Създателката на една от най-сериозните, важни и дълголетни фирми за анализ на тенденции във Франция наскоро публикува мемоарите си. Книгата на Нели Роди "Quelques saisons d’avance" ("Няколко сезона предварително") разказва за появяването на професията „ловец“ на тенденции, за качествата, които един професионалист трябва да притежава, за да може да я упражнява, за вдъхновяващите срещи по пътя с едни от най-талантливите модни дизайнери, фотографи и творци. Истинска съкровищница, която ни позволява да погледнем към тенденциите от различен ъгъл.

Вълнувате ли се от тенденциите, те ли са вашият ориентир в сферата на модата, дизайна и изобщо в света, или не се съобразявате с тях и със самочувствие живеете със своя собствен стил, и дори го налагате? Каквито и чувства да изпитваме към тенденциите, във всеки случай не може да ги игнорираме. Те са навсякъде около нас – понякога „тихи“, друг път доста шумни. Някои се завръщат, други се появяват неочаквано и също така избледняват. Запитвали ли сте се кой ги лансира, защо, какви са тези многобройни невидими събития и елементи, които ги формират?

Ако искате да надникнете в кухнята на тенденциите, то Нели Роди е човекът, който може да ви отвори вратата. Французойката е една от първите, които на практика създават професията „ловец“ на тенденции. Фирмата, която основава през 1985 година и която носи нейното име, все още продължава да е референция в световен мащаб.

Нели е родена през 1943 година в Пон-дьо-Се, департамент Мен-е-Лоар в Западна Франция. След края на Втората световна война семейството ѝ се премества в Алжир, където баща ѝ върти семейно кафене. Пази чудесни спомени от детството си в живописната столица, кръстопът на различни култури, националности, истории. По политически причини семейството е принудено да се завърне във Франция през 1956 година.

Споделя, че животът ѝ започва в деня, в който корабът отплава от пристанището в посока Париж. Завръщането не е лесно, но майка ѝ намира работа като акушерка, а баща ѝ – като търговски представител. След гимназията Нели има желание да запише право. „Думите за мен винаги са имали значение, защото ни правят хора и ни помагат да защитаваме каузи“, споделя днес. Но родителите ѝ нямали финансова възможност да ѝ осигурят дълго обучение и по тази причина тя завършва кратък курс по търговия. Избира почти случайно стаж в Бюрото за стил и покупки на магазините Prisunic (сегашни Monoprix). Без изобщо да очаква, попада в най-интересната и авангардна компания в този период. Директорката, Дениз Файол, енергична дама, ръководи екип от творци в търсене на „красивото на цената на грозното“. Магазините Prisunic предлагат всичко за дома, а дизайнерите работят в сферата на модата, декорацията, обзавеждането…

Между сътрудниците откриваме имена легенди – Андре Путман, Терънс Конран, Еманюел Кан, Попи Морени, както и фотографа Питър Нап, който заснема артистично всички творения. Стилът Prisunic е известен с ярките си цветове, богатство на форми и мотиви и определено привлича вниманието. „Внасяйки повече яркост в ежедневието на французите, Дениз целеше да поразклати установените норми и да предизвика и развие обществото. Все още си спомням как влизаше в бюрото ми с цял куп цветни изрезки и ми поръчваше: „Нели, опитай се да създадеш весели композиции. Не виждам защо да не добавим цвят в пантофите на бабите и дядовците ни!“. Във Франция през шейсетте години на миналия век, когато семействата все още си предаваха от поколение на поколение посудата Louis XIII, можете да си представите каква революция представляваха продуктите на Prisunic.“

Благодарение на Дениз Нели открива, че обича цветовете, умее да ги съчетава и комбинира, да се вдъхновява от фотографии и картини, за да създава т.нар. moodboards – калейдоскоп от изображения, който помага на творците да визуализират определена посока, обогатява въображението им, задава атмосфера…
Стажът продължава само три месеца, но определя професионалния път на младата жена, която разбира, че с няколко цветни текстилни изрезки, творчество и чувство за стил можеш да промениш живота на хората.  

Нели е назначена в представителството на Woolmart. Заминава за Рубе, индустриален район, водещ в индустрията с вълна, където научава всичко за този материал. Това много конкретно и практично обучение предизвиква уважението на всички професионалисти, с които комуникира впоследствие. В този период вълната е бяла, бежова, сива, синя или черна. Нели започва да внася идеята за други тоналности, мисли с индустриалците за дебелината на нишките, примесите. Междувременно носи чували с дрехи в студиата за заснемане на фотосесиите на двама млади моделиери – Ив Сен Лоран и Карл Лагерфелд, току-що спечелили конкурс на Woolmart. След четири години намира работа като директор за мода и комуникации в Международния институт за памука.

В този период памукът не е бил особено ценен, не е имал много приложения, конкурирал се е с полиестера, който навлизал на пазара. Работата на Нели била да убеди производителите на платове, че материята има потенциал. Тогава за първи път в офиса на института организира fabric library, постоянен шоурум, в който професионалистите са можели да се докоснат до памучни платове, да се запознаят с възможните цветови гами, да се вдъхновят от представените изображения. В допълнение създава тетрадки, в които лепи изрезки от платове, влакна, нюанси и които показва на департаментите за закупуване на платове към всички големи модни къщи – Dior, Chanel, Yves Saint Laurent, Andre Courrèges, Louis Féraud,  Pierre Cardin…

По-късно Нели е поканена да стане директор на Координационния комитет за модните индустрии – институция с нестопанска цел, създадена през 1955 година и финансирана наполовина от Министерството на индустрията и наполовина от членския внос на предприятията. Комитетът, чийто президент е Пиер Берже, е бил извор на вдъхновение за всички творци в сферата на модата. Сътрудник на Нели е Ли Еделкорт. Млади и все още неизвестни моделиери като Тиери Мюглер и Жан-Пол Готие са показвали първите си илюстрации, които са служели за презентациите. „Жан-Пол ни предлагаше и бижута, които правеше сам. Все още пазя едно негово колие от тази епоха.“ Нели е директор на комитета десет години и през този период членовете се увеличават от 40 на 400. През 1985 година решава, че е време да създаде собствено бюро за стил и тенденции. С първите си сътрудници Франсоа Бернар, Елизабет Льориш и Жосе Леви се впускат в авантюрата с ентусиазъм, който не ги е напуснал и до днес.

Г-жо Роди, цяла глава в книгата ви е посветена на качествата, които трябва да притежава един ловец на тенденции. В нея разбираме, че е изключително важно да игнорира собствените си предпочитания и вкусове. Но това възможно ли е?

Когато говорим за тенденции, добрият и лошият вкус не съществуват. Времената се менят, всичко е относително. Нашата роля не е да налагаме собствения ни вкус, а да анализираме това, което се случва, по възможно най-неутрален начин. Трябва да сме любопитни, отворени към света, да се интересуваме от всички сфери, за да успеем да уловим несъответстващия елемент, който може би ще се превърне в новата тенденция. В този смисъл трябва да обичаме и дори да търсим интелектуалните конфронтации. Най-голямата опасност е да се застоим в една и съща възрастова, социална, икономическа, политическа екосистема.

Трябва да си поставяме предизвикателства, както и да работим в екип, защото дори при най-добро желание не можем да обхванем сами цялата налична информация. Мисля, че е важно да се знае, че не е достатъчно да сме артистично настроени, за да сме добри ловци на тенденции. Работата изисква баланс между творчество и аналитична точност. Ако сме прекалено креативни, идеите ни летят във всички посоки и е невъзможно да бъдат овладени. Ако пък залагаме само на анализа, със сигурност ще пропуснем почти невидимите елементи, които с опита знаем, че имат голямо значение.