Ива Лазарова е изпълнителен директор на Института за развитие на публичната среда, чиито усилия са насочени към разработване и прилагане на механизми за отчетност на публичните институции. Ива е от тези, които почти не спят по време на избори и които влагат сърцето си, енергията и интелекта си в името на едно по-здраво, подредено и осъзнато общество. Работила е в неправителствени организации в САЩ, изучавайки ролята на новите дигитални инструменти за борбата с корупцията и доброто управление. През 2019 г. е стипендиант на The German Marshall Fund of the US.

Ива, от 16 години сте част от Института за развитие на публичната среда. Как започна работата ви за ИРПС?

Случи се още преди да завърша университета и съм изключително благодарна. София си беше най-любимият ми град (нали родното място е най-близко до сърцето), но нямах представа колко е трудно да се управлява, колко много проблеми има и в нея, и в другите населени места, колко еднакви са корените им и колко различни – подходите за разрешаването им. Не знаех и колко много и непрекъснато трябва да се учи, изследва, чете и внимава, за да се стигне до приемлива препоръка за разрешаване на даден проблем, особено когато той засяга общността ни.

Сред първите ми задачи бяха проучвания на законите, уреждащи функционирането на столици като Берлин, Лондон, Белград и Киев. Участвах и в първото си независимо наблюдение на избори (в Казанлък), за да зная как се „ражда“ местната власт и как се наблюдава на терен предизборна кампания. Сред първите ми задачи беше и независимата оценка на информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз в България (ИСУН).

Какво ви вдъхновява във вашата работа и какво не ви дава мира?

Вдъхновява ме, че можем да постигнем много повече като общество в България. С колегите ми споделяме разбирането, че за да имаме отговорни институции, работещи в интерес на гражданите, е необходимо провеждането на честни и прозрачни избори, в които обществото има доверие. Това означава избирателите да гласуват свободно, да са наясно с правилата за гласуване, да не се притесняват дали гласът им ще бъде коректно отчетен и, разбира се, да има широкодостъпна информация за самия изборен процес. Само тогава избраниците ще бъдат истински отговорни спрямо всички граждани и ще вземат решения, които да подобряват ежедневието ни.

По колко часа спите по време на избори? И какво сънувате?

Предизборните кампании не предразполагат екипа на ИРПС към много сън. Изборните месеци са изключително натоварени. Често сме в офиса до късно, работим и вечер от вкъщи, но си заслужава. Стремим се да обясняваме изборните правила и да намираме най-подходящите решения. Постигнали сме значими промени. Застъпвахме се за приемането на Изборен кодекс, да можем да гласуваме за конкретни кандидати в партийните листи (тоест с преференция), да има повече прозрачност в партийното финансиране и мн. др.

Напредъкът в изборните теми често е бавен и „криволичещ“. Подобряване на правилата може да бъде последвано от стъпка назад – нормални процеси за демокрацията, за което трябва да се застъпваме ежедневно.

Повтарящ се сън са изборните протоколи от края на изборния ден и „кошмарите“ за администрацията, когато дойде време за попълването им.

С какво гражданското общество в България днес е различно от началото на работата ви в ИРПС?

Има много повече публичност в работата на институциите. Преди десет години Централната избирателна комисия, която организира изборния процес в страната, не предоставяше информация за работата си. Днес публикува протоколи от всяко заседание, излъчва дискусиите на живо. Има още към какво да се стремим за публичността в работата на институциите, но има сериозно подобрение.

Нужни са и още усилия от обществото, за да станат и гражданите, и активистите по-ангажирани, да държат институциите отговорни за действията им, да изискват повече. Именно този граждански натиск и активизъм са ключ към позитивни реформи.

Кои кампании на Института за развитие на публичната среда бихте оценили с отличен?

ИРПС допринесе за въвеждането и утвърждаването на преференциалното гласуване по време на избори, което позволява всеки избирател да даде вота си за конкретен кандидат. Така връзката между гласоподавателите и избраниците е по-директна. 63% от гражданите гласуваха с преференция на последните местни избори.
Създадохме платформа „Аз гласувам“, която събира най-важната информация за различни групи избиратели и разяснява правата и задълженията им, анонсира правилата, които трябва да спазват секционните избирателни комисии. По време на кампания в нея получаваме стотици запитвания от граждани за начина и документите за гласуване, адреси на избирателни секции, функции на секционните избирателни комисии и много други.

Стремим се освен да изследваме цялостния изборен процес, да проследим и различни публични политики. Публикуваме анализите в другата ни платформа – „Отворен парламент“.

Как изглежда един ваш ден?

Най-използваната дума е „хайде“, недопускаща закъснение, нежелание, изклинчване, твърдения като „това сега не може да стане така“. В работа, шеги и закачки за текущото състояние на публичната среда, задължително с нещо нездравословно (с доста захар) и без нито един милилитър кафе. И колкото и старомодно да звучи – с рок музика и любими и заклети съмишленици и хора.

Какво обичате да правите в свободното си време?

Да играя, да чета, да уча и да го прекарвам с детето ми. 20 000 крачки на ден не ми се опират. Имам и списък с книги за следващия панаир на книгата. И обичам да досаждам на колегите (и най-близки мои приятели) в събота и неделя за работа или още по-хубаво, за да сме заедно на някое извънградско „турне“ (за да им досаждам и „на живо“).

Кое е най-ценното, което научихте, работейки в неправителствени организации в САЩ, и какво бихте пренесли и пренасяте в работата си в Института?

В САЩ има високо ниво на прозрачност в работата на институциите. Те често си сътрудничат с неправителствените организации, които ги подпомагат с експертиза и натрупан опит. И ние се опитваме да използваме този подход, за да подобряваме функционирането на правилата у нас. Сътрудничеството с граждани, активисти, институции е важен принцип за постигането на реформи.

Друг полезен урок е, че за успешната работа на една организация е необходимо екипът ѝ да споделя общи ценности и да „гледа в една посока“. Стремим се да го правим и в ИРПС и то е сред основните причини за успеха ни. Често заедно обсъждаме как и накъде искаме да се развиваме като организация, и така гарантираме, че всеки един от нас ще допринася максимално за поставените цели.

Какво ви впечатли като стипендиант на The German Marshall Fund of the US.?

Тя е създадена през 1982 г., за да запознава и подготвя европейски и американски професионалисти и да подобрява трансатлантическите отношения. Всяка година избира 75 кандидати от всички сектори, включително бизнеса, правителството и гражданското общество от Европа и САЩ. И изборът на представител на неправителствена организация да участва във водещата програма на The German Marshall Fund за развитие на лидерството е висока оценка.

Опитът е незаменим. Имаше изключителни срещи с професионалисти на властови позиции в обществения или бизнес живот, с хора, отдали се на гражданската активност и на създаване на публични политики за изграждане на приобщаващи общности, в които се цени разнообразието, всички граждани се уважават, имат достъп до ресурси, третират се равнопоставено и участват в процесите на вземане на решения, засягащи живота им.

Как започна партньорството на ИРПС с „Америка за България“ и как фондацията ви помогна да реализирате идеите си?

Повярваха ни (или може би знаеха), че демократичното провеждане на изборите е от ключово значение за работата на избраните институции. Подкрепят ни 10 години, за да можем ние да анализираме и да предлагаме решения за подобряването на изборния процес и демократичното функциониране на институциите, което е постоянна и систематична работа.  

Какво в българското общество може да даде повод за оптимизъм?

Доброволците на ИРПС например. Те са доказателство, че и у нас има хора, готови да дарят от времето и усилията си за демокрацията. Това е ясен сигнал за появата на будно гражданско общество. А граждански активизъм и натиск са необходими за положителните промени в работата на институциите. Може да са и протести, които мобилизират гражданска енергия за положително развитие на държавата.

Повод за оптимизъм са и много представители на българската култура и изкуство от световна величина – като Райна Кабаиванска, шахматистите ни, ученическите отбори по физика и математика, младите учени в различни сфери.

За какво благодарите на 2023 г. и какво очаквате от 2024 г.?

Благодарна съм за здравето на близките ми, за приятелите ми, които не се отказват да правим заедно чудеса, за хубавото време, за наградата на Георги Господинов.

През 2024 г. ни предстоят избори за членове на Европейския парламент и много работа. С колегите от ИРПС винаги имаме планове и идеи. Стремим се да реализираме поне част от тях.