„За мен остаряването е свързано с повторение. Нещо остарява, когато го правиш дълго време.

Ако винаги се променяш, ако винаги си любопитен, как можеш да остарееш? Вие сте нови днес“, казва Салма Хайек.

„То е част от човешкото състояние, така че защо винаги говорим за него, сякаш е нещо, върху което имаме контрол?“, пита Джулиан Мур.

„Как да продължим да предизвикваме себе си, да се интересуваме, да научаваме нови неща, да бъдем по-полезни на другите хора, да бъдем човекът, от когото вашите приятели и семейство се нуждаят или искат?

Как да продължим да се развиваме? Как да се ориентираме в живота, за да имаме още по-дълбоки преживявания? Това би трябвало да е остаряването.“

„За съжаление, винаги гледаме на себе си с критично око“, казва Гуинет Полтроу.

„Бих искала вече да не го правя. Искам да се покажа за себе си по по-любящ начин, защото всичко се променя! Не можем да направим нищо по въпроса. За мен, докато преминавам през процеса на остаряването, осъзнавам, че по-малко става дума за „О, имам тази бръчка, да я оправя ли или не?“ и повече за „Чувствам ли се жизнена?“.

Никога не бих искала да се върна в 20-те си години или дори в 30-те. Познавам себе си, харесвам се и съм толкова благодарна за мъдростта, която идва с възрастта.“

„Когато бях на път да навърша 60, осъзнах, че наближавах третото си действие – моето последно действие – и че това не беше генерална репетиция“, казва Джейн Фонда.

„Едно от нещата, които знаех със сигурност, е, че не исках да стигна до края с много съжаления, така че начинът, по който живеех до края, щеше да определи дали съжалявам или не.“

„Това тотално промени начина, по който мислех за себе си, и за това как исках да изживея последната една трета от живота си. Дадох си сметка колко е важно да сме осъзнати за това как преминаваме през живота. Когато остарееш, осъзнаваш, че да останеш здрав е радостно и важно, защото възрастта не е само хронология. Можеш да си много стар на 84 години, което е моята възраст, но можеш да си и много млад.“