Вярно е, че изкуството е вечно, но е близко до истината и фактът, че медиите и историята често преписват или променят думите на великаните, които оставят ярките си следи за поколенията.

Така от винаги предизвикателните изказвания на испанския артист Пабло Пикасо в публичното пространство понякога остават съкратени или видоизменени версии на звучащите му като финална инстанция думи. Една от тях обаче ще ни послужи за вдигане на завесата към интересната тема за вечното танго между изкуството и модата. „Добрите художници копират, а великите – крадат!“ е доста често използвана фраза на Пикасо, която обаче в оригинал звучи така: „Добрите художници копират, а великите – крадат идеи от Бог!“

В случая божественото вдъхновение идва от изкуството и артистите, които дръзват да осветлят тъмата на човешкото съществуване с надежда, красота и вдъхновение, а модата само връща жеста с чекове, съблазнителни хонорари или погалване на артистичното его с перото на суетата. Добрите примери за партньорство между артисти и модни дизайнери не са много, но са напълно достатъчни, защото истината е, че когато изкуството излезе на подиума, то променя функцията си и няма да крием, че реакциите невинаги са ласкави и със звук на аплодисменти.

Ще ви припомня три от легендарните колаборации между артисти и модни дизайнери, а след това ще ви представя и някои от най-свежите партньорства в света на модата и изкуството, които обаче излизат донякъде от сферата на креативността, за да се качат на актуалната за света днес инфлуенсърска вълна. Или кажи ми дрехи на кои дизайнери носиш, за да ти кажа кой си. А в тази парадигма много често се загубват и изкуството, и модата, само моментните лайкове са си точно на мястото. Сигурно разбирате, че не съм сред големите фенове на тази звездомания, но пък се надявам, че покрай някоя рокля, чанта, тишърт или шал, някои хора ще се срещнат за първи път и ще открият за себе си интересни артисти от миналото или от сегашното време и провокирани от таланта им, ще потърсят нови срещи с тях. 

Омар върху копринена органза

През 1937 година Салвадор Дали и Елза Скипарели представят прочутата рокля Омар, която и до днес остава ненадмината в селекцията на най-доброто от колаборациите между дизайнери и артисти. Партньорството ѝ с Дали се случва почти без думи, което е доста неочаквано за ексцентричния Салвадор. Две години по-рано Елза, вдъхновена от първия си сполучлив опит за колаборация с артист (бижутата, които създава през 1931 година съвместно с руско-френската артистка Елза Триоле), кани Дали да се включи в авторски проект за дамска пудра. Резултатът надминава очакванията и на двамата и затова се предизвикват на по-високо ниво – с роклята, останала завинаги в историята на модата.

Как да устоиш на Мондриан

Френският моден дизайнер Ив Сен Лоран е най-устойчив в тенденцията да прави заемки или директно да използва вдъхновения от любимите си артисти или арт фаворитите на времето. Заедно с интимния си партньор, който е и неговият бизнес двигател – Пиер Берже, натрупват изумителна колекция от картини, скулптури и дизайнерски творения, но няколко пъти Лоран си позволява да покаже личните си предпочитания и в колекциите си. За първи път представя своята визия за хармонията между модата и изкуството в колекцията есен-зима 1967 година. Роклята, вдъхновена от картините на холандския художник Пит Мондриан, е обявена за „революционно творение“ от библията на модата Women’s Wear Daily. В интервю Лоран обяснява, че благодарение на Мондриан се е научил на чистота и на баланс.

Приказка без край

Модният дизайнер Джонатан Андерсън, който от 2013 година работи като артистичен директор на Loewe, често се заиграва с феновете си на тема провокации. Едни от любимите му похвати са или използването на противоречива тема (като възрастта на жените, каквато е темата в последната му колекция с аксесоари – чанти, чието рекламно лице е 88-годишната актриса Маги Смит), или директни заемки от изкуството и киното. Една от най-успешните му е колекцията с любими герои от анимационните филми на японското филмово студио Ghibli.

Лекарство срещу скука

Френската компания Louis Vuitton определено е магнит за артистите и натрупа респектираща колекция от творчески партньорства. Едно от любимите ми ще остане партньорството от 2007 година на тогавашния артистичен директор на компанията Марк Джейкъбс и художника Ричард Принс, който добави към звученето на култовата колекция нюанси от серията Spiritual America.

На модния подиум тогава излязоха едни от най-красивите сред моделите – Наоми Кембъл, Стефани Сиймур и Ева Херцигова, в почти пародийни костюми, но толкова в духа на времето и цитиращи картината на Принс „Медицинска сестра“, че тънката линия, която разделя изкуството от реалността, и в частност от модата, се размива и става почти невидима – доказателство и за силата на артиста, и за смелостта на модния дизайнер да я преведе на езика на масовата публика. И в това отношение именно тази колекция в целия архив на Louis Vuitton си остава ненадмината, дори в свирепата конкуренция на най-устойчивото партньорство на бранда с японската артистка Яйои Кусама.