За много от нас вероятно организация с наименованието Български институт за правни инициативи (БИПИ) звучи като нещо, което няма особена връзка с нашия живот и нашето всекидневие и което е далеч от реалните ни проблеми и малките ни битки ден за ден.

Управителят на организацията и един от учредителите ѝ Биляна Гяурова-Вегертседер обаче има пример, който опровергава това впечатление: „Обичам да казвам, че когато човек си отвори хладилника, не търси вътре върховенство на правото, нали? Само че нещата са много тясно свързани – преди известно време гледах по телевизията едно момче, което сподели, че мечтата му е да стане лесовъд, защото обича планината и иска да я залесява. Чудесно, но нека си представим, че някой от т.нар. дървена мафия отиде и незаконно изсече залесеното от него. Ако  няма силни, некорумпирани разследващи органи, това престъпление няма да бъде добре разследвано. Ако бъде разследвано, но няма отговорна прокуратура, нейният обвинителен акт няма да издържи в съда, и накрая, ако няма независим съд, то и най-добре изготвеният обвинителен акт няма да приключи с присъда. Този пример може да бъде проектиран в други области и в крайна сметка ще се окаже, че празният хладилник има много общо с това в страната ни да има върховенство на правото“.

Биляна е родена в Русе и като ученичка участва в протестите срещу обгазяването на града. Още тогава решава, че иска да се занимава с нещо, с което да се преборва подобна несправедливост и буквално убийствена незаинтересованост. След гимназията кандидатства и право, и журналистика. Приемат я и на двете места, но тя избира правото, защото вярва, че като юрист все ще ѝ се удаде възможност и да пише, а обратното ще е по-сложно. Днес работата ѝ наистина включва и писане на статии за различни медии. „Освен това правото и журналистиката имат нещо общо – задаването на въпроси. И в двете е много важно как и какъв въпрос ще бъде зададен“ – допълва тя.

Заедно с група колеги и съмишленици Биляна Гяурова-Вегертседер създава Българския институт за правни инициативи през 2007 г. – скоро след приключването на програмата на Американската асоциация на юристите за Централна и Източна Европа, където тя работи като старши правен консултант. Приблизително две години по-късно от фондацията „Америка за България“ се свързват с тях и така започва едно вече почти 15-годишно партньорство, което продължава и до днес.

Малкото си свободно време тя запълва с четене на книги, като напоследък отдава предпочитания на документална, а не на художествена литература. Като типичен представител на зодия Стрелец обича много и да пътува. Пренасянето в друг свят, в различна култура и в друг тип отношения ѝ действа зареждащо и освобождаващо. Понякога, в моменти на вдъхновение, обича да пише и  стихове.

Биляна, освен че сте завършили право, вие сте учили и в Училище за политика „Димитър Паница“. Как точно се изучава политическо дело, какво научихте там?

Това са въпроси за няколко интервюта, но ще се опитам да отговоря. Ценното в Българско училище за политика беше, че даде възможност за среща и общуване между партийни членове, някои от тях са вече успели политици и представители на гражданския сектор. На неутралния терен на училището можехме да сблъскаме мнения, идеи и аргументи в един добър разговор. Днес това е рядкост.

Освен това нашият випуск имаше уникалния шанс да се срещне и разговаря с политици, които са формирали и форматирали политическия и обществен живот в страната от началото на прехода досега – говоря за хора като Ахмед Доган, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Георги Първанов и др. Това, което ми се струва важно за усвояване като умение и което смятам, че е дефицит в нашата политическа действителност, е умението да се правят политики, независимо за коя сфера говорим – съдебна система, икономика, образование, здравеопазване. Правенето на политики изисква по-дългосрочно планиране, способност да комуникираш с различни групи, да слушаш активно и да проявяваш разбиране, без това да означава, че се съгласяваш. Това ми липсва и мисля, че също рефлектира негативно върху нашия политически живот. Другото е, че всичко се приема много лично. Когато човек стане депутат или министър, изведнъж започва да се засяга персонално и от най-малката критика или нападка. Това скъсява хоризонта и е пречка да се вземат правилните решения.

Как според вас могат да се изкоренят проблемите в политическия ни живот, какъв е пътят?

Пътят – и това важи не само за политическия живот, си мисля – минава през образование и превенция. Образование, защото образованият човек е критичен и не приема всичко за чиста монета, търсещ е и по-трудно може да бъде манипулиран. Превенция, защото дава възможност проблемите да бъдат предвидени и да се търсят начини за тяхното предотвратяване още в най-ранен етап. Ако само се реагира, то обикновено вече е много късно.

От биографията ви става ясно, че познавате добре американската политическа и правна система. Кои са най-важните уроци, които можем да научим от нея?

Най-напред – американците са прагматични. Освен това те са с много силно развито чувство за принадлежност към страната, нацията и общността си. И на трето място – имат самочувствие, защото знаят, че държавата стои зад тях. На нас ни липсват и трите, особено второто. Сякаш годините на прехода разкъсаха тъканта на нацията и общността ни. Много ни липсва и самочувствие, но не байганьовското „булгар, булгар“, а самочувствието на граждани, които идват от държава с многовековна традиция, държава, дала толкова много на света, но сякаш оставаща невидима за него. В Америка освен това има изключително уважение към институциите, особено към съда и съдебната система, а и самите хора в тези институции и съдиите знаят, че са на тази позиция, за да служат на гражданите. У нас си мисля, че все още е точно обратното. Уроците са много, но един от най-важните е, че демокрацията е набор от правила, които трябва да бъдат спазвани от всички – от президента до бездомника на Пето авеню.