„Няма море, няма плаж, няма вечно лято, значи няма сладък живот. Искам да живея на морето. Сигурно затова моята скарида се снима толкова често на брега или край басейна. Тя сбъдва мечтите ми, тя е моето алтер его“, казва украинската фотографка и автор на серията Dolce Vita (вижте я в галерията), представена на тазгодишната изложба на Международното фотобиенале „Фодар“.  

Запознахме се с Олена заради… една скарида. После, като се заговорихме, я попитах, обича ли всъщност скариди, а тя се разсмя и с намигане ми каза: „Скаридите не са кашерна храна“.

Знаех само, че е украинка, и това прибавяше още един пласт в разчитането на смислите в серията ѝ Dolce Vita и изостряше собствената ми чувствителност към тъмните бездни в този фоторазказ, които се вторачват в безгрижната ѝ героиня-скарида. А те, тъмнините, са там, в кадрите, „защото колкото и сладък да е животът, смъртта винаги е там, дори и в блестящия свят на моята скарида“, казва Олена. Вече зная, че тя е фотограф от 17 години.

Работила е в различни жанрове – от фотожурналистика до класически портрети. През последните седем години се занимава и с фотография на храна. И тук идва тежкият въпрос, който не мога да не ѝ задам  – как войната промени живота ѝ. „Живея във фронтовия град Запорожие. Всеки ден чуваме взривове, защото фронтът е на 30 км от нас. Войната за мен започна, когато бях бременна с второто си дете. Лежах в родилния дом с начална тежка бременност и на 24 февруари 2022 г. се събудих в 5 сутринта от силния звук на военен самолет. Здравословното ми състояние не ми позволяваше да пътувам в претъпкани евакуационни влакове, можех да загубя бебето. Взех решение да си остана вкъщи. И досега съм в моя град. Надявам се, че вече сме преживели най-трудния момент с децата. Малкото вече е на 9 месеца. Животът продължава. Дори когато войната е толкова близо.“ 

Успява да не се фокусира върху войната благодарение на грижите за децата. Фокусира се върху това как могат да продължат да живеят щастливо. „Избирам да бъда щастлива независимо от всичко. Въпреки че стана по-трудно, тъй като от началото на войната много фирми, за които правех комерсиална фотография, затвориха.“

През март старият ѝ фотоапарат се повредил. Ремонтът бил скъп, а още по-скъпо било купуването на нов. „За семейството ми (аз и децата) сумата беше голяма. Бях в паника и започнах да търся финансиране за украинци или някаква парична хуманитарна помощ. Реших да намеря и фотографски конкурси с парични награди, в които да участвам. Известно време не откривах нищо подходящо. После попаднах на конкурса на „Фодар“. Щом видях темата, си казах: „Участвам!“. Надявах се да спечеля парите, от които се нуждаех тогава. Не успях, но се радвам, че моята фотографска серия е участник в изложбата. Благодаря на организаторите, че оцениха снимките ми.“

12-ото издание на вече категорично отстояващото международния си авторитет и едно от най-престижните събития във фотографския живот на България и на Балканите фотобиенале „Фодар“ мина под мотото „Образ и подобие“ и се осъществи с подкрепата на Столична програма Култура. Журито, в което традиционно освен фотографи участват и културолози, литератори, изкуствоведи, философи, журналисти, тази година присъди Голямата награда на италианския фотограф Алесио Падуано за серията „Украйна под нападение“.

Ужасът на войната ни гледа в упор от двайсетте кадъра. Така както житейската и фотографска нагласа на Олена Смирнова вероятно никога не би го представила. Макар че този ужас е част от ежедневието ѝ, или може би точно заради това, тя търси коренно различни изразни средства и се фокусира върху други теми. „Серията Dolce Vita се роди в опит да се посмеем над „инстаграм живота“, където в кадър всичко е красиво, но зад кадър може и да не е толкова привлекателно.

Да, иронично е. Затова държа серията да бъде показвана заедно с бекстейдж снимките. Важно е и че всички снимки са направени без монтаж. Всичко, което се случва в кадъра, е истинско“, казва Олена, която сега работи като макростоков фотограф, тоест прави проекти за фотобанки. „Снимам хора с увреждания. Разказвам визуално тяхната история и начина, по който те се приобщават и са приобщавани. В процеса на снимките ги опознавам и усещам безкрайната топлота от общуването с тях.“ Така върви сладкият живот на Олена Смирнова.