Кричим, ловната резиденция на цар Борис Трети, изниква леко неочаквано пред предното стъкло на колата в края на село Куртово Конаре. От София сме изминали около 150 км.

Наблизо тече Въча, зелено е, но трябват тонове въображение, за да си представите, че тук се е простирала Великата българска гора (Magnae silvae Bulgarorum), стигаща чак до Белград. И все пак нещо от нея е било запазено през 1901 г., когато лесовъдът Константин Байкушев, същият онзи с Байкушевата мура, показва на княз Фердинанд Кричимската кория с вековните ѝ дъбове. С окото на естет и нюха на ботаник Фердинанд веднага харесва мястото и решава да превърне бившия султански имот в ловен парк. Изкупуват се още земи наоколо, внасят се първите елени и лопатари.

През 1905 г. се появява и т.нар. Австрийска къща – ловен павилион по проект на арх. Георги Фингов. Оформени са алеи, посипани с пясък, а около столетните дъбове са засадени дървета и храсти, донесени от близо и далеч.

През годините територията на ловното стопанство расте и расте, достигайки 20 хектара. От тях 300 декара е паркът, останалото е лонгозна гора. Четири години продължава строителството на бетонната ограда около имота, завършена през 1936 г.

Събота е и пред високата порта (буквално) на резиденцията се е оформила немалка група желаещи да я разгледат. Вече два пъти не успяваме да влезем – това става само в 10, 13 и 15 часа и по никое друго време. Разходката е с гид. Но този път сме навреме и прекрачваме заветния праг. Виждаме началото на разкошния парк, из който ще вървим сред огромни чинари, лирово и бонбонено (стафидено) дърво, гигантски метасеквои, гинко билоба, персийско желязно дърво и винени храсти.

В голямото езеро (3 дка) сега плават патици и лилии, по царско време е имало и лодки.

Малкият басейн край извисяващата се между дърветата водна кула има интересна история – направен е специално за каляването на двете деца на цар Борис Трети, наследил баща си Фердинанд на трона. Симеон и сестра му Мария Луиза влизали в него по 3 стъпала, които сега се губят в тъмната вода с малки рибки в нея. А ето там е и вечнозелената магнолия, внесена у нас за първи път за раждането на престолонаследника Симеон през 1937 г.

В парка птици изпълняват някакви райски партитури, казват ни, че може да видим и свободно пасящо стадо от 20 лопатара, не виждаме, но и без тях е абсолютно прелестно, не ти се иска да издишваш пълния със зелена свежест въздух. Ходили ли сте в парка Врана – е, тук е по-хубаво.

Влизаме в основната сграда на резиденцията – двореца, преустроен през 1936 г. от арх. Йордан Севов. Външността му може силно да разочарова хората, които очакват да видят… дворец. Германският възпитаник Севов го е направил в строг функционалистичен стил, без нищо миличко и розовобузо в него.

На практика това е единственият дворец, който цар Борис Трети строи, и отвътре той е истински негов интериорен портрет… доколкото успяваме да го разгледаме, препускайки след гида из коридорите на първия етаж. Вторият, където са били покоите на царица Йоанна и детските стаи, е затворен за посетители.

Минаваме покрай стаи за гости с автентична виенска мебелировка, с вградени мивки в онези от тях, в които няма баня. Баните са с изящна санитария, с подръпването на специално въженце прислугата била известявана, ако на знатните гости свърши сапунът или няма достатъчно кърпи. Персийските килими и осветителните тела са различни за всяко помещение.

В голямата гостна виждаме масата пистолет с крака на колелца, която се разтяга, така че може да събере между 4 и 24 души. До стената е шкафът със запазена изящна стъклария – чаши, гарафи.

По стените навсякъде висят оригинали, включително на Никола Танев и Константин Щъркелов, който е бил учител на княгиня Евдокия, сестрата на цар Борис. Има и детски акварели на самата Евдокия. Също много фотографии на царското семейство, копия на оригинали от Държавния архив. Стигаме до най-интересното място – кабинета на Борис Трети. Според легендата през 1943 година царят именно тук къса заповедта на Хитлер за депортиране на българските евреи.