Анна Цолова: Истината е най-добрият приятел на публично говорещия човек

След години активна кариера пред камерите Анна Цолова приема предизвикателството да промени и собствения си живот, и картинката на ежедневието.

Краси Генова 18 October 2023

Провокирани от информационната кампания #ПромениКартинката, която ни запознава с мащаба на проблема с неправилно изхвърлените фасове, в тази рубрика ви срещаме с хора, които активно влияят на средата и на обществото ни за по-добър живот.

Снимка: Благой Момчилов

7 хиляди часа в ефир, 15 хиляди интервюта, запомнящи се срещи с интересни и смислени събеседници и с такива, за които истината е понятие, изпразнено от съдържание. Телевизията е съдба за Анна Цолова. Тя започва кариерата си като криминален репортер в малък кабелен канал, за да направи големия скок в bTV и NOVA телевизия като водещ на емблематични сутрешни предавания. Владее в детайл силата да задава точните въпроси, за да стигне до онова, което цени най-много – истината. Може би заради противоречивостта на времето се разделя с телевизията и се отдава на своя амбициозен авторски проект „Говори, за да те видят“ – курсове за умението да говориш и да се представяш добре пред голяма или по-малка аудитория. Анна е сред посланиците на кампанията #ПромениКартинката, които силно вярват, че всеки един от нас може да бъде добрият пример, който променя средата.

С толкова опит в медиите, доколко според теб те в настоящия момент наистина информират и наистина са част от процесите за създаване на гражданско общество и на хора с позиция?

Дезинформацията е заплаха за нашата сигурност, за обществената сигурност, за формирането и изобщо за съществуването на гражданско общество. Дезинформираните хора вземат грешни решения, които влияят на живота на много други хора. Журналистиката е не просто да съобщиш кой какво е казал и направил днес, но и да сложиш думите и действията в контекст. Да припомниш този контекст на публиката си, за да може тя да разбере дали е лъгана. Защото нищо не започва от днес.

Заради загуба на доверие и по чисто пазарни причини публиката се гмурна в социалните мрежи, където години наред беше и е облъчвана, и обработвана с дезинформация, измислици, конспирации и пропаганда.

Тук нещата опират и до медийната грамотност на обществото…

България има най-ниска степен медийна грамотност в сравнение с всички останали страни от ЕС. Това означава, че българите са податливи на дезинформация, пропаганда и фалшиви новини. Как се стигна дотук? Със слаби и зависими медии, лошо образование и нисък стандарт на живот. Трите фактора са зависими един от друг и всеки води след себе си другия. Образованието ни продължава да стимулира зубренето, а не разбирането и критичното мислене.

На другия полюс е Финландия – страната с най-висок индекс на медийна грамотност. Това е страната със средно образование, от което излизат фукционално грамотни деца. Винаги са на челните места във всички международни изследвания. Проучванията показват и наличие на силни и свободни медии в страната. Ето как се създава гражданско общество – информирано и критично. Държавите с диктатура и държавите с фасадна демокрация, които се управляват от корумпирани хора, се страхуват от такова гражданско общество. Не желаят хората да знаят какво точно се случва, да мислят и да вземат информирани решения.     

Май всеки чува това, което иска да чуе, и се пристрастява към така наречената бърза храна, не само в храненето, но и в другите сфери на живота?   

Да, всеки чува това, което иска да чуе, и когато го чуе, не търси аргументи и доказателства за това, което му се предлага като информация или твърдение. И така пак стигаме до критичното мислене и грамотното отсяване на истина и лъжа. Страхувам се, че има доста хора у нас, които нямат имунитет срещу това да поглъщат всичко, което им се казва. Това, за съжаление, показват и проучванията.

Много хора знаят, че бързата храна е вредна, че производството на бърза мода застрашава природата, че дезинформацията е нещо лошо, но някак е лесно и евтино да ги употребяваме. Те са на една ръка разстояние. Леснодостъпни. Лесни за употреба, не се изисква много замисляне.

Да бъдем това, което искаме от хората около нас. Да не смълчаваме истина или изричаме лъжа, ако сме журналисти. Да не оставяме следите, които не искаме да намерим утре
Как може да се преодолее притегателната сила на „лесното“ и „бързото“?  

От изключителна важност е да се обучават хората (още от училище) как да различават истината от лъжата, кога да вярват на една информация и кога не. Децата попадат в лапите на лъжите и дезинформацията много рано чрез социалните мрежи и чрез „инфлуенсъри“ и „ютюбъри“. Преди време ме поканиха от едно средно училище да разкажа как децата да различават лъжите в мрежата. Помолих учителя преди срещата да пусне анкета кои ютюбъри и тиктокъри гледат. Всички деца, без изключение, бяха посочили двама от най-отявлените пропагандатори на политически лъжи и дезинформация. Това означава, че родителите им се информират от тези хора и това е информационната среда, в която оформят мисленето си децата.         

Къде се спасяваш и къде намираш истината за себе си?

В достоверната информация, ако говорим за търсене на факти. А иначе – в близките ми хора, в общуването със сина ми, в пътуването. В това, което правя вече 5 години – да преподавам, да общувам с информирани и мислещи хора, които познават силата на знанието и ученето цял живот.

Да променим света, картинката, себе си - с какво трябва да стартираме тази важна и отговорна мисия?

Да бъдем това, което искаме от хората около нас.

Да не смълчаваме истина или изричаме лъжа, ако сме журналисти. Да не слагаме продукт с палмово масло, ако клиентът в ресторанта ни си плаща и очаква сирене. Да не изхвърляме строителните отпадъци от ремонта вкъщи край пътя или в дерето на реката, а да ги откараме на регламентирано сметище. Да не минаваме на червено. Да не правим купони, когато другите искат да спят. Да спрем и да помогнем, ако някой се нуждае от помощ. Да не изхвърляме угарката от цигарата си на улицата, в парка, на плажа. Цигарените фасове са най-често срещаните отпадъци по плажовете в страните в Европейкия съюз. Важно е да не оставяме следите, които не искаме да намерим утре.

Какво ти дава увереност, че можеш това, което правиш, и че го правиш успешно?

Доста самокритична съм. Във всичко, което правя. За мен детайлите, във всички смисли на тази дума, са важни. Преди пет години започнах със страхопочитание към професията на обучителя, на човека, който дава знания. Подходих с много отговорност и подготовка. Помня първото ми групово обучение – тридневно, за голяма IT компания. Притеснявах се много дали и какво ще дам на тази изискваща, четяща и знаеща аудитория. След това анализирах всеки един момент от обучението, критикувах се. Това правя и до днес, въпреки че обученията вече са повече от 350, а компаниите, с които съм работила и работя, са стотици.  

И до днес не спирам да уча нови неща, да подобрявам обученията си, да влизам в нуждите на публичното говорене на всеки един човек. И да вярвам, че винаги може по-добре. В този ред на мисли, ако нещо ми дава увереност, това са думите на хората след всяко обучение.  

Кои са твоите правила за видимо говорене, за видим живот?

Правя три вида обучения – за добри техники за презентиране, за поведение пред медии и поведение пред камера, но най-вече тези от първия вид.

Много компании знаят, че начинът на говорене и презентиране е важен и за вътрешна, и за външна аудитория. Направила съм и доста т.нар. медийни обучения. Веднъж получих искане – „Научете ни да избягваме неудобни въпроси и да лъжем журналистите, без да личи“. Отговорих: „Не мога и не искам да ви науча на това“. Не проведох това обучение. И като питаш за говоренето и комуникацията, най-важното правило е – бъдете искрени и естествени. Истината е най-добрият приятел на публично говорещия човек. Истината, поднесена естествено и с думите, с които да те разбере конкретната публика. Умението да насочваш вниманието на хората в правилната посока и да отправяш правилните послания. Умението да кажеш извинявам се, съжалявам, сгреших, поемам отговорност. Толкова рядко срещани думи и поведение в българската медийна действителност.

Защо е важно да променим картинката?

Защото невинаги е приятна за окото. Картинката може да се промени не от един или от няколко хора. Но точно тези хора могат да заразяват и други души. Харесва ми тази мисъл на Майка Тереза – „Само аз не мога да променя света, но мога да хвърля камък във водата, за да създам вълни.“ Да знаем фактите за проблемите около нас е част от тяхното решение.

 

Научете фактите за проблема с неправилно изхвърлените фасове на promenikartinkata.bg. Материалът се публикува с подкрепата на „Филип Морис България“.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР