В рубриката Бюти блиц даваме думата на известни личности, за да споделят гледната си точка към младостта и красотата, както и каква е личната им дисциплина в грижата за себе си.

Един от най-запомнящите се участници от четвърти сезон на „Игри на волята“, талантливата Мирела Илиева, днес развива кариерата си на танцьор и хореограф, а личният ù живот не спира да буди интереса на медиите.

Топ 3 на козметичните продукти, които ползваш и защо?

Най-важната козметика за мен е тази за грижа за лицето. Имам чувствителна кожа и стриктно  спаз-вам сутрешна и вечерна рутина. Тя включва крем за лице за чувствителна кожа и серум за пъпчици, ексфолиращ лосион за лице и крем за коса (разбира се, след шампоан и маска).  

След „Игри на волята“ кожата ми беше много пострадала. Имах леко акне и не можех да се преборя с повърхностните пъпчици. Единствената козметика, която спаси и трайно оправи кожата ми, е на Biologique Recherche – специално ексфолиращия лосион, който нанасям на почистено лице, хидратиращ серум и серум против появата на пъпчици. Грижата за косата също е много важна за мен, защото се опитвам да я поддържам дълга. След баня винаги ѝ слагам крем или олио за коса на L’Oreal.

Какво означава да си млад?

Да поемаш рискове, да бъдеш амбициозен, смел, да учиш непрестанно, да сбъдваш мечти, да се проваляш и да продължаваш въпреки това. Да се поставяш в ситуации, в които излизаш от комфортната си зона. Да не позволяваш на никого да ти казва, че не можеш да направиш нещо. Да знаеш, че хората ще те критикуват, но да махаш с ръка, защото на всеки е позволено да прави грешки – особено на младите. Да пътуваш! Много! Да грабиш от живота всеки ден! Да се забавляваш ИСТИНСКИ! Да прекарваш пълноценно време със семейството и приятелите.

Коя своя черта харесваш най-много? И коя би променила?

Във външния си вид най-много харесвам зелените си очи. Не бих променила нищо в себе си. Привърженик съм на естествената красота. Единствено бих работила повече в залата, за да подобрявам физическата си форма.
Най-добрият спорт/активност за тонус. Най-добрата активност, спорт или изкуство за мен са танците. Спортувала съм много различни неща през живота си, но нищо не ме вкарва в по-добра форма от танците. Винаги след това съм супер заредена физически. За спорт със сигурност бих препоръчала плуването. Много ми е помагало през годините да се справям с травми, прави ме и по-издръжлива.

Отваря ли врати визията?

Добрата визия е нож с две остриета. Тя понякога отваря врати, но друг път може да породи снизходително отношение и съмнение в компетентността на човек. Външният вид може да помогне да привлечеш вниманието, но оттам нататък зависи от теб дали ще го задържиш и с други качества – професионализъм, човешко отношение, талант и нужните умения за конкретната работа или задача. Добрата визия не е само физическа даденост, но е и цялостната презентация на човек – чар, харизма, отношение, увереност. В моя случай имах шанса да участвам в няколко продукции и реклами, без да съм завършила актьорско майсторство и без някакви контакти в средите.

СПЕЦИАЛНИЯТ ВЪПРОС:
За крехката си възраст изглежда сякаш си преминала през доста житейски уроци. Имаш ли формула как да се съхраниш автентична под натиска на медийната лудост и известността? 

Вярно е че, за крехката си възраст имам доста житейски опит. От малка ми се е налагало да работя и да бъда самостоятелна и това ме е направило борбена, смела и устойчива към външни влияния. Живеем в свят, в който на мода е „перфектността“, но за мен важното и интересното се крие в това да бъдеш НЕперфектен, да бъдеш себе си, истински, с всичките си недостатъци и мисля, че точно това привлича хората към мен – искреността. Искам да чувствам, че живея, пътувам, обичам, мечтая, а не да бъда затворник на тази малка кутия, наречена телефон или социални мрежи. Старая се да показвам на аудиторията си истинската Мирела, която закъснява или оплесква нещо, или която си позволява да бъде емоционална, да бъде дете, да бъде себе си. Разбира се, понякога и аз страдам от хейта, има моменти,  в които ми влияе и не мога да се абстрахирам напълно. Но съм приела, че е неизбежно. Винаги ще те спъват по пътя, въпросът е да станеш и да продължиш.