Светла Костадинова се присъединява към екипа на Института за пазарна икономика през 2001 г. като икономист, а от 2007 г. е изпълнителен директор. Тя е с магистърска степен по финанси. Има експертиза в оценката на въздействието на политиките, предприемачеството, икономическата свобода. Под нейно ръководство ИПИ инициира кампании за редица промени в публичните политики, защитаващи личната свобода и ограничаващи ролята на държавата. Стипендиант е на German Marshall Fund и American Council on Germany.

Светла Костадинова вярва, че успехът е в постоянството и за подготвените. Повечето хора отлагат, разсейват се с най-различни неща, но когато човек е консистентен в личен и професионален план, той става „експерт“ и изпъква, казва тя. Оптимист е, че страната ни е достатъчно отворена и интегрирана и че дори големи неочаквани събития от последните години не успяха да ни върнат назад.

Танцуваща черна котка на тъмносив фон е графичният знак на най-новия проект на Института за пазарна икономика, чиято цел е да даде надеждна, актуална и обективна информация за това „Как работи/не работи съдебната система“, така че да може да се търси отговорност на хората в нея и да се предлагат решения за нейното подобряване.

Идеята на проекта е не просто да се направи и популяризира „дисекция“ на съдебната власт и случващото се в България, но и да се променят нагласите сред хората. „За нас е важно да покажем, че върховенството на правото всъщност има конкретни измерения, които имат съвсем пряко отношение към живота на всеки от нас.“ Това донякъде е есенция на смисъла, който Институтът търси посредством дейностите си – да променя нагласите, като показва конкретните измерения на системите и йерархиите и прякото им отношение към живота на всеки.  

Институтът за пазарна икономика е официално регистриран като неправителствена организация през 1993 г. 30 години той развива и надгражда целта си да предоставя независима оценка и анализ на политиката на правителството и да е трибуна за обмяна на възгледи и мнения на икономисти и наблюдатели по различни въпроси. От 2002 г. ежегодно публикува алтернативен бюджет и идеи за реформи като намаляване на основни данъци и осигуровки, оптимизиране на публичните разходи, повече избор в осигурителните системи, задълбочаване на финансовата децентрализация. Неслучайно Институтът избира за свое мото цитата на  Фридрих фон Хайек: „Колкото повече държавата „планира“, толкова по-трудно става планирането от страна на отделния човек“.

Светла, вие сте сред водещите позиции в класациите на „Капитал“ и „Форбс“ за най-влиятелни жени. Какво е усещането да си влиятелна жена и кои са онези качества, които ви правят такава?

Не възприемам себе си като влиятелна жена. Аз просто съм част от група хора, които искат да живеят в свободна и развиваща се България. Повечето положителни промени у нас са резултат от усилията на много хора и аз съм част от тях.

Постоянство и спокойствие са две качества, които много ми помагат.

ИПИ постига целите си, защото не се отказва – нашата стратегия е да предлагаме решения на проблеми в публичните политики, насочени към повече свобода за хората и бизнеса. Решенията винаги са придружени с анализ. Наясно сме от самото начало, че е необходимо време те да бъдат разбрани, възприети, подкрепени и приложени на практика. Затова работим на много фронтове – с медиите, със засегнатите страни, с опонентите, с администрацията, с други неправителствени организации, с парламента. За всеки систематично и последователно имаме стратегия и подход, това изисква време и вяра. Никога не се отказваме, може да отложим дадени усилия, но никога не се отказваме.

Кое е онова нещо като обществена нагласа у нас, върху което бихте искали да повлияете особено силно?

Често чуваме, че в България нищо хубаво не се случва или пък не може да се случи. Това не е вярно.
Редица положителни промени се случват всяка година – както в публичната сфера, така и в частния сектор. Нормално е всеки да иска нещата да се подобряват, и то бързо, но е добре и да осъзнаваме, че живеем във вълнуващо, бързо променящо се и увличащо време.

Изкуственият интелект, пандемията и онлайн обучението, Брекзит, глобалната финансова криза, избухването на онлайн търговията, възходът на блокчейн и криптовалутите, възходът на социалните мрежи и т.н. са все неща, случили се в последните 10-20 години и България активно участва и е повлияна от тях. Ние пътуваме и работим, откъдето решим, което дава много свобода на всеки да определя настоящето и бъдещето си. Българският бизнес успешно изнася стоки и услуги и е конкурентен на европейския пазар. С две думи – бих искала хората да са по-позитивни за това какво могат да постигнат, но и за вече постигнатото.

Кое определяте като най-голям успех за ИПИ?

Създаването на организация, която 30 години има непроменени ценности, е най-голямото постижение на ИПИ. Хора, които ни следят от години и са запознати с нашата работа, често са ни казвали, че като чуят някоя абсурдна идея в публичното пространство, веднага могат да предположат нашата позиция и аргументи. За 30-те години от основаването си ИПИ успя да формира две поколения от журналисти, общественици, младежи и граждани, които да разбират, подкрепят и защитават принципите на индивидуална и икономическа свобода.
В по-конкретен план, редица промени, инициирани или подкрепени от ИПИ, са част от успеха на страната в последните години – плоският нисък данък, реформи за стартиране на бизнес, намаление на осигуровките, отмяна на задължителната военна служба, облекчаване на редица регулации, промени в работата на съдебната система и др.

Имате много богат опит в ИПИ, свързан с различните аспекти – от независими оценки на правителства до сравнителни анализи на развитието на отделни региони. Какво ви учи този опит в чисто човешки план – кои са предизвикателствата, как се преодоляват…?

Предизвикателството пред всеки, заел се да взема решения за публичните политики или да влияе на тях, на първо място е да намери правилните хора. Никой не може да прави реформи, да управлява или да провежда застъпнически кампании сам. Затова и трябва винаги да се привличат можещи, знаещи и смели хора, които да имат свободата да действат. Този принцип всъщност е съвсем в унисон с вярването ни, че икономическото развитие и просперитет се постига единствено чрез разширяване на свободата на действие на всеки отделен човек.

Хващам се за думите „независими оценки“. Как я постигате независимостта – и в професионален, и в личен план?

Изграждането на независимост включва развитие на умения и специализация, които ни правят ценни. ИПИ разполагаше досега с 30 години, за да докаже, че е независим в своята работа, следвайки принципите си. Спазваме няколко правила:
• Не започваме сътрудничество, което не можем да обявим публично
• Подобряваме постоянно капацитета си и пробваме нови неща
• Комуникираме отворено и активно нашата работа
• Пълна прозрачност на организацията
• Коректност в работата с партньори
• Работа с много други организации.
В личен план независимостта се постига с подкрепящо семейство и приятели.

Кое е по-важно от икономическата свобода?

Икономически свободни са хората, които имат свобода да избират, разменят, сътрудничат с други и да се конкурират, както сметнат за подходящо. Защитата и насърчаването на основните човешки права като свобода на словото, равенство и право на живот все пак може би са по-важни от неограничената икономическа свобода, но считам, че едното не е възможно без другото.

Сигурна съм, че като изпълнителен директор на ИПИ сте много ангажирана с много сериозни въпроси. Успявате ли да запазите личната си територия, колко по-различна сте, когато сте в нея и когато сте в офиса? Въвличате ли близките си хора в работата – споделяте ли, търсите ли съвети?

В началото на работата ми в ИПИ често нямаше разлика между личен живот и работа. С появата на две деца нещата се обърнаха – времето ми извън офиса е изцяло заето с тренировки, мачове, домашни и детски партита. В офиса, съвсем нормално, съм силно организирана и внимателна към детайлите, докато вкъщи съм изпълнител с малко място за лично мнение :) Съвети винаги търся, но са ми казвали, че не приемам лесно критика, и това е нещо, което се опитвам да променя, обаче не ми се получава.

Какво обичате да правите, когато не сте в Института и не сте потопена във финансовата сфера?

За разлика от работата ми, където резултатите се виждат далеч във времето и трудно се мерят, в свободното си време обичам да правя неща, в които виждам веднага ефект. Спорт, учене на нов език, игри с децата, все неща, които ме разтоварват, но и всъщност дават идеи за работата ми.

Каква е ролята на партньорството с „Америка за България“ в цялостната дейност на ИПИ? Какво ви носи то?    

Фондация „Америка за България“ от създаването си е силен и активен партньор на ИПИ. Възможността да предоставя по-дълга подкрепа за определени инициативи ни позволява да имаме по-дългосрочен хоризонт на планиране и действие, което е ключово за нашата работа. Ние участваме в дълъг процес на формулиране на предложения за реформи, убеждаване, образоване и дискусия и това изисква време и ресурси. В момент на криза или възможност за реформа предимство имат тези, които са подготвени – това е и нашето предимство и то се засилва значително от подкрепата от фондацията.

Как виждате Института след 10 години?

От създаването си екипът реагира на текущи развития и събития и това често ни забавя и отклонява от изследване на темите, които са пряко свързани с индивидуалната свобода.

Силно се надявам след 10 години екипът да има възможност за по-аналитична и изследователска дейност, за да изследва по-дългосрочни и дълбоки теми като икономика на щастието, как прогресът в медицината се отразява на икономиката, как да насърчим родителите да оценят ученето на повече математика като път към повече възможности за децата, защо възприятията към предприемачите у нас са все още негативни и т.н.

За какво сте благодарна на 2023 г. и какво си пожелавате и какво очаквате от 2024 г.?

Пожелавам си да имам вдъхновение и нови идеи, за да мога да мотивирам страхотния екип на ИПИ да продължава напред. Пожелавам си и да намерим нови енергични и активни хора, които да се присъединят към нашите усилия, защото хората са ключът към успеха.