Магали Авиньон реализира отдавнашната си мечта – да вдъхва нов живот на изоставени провансалски къщи и да ги превръща в пристан за гости. Нарича проекта си Enamoura, което на провансалски означава „влюбена“.

Изпълненото с романтично звучене наименование Enamoura обединява къщи за гости в Южна Франция. Между тях откриваме Селската къща, Градската и Малката, както Ателието и Параклиса. Пет истински бижута, изоставени от предишните си собственици, но преоткрити, реставрирани, реновирани и подготвени гостоприемно да приемат за кратък или по-дълъг престой влюбените в Прованс туристи. Вижте ги в галерията ни.

Създателка на концепцията е Магали Авиньон, французойка, родена в селцето Тор (департамент Воклюз) и влюбена в региона. Всичко в нея напомня за юга – фамилното име, прекрасният, целунат от слънцето тен, златните отблясъци в косите, широката непринудена усмивка…

Професионалният ѝ път я отвежда в Централна Франция, и по-специално в Гренобъл, където се занимава с маркетинг в сферата на спорта.

Привързаността към Южна Франция обаче надделява и заедно със съпруга си и двете си деца се връща, за да реализира отдавнашната си мечта – да бъде домакин на къщи за гости, отразяващи провансалския дух и начин на живот.

Всички къщи от колекцията се отличават с автентичност, простота, с внимание към най-малкия детайл и имат своеобразен разпознаваем стил.

„Израснах в традиционна провансалска къща, заобиколена от  мебели и предмети, принадлежали на семейството от поколения. Запазила съм чувствителността си към тази среда и към естествените материи. Винаги съм била привлечена от места, богати на истории“,  започва разказа си Магали.

Името, под което французойката обединява къщите за гости, не е случайно. Enamoura („влюбена“ на провансалски) отразява любовта ѝ към региона, към историята му и към философията му за живота.

Всяка от къщите е плод на случайна среща и любов от пръв поглед. Така е намерена и Градската къща, благодарение на бегъл поглед през оградата. „Беше истинско чудо да открия напълно изоставена къща в много оживения квартал Вобан в Марсилия.

След като я видях, почти не спах, докато не успея да разбера кои са собствениците. Оказа се, че съвсем скоро е била наследена и все още дори не е обявена за продажба.“

Късметът е на нейна страна и не след дълго добавя къщата към колекцията си. Постройката е в лошо състояние и реновацията е представлявала истинско предизвикателство.

Магали и съпругът ѝ запазват всичко, което могат – вратите, рамките и капаците на прозорците, дяланите камъни… Внимателно почистени и реставрирани, те стават част от новия живот на къщата.

Платото на масата в дневната например е от старата врата на градинската барака. Стълбите и някои от мебелите са реализирани също от рециклирани материали. Обзавеждането е пестеливо, както и в останалите къщи. Част от мебелите са семейни, други са от антикварни или битпазари, има и такива, донесени от пътешествия.

„Селцето, в което съм родена, се намира съвсем близо до Л’ил-сюр-ла-Сорг, град, известен с пазарите си за антикварни предмети. От малка съм обикаляла с джобните си пари щандовете в търсене на съкровища.

Разбира се, с времето и познанията ми по история, и вкусът ми се усъвършенстваха. Интересувам се от предназначението на предметите, от майсторството, с което са изработени.

Наблюдавам много, често греша, но продължавам да се уча. Във всеки случай харесвам по-семплите мебели, „около които не трябва да се суетиш“, както казваше баба ми“, споделя Магали.

Животът в Прованс среща Магали с изкусни занаятчии, запазили традиционните техники за изработка на мебели, декорация, козметика. Заедно с тях създава разнообразни предмети за дома, които намираме в интериорите на къщите. Те се и продават в лимитирани серии, а видимата, по-сурова конструкция и опростените форми отразяват средиземноморска култура.

Най-новото от асортимента са абажурите, създадени в сътрудничество с Франс Боконяни и Каролин Бартоли, керамички от Марсилия и основателки на Franca Atelier, които са съвременна интерпретация на емайлираните полилеи, присъстващи в провансалските къщи от поколения.

Аплиците Rosario Terracotta пък са вдъхновени от провансалските керемиди, окачвани по стените на селските къщи като декорация. Чиниите „Годишните месеци“ са декорирани със сцени, свързани със сезоните и скицирани с пирон – също старинна техника, разпространена в региона.

В къщите от колекцията Enamoura непрекъснато се случва нещо. Освен че се дават под наем през цялата година, Магали организира в тях срещи, семинари на артисти и занаятчии от региона, които намират тук перфектна среда за бъдещи сътрудничества и за запазване на творческото провансалско наследство.