Как успяхте да постигнете присъствието на тези забележителни имена в саундтрака?

С едногодишно упорство, кореспонденция от 280 имейла и с доста голяма сума пари за независим филм като моя. Музиката за мен е най-великото изкуство и толкова силно ми въздейства и „говори“, че нямаше как да се примиря, ако не е точно тази, която искам, чувствам и си представям.

Успявате ли в този ритъм, в който всички живеем, да имате моменти на съзерцание в ежедневието?

Ако ги нямах, може би вече щях отдавна да съм в лудницата. Обожавам да спирам времето и да се наслаж-
давам на моментите в него, които ме отнасят отвъд – Там. Фотографията е мост към това. Много ми е тъжно, че масово налагано в днешния свят е точно обратното. Консуматорство, тъпи забавления, евтини отношения, да бързаш да си „щастлив“, никой да не се взира и потъва в себе си или в другия.

"Хамлет", режисьор Явор Гърдев, НТ „Иван Вазов“

Хвърлихте ме от съзерцанията при несъзерцаващите. Тях – несъзерцаващите, дистанцията на времето ще ги заличи и никой няма да помни. Какво се случи ли?! Случи се това, което се случва навсякъде на държавно ниво в последните десетилетия. Най-добре това го казва един цитат на човек, който много липсва в България, човек, с когото имах щастието и да съм близък – Кристиан Таков.  Цитатът е: „В България път не се дава на добрите, в България път се дава на удобните“. Не искам да коментирам какво точно се случи в този хубав разговор за неща, които са далеч от страстите на хора, негодни за заеманите от тях държавни постовете. Бих говорил по-подробно по темата в друго интервю.  

"Братя Карамазови", ежисьор Деян Пройковски, НТ „Иван Вазов“

Посветих ѝ се от любов, а човек, когато истински обича нещо, сметки трудно се правят. Умишлено измествам смисъла на думата „сметка“ във въпроса ви. През всичките изминали 13 години, откакто съм театрален фотограф, единствено миналата година съм бил на щат с договор към театър, през останалите 12 години съм работил като независим артист-фотограф, основно канен от режисьори, сценографи и актьори, а не от директори на театри. Ако чаках само щатни договори, едва ли някога щях да съм снимал толкова театрални постановки и да съм създал подобен албум. В театъра няма съзнание и традиции да се снима, почти всеки директор се отнася нехайно към това. Не се снима професионално за архив, нито за реклама, камо ли за изкуство. Снима се самодейно, на принципа – каквото стане, без отношение, без мисъл, да не говорим за стил и почерк. Това е от години, и то най-вече в Народния ни театър, там където трябва да е за пример. Проблемът не е в парите, проблемът е в разбиранията, манталитета и далновидността.

"Калигула", режисьор Дияна Добрева, НТ „Иван Вазов“

Дори и днес да спра да снимам, имам фотографии за още поне 10 тома. И един ден ще ги издам всичките. Заснел съм над 200 постановки, голяма част по моя лична инициатива, иначе никога нямаше да ги има заснети. След години ще са много ценни и интересни. Това е памет, култура, изкуство. Представяте ли си сега да имаше огромен архив от 200-300 и повече заснети на видео постановки, в които са играли големите ни актьори като Парцалев, Калоянчев, Велко Кънев, Григор Вачков, Невена Коканова, Цветана Манева, Катя Паскалева и десетки други… Ето това ако не го прави някой сега, и днешното няма да го има след 40-50-100 години. Това също е въпрос на съзерцание… в бъдещето и в културата ни. Но понеже за несъзерцаващите животът се съизмерва само с техния личен, това не е от значение. Ако зависеше от мен, щях да направя такива нехайства към културата ни подсъдими. Нямам предвид само театъра или фотографията, а въобще. То нивото е едно и същото навсякъде.

"Орфей", режисьор Йерней Лоренци, НТ „Иван Вазов“ (репетиции)

Както споменах, заснел съм над 200 постановки и съм гледал над 300. Бих сложил „Орфей“ на 1-во място по емоциите, които съм изпитал. За първи път ми се случи така да се разплача по време на репетиции, че да не мога да снимам. Аз съм от хората, които гледат театъра през емоциите, не за забавление, за кикотене или отбиване на времето. Обичам театъра, след който, като изляза от залата, да не мога да се прибера с часове, обикаляйки улиците под въздействието на състоянията, темите, въпросите и отговорите, които ми е дал. Това са направили най-силно с мен „Орфей“ на Й. Лоренци и „Пияните“ на Я. Гърдев.

Най-голямата привилегия, която съм имал в театъра, е да мога да присъствам и да снимам репетициите на постановките, защото Там се случва магията, Там е най-вдъхновяващото място за мен, не на сцената. Документалният филм за създаването на постановката “Орфей” е най-хубавият филм, който съм правил. Има покъртителни истински лични истории, които впоследствие влязоха и в представлението. Филмът е сниман пак по моя инициатива, никой в управлението на театрите не инвестира в подобно нещо. Въпреки че целият екип – режисьор, актьори, искат филмът да излезе на бял свят, така нареченият директор – не. Смятам, че филмът ще е интересен за много хора, не само за театрали, защото е истински и откровен, няма театър в него, има реален живот, въпреки че контекстът е митологогичен. Лоренци е гениален човек и режисьор според мен и гениалността му идва от това, че е натурален, откровен, чист и чувствителен, човек, който не се старае да се прикрива и да слага стени между себе си и околните, обладан от високомерие, величие или его.

"Орфей", режисьор Йерней Лоренци, НТ „Иван Вазов“ (репетиции)

Аз като цяло се приемам за един случаен човек, защото всичко, което съм направил и правя, е по случайност. Нито съм учил за това, нито съм мечтал да го правя. Просто съм се оставял на интуицията и усещанията за уменията си, в коя област се чувствам най-добре и с какво мога да съм полезен на себе си и на останалите. Разбира се, това е много трудно, защото е избор, свързан със свободата във всякакъв аспект, а тя е най-трудното нещо за постигане.

На въпроса какъв човек сте, отговаряте: „Чувствителен“. В чувствителността ли е разковничето за доброто човешко бъдеще според вас?  

Да, и в състраданието и вярата.

А как си представяте вашето добро бъдеще?

Спокойно и благодарно.