бресон, Питър Кнап, Жан-Даниел Лорию, Жак-Анри Лартиг, Ричард Аведън, Хелмут Нютън, Жан-Мари Перие. Помогна ми много да се впусна в собствена кариера.

С какво се отличава агенция Nelly Rodi от останалите бюра по стил?

Още в самото начало започнахме да заснемаме собствени фотосесии, с които илюстрирахме анализите ни. Създаваме собствени цветове, не работим с Pantone. Преди шест месеца получихме важен сертификат за устойчивост. Изключително сме чувствителни към екологичните проблеми. И въпреки че е трудно, тъй като работим с индустриалци, ние се опитваме да насочим мисленето им в една по-различна посока – да редуцират обема на предлаганите продукти, или поне на цветовите нюанси, да интегрират идеята за бъдещо рециклиране още в процеса на производство, да избират по-екологични материи. Имаме възможност да избираме клиентите си и работим с такива, които нямат участия в петролната индустрия.

Как се ловят тенденции?

С какво точно се занимавате – е въпрос, който ми задават често. И трябва да призная, че се затруднявам да го обясня в няколко думи. Професията ни не е много очевидна. Обичам да я сравнявам с тази на археолозите и полицаите. От един-единствен признак, показател, знак, симптом, се опитваме да пресъздадем сценарий. Съвсем конкретно, ние  прихващаме сигналите на промяната. Чувствителни сме и към най-малкия детайл, елемент, който излиза от установените норми. Поставяме се на мястото на консуматорите, за да разберем по какъв начин ще реагират, дали ще променят навиците си спрямо него. Нещата се усложняват, когато говорим за mega trends, които ще се настанят трайно и ще трансформират дълбоко начина ни живот и възприятието ни за нещата.

Пример за такава тенденция са no-gender дрехите, които навлизат все повече в колекциите. Но когато се появи mega trend, почти мигновено се създава отговор в опозиция, който също може да има своята тежест. Микротенденциите пък са трудни да бъдат предвидени и интересуват само малка част от обществото, провокирана от културно събитие като филм, сериал, музикална група. Тенденциите нямат един и същ ритъм. В модата се подновяват два пъти през годината, докато в интериора продължават две или три години. Обичам да цитирам моя сътрудник Венсан Грегоар, който казва: „Тенденциите са като малко зрънце. Но за да поникне, трябва почва, вода и добра температура. Може да имате гениална идея, но ако нищо не я поддържа, ако нищо не помага за това тя да се осъществи, тя просто изчезва“.

А какво мислите за изкуствения интелект, той заплашва ли професията ви?

Той ще има влияние върху професиите ни и със сигурност ще ги промени. Но не ме е страх. Живеем в революционна епоха. Мисля, че трябва да се опитаме да запазим живо занаятчийството, да не изгубим уменията си, придобити в продължение на векове. Наистина не си представям, че 3D принтерът някога ще може да сътвори скулптура като Роден например. Емоцията може да бъде предадена благодарение на човешкото в нас.