Сигурно защото е непоносимо за майката да започне да ѝ липсва докосването до детето ѝ, чисто тактилното усещане…  

Аз просто нямах време за нищо, непрекъснато бързах. Разказах ти колко щастлива бях, че срещнах Цветана Манева и изпитах истинско удоволствие от времето, прекарано с нея. Eдва сега успях да изляза извън обичайния кръг, в който се движех години наред. Затова и семейното лято на караваната в Черноморец ни е толкова важно – всичко правим заедно тримата, възползваме се от всяка минута. Знаеш ли какво си мисля – важно е това нищоправене, много е важно, защото тогава ти се освобождават умът, съзнанието, сетивата. Започваш да виждаш, да усещаш, да чувстваш, да се наслаждаваш на живота.  

Какво дете е София?

Много е емпатична, много чувствително дете. При най-малката забележка, която правя на кучето – имаме бебе куче Лулу, след като и двете ни кучета починаха – ме моли да не му се карам. Аз не че се карам, опитвам се да го възпитавам. Но и по принцип съм такава, изискваща. И към самата София съм такава, и към Лес, и към хората, с които работя. Но и към себе си.

София и Лес как се отнасят към тази твоя взискателност?

С усмивка, с чувство за хумор, с ирония. Обичат да се шегуват с моята взискателност и маниакалност към ред и дисциплина. Лес и до днес ме разсмива до сълзи.  

Колко години вече сте заедно? Празнувате ли годишнините си?

20 години станаха, ние имаме различни версии за това откога започваме броенето. Не ги отбелязваме. Ние сме различни в това отношение – аз съм романтична, той, като повечето мъже всъщност, не е. Но много добре си давам сметка каква голяма късметлийка съм да имам човек като него до себе си. Много е отговорен и последователен във всичко, което прави. Забавен и грижовен баща. Сега будува нощем, за да създаде навици на бебето куче.