В началото бе тухлата
10 September 2023
През пролетта настъпи приятно оживление сред визуалните артисти в цялата страна. Дали са сред 150-те първоначално селектирани за арт акцията, ще получат ли тухлата, как точно ще изглежда тя, как ще откликнат въображението и креативността им на нейната конкретна предметност и метафорична многозначност? Тези въпроси циркулираха
сред тях. Отговорите вече са налице.
Резултатът от най-новата инициатива на фондация „Процес – Пространство“, която провокира творците с мащабната арт акция „Тухлата/2023“.
118 преображения на тухлата, подписани от едни от най-интересните български съвременни визуални артисти, пресичат послания и смисли в изложбените зали на Културния център ReBonkers във Варна. Какво стои зад инициативата на фондация „Процес – Пространство“, провокирала творците с този най-обикновен на пръв поглед строителен елемент?
Несъмнено има приятна игрова страна в акцията, от която дори и леко позадрямалият във всеки от нас homo ludens – играещ човек – би трепнал развълнуван и би заразглеждал с любопитни блеснали очи тези вече тухли-не-тухли или по-скоро тухли, превърнати в арт обекти – изненадващи и многозначителни, естетически предизвикателства. Зад акцията обаче стои дълга предистория и именно тя я прави особено обществено значима.
Тази предистория е свързана с дебатите около създаването на Музей на съвременното изкуство в България. Започнали преди десетилетия, те така и остават отворени, а много въпроси не получават своите отговори. Днес фондацията „Процес – Пространство“ повдига отново темата в контекста на настоящите реалности – и локални, и световни. Използва за отправна точка за раздвижване на мислите, въображенията и креативностите именно тухлата, защото тя е в основата на всеки градеж. Фондацията селектира 150 български творци от различни поколения от страната и чужбина.
Изпраща им покана за участие под формата на „работна тухла“, която те да трансформират със своя специфичен подход и стилистика.
Така артистите влизат в отворен задочен диалог и даваия. Както и се очакваше, всички автори реагираха по много различни начини и на конкретно предметната, и на метафоричната природа на тухлата. Едни я превърнаха в основа за картина, други – в основа за колаж, трети – в скулптура, в текстови послания, във видеопроекти, едни надграждаха и прибавяха, други деконструираха и отнемаха, всички изграждаха културни послания, интерпретираха митове за началото, за човека, за времето и природата, за съзиданията, за прозрачното и скритото.
Куратор на проекта е Христина Бобокова, арт директор – Рада Якова.
Акцията е такава, че предизвиква всеки, дори и да не е визуален артист, да се замисли какво би направил с тухлата. Моята първа мисъл беше за фурошики – да загъна тухлата с копринен шал, както японците опаковат подаръците. Вие какво бихте направили с тухлата?
ХБ: Тухлата на пръв поглед не изглежда особено предизвикателен арт обект (Смее се.), но всъщност развихря въображението по особен начин, защото обединява в себе си четирите основни елемента – земя, вода, огън и въздух. Мен лично допирът до повърхността на обектите винаги ме е привличал. Затова в съзнанието ми изниква тухла с гладка, почти стъклена глазура, чиято повърхност е пъстра и ярка. За мен тухлата е символ на градежа и устойчивостта, което го обвързвам с позитивни емоции и надежда, а оттам и със свежи и топли цветове.
РЯ: Действително много хора извън акцията питаха дали една или друга идея са реализирани, от което разбирам, че веднага се замислят какво ли биха направили с една тухла. Този момент ми харесва, означава, че нещо вътре в тях ги е накарало да мислят по въпроса. Точно това се случваше и с артистите, които поканихме. Първоначален шок, изненада, когато ти връчат тухла и писмо, но две минути по-късно виждах в очите им как идеите бушуват. Аз освен част от организацията съм и участник в акция „Тухлата“. В последните години правя розови облаци. Но освен розово бъдеще, специално тук ме вълнуваше как да преобразя една тухла в обект на желание. Така че моята тухла е обект на желание.
За какво е знак това, че темата за Музей на съвременното изкуство в България продължава толкова дълго да е отворена?
ХБ: Според мен това е знак за цялостно разделение в обществото – във всичко, а изкуството и културата явно не са изключение, напротив те са отражение на други процеси. Акция „ТУХЛАТА/ 2023“ по своеобразен начин задава въпрос към творците, изобщо хората, които създават изкуство, дали те самите смятат, че в България има нужда от музей за съвременно изкуство. Мисля, че отговорът и становището относно този липсващ музей трябва да бъде подаден от тях самите, за да има евентуална реакция от институциите.
РЯ: Не просто отворена, а според мен разхвърляна и скрита някъде зад ъгъла. Наскоро имах гост, който ме попита коя галерия или музей да посети. Толкова много ми се искаше да го изпратя на място, където да изкара ако не цял, то поне половин ден със затаен дъх. Темата за музей за съвременно изкуство стои дълго време отворена, но едва ли е фактор за тези, които трябва да отделят средствата, времето и енергията в тази посока.
За дългосрочна политика, за изнасянето и разпространението на българското изкуството по света също не се говори. За това, че съвременното българско изкуство има място в музеите. Тук идва и темата за колекционерството, темата за възпитанието в изкуство. Защото отношението към изкуството се възпитава. Вярата в изкуството се възпитава. И вярата е най-важното, нещото, от което имаме нужда. Защото без вяра в изкуството, какъв музей?
Коя беше най-голямата изненада в хода на акцията?
ХБ: За мен най-голямата изненада беше, че се включиха толкова много невероятни имена на българското визуално изкуство. Списъкът е впечатляващ! От 150 поканени за участие в акцията 118 приеха предизвикателството, а това е повече от 75% участие. Вярвам и се надявам идеята на акцията да ги е водила и вдъхновила. Всяко получено произведение е нещо като „творчески автопортрет“ върху тухла, което прави акцията тотално различна от така наречените тематични изложби. Това беше и първоначалната концепция – да се възбуди размисъл по темата за липсващия музей за съвременно изкуство в България. Аз сама за себе си се изненадах и от успеха на логистиката, която направихме, и от координацията с участниците и асистентите ни в различните локации. Радвам се, че всичко се случи сравнително гладко.
РЯ: Беше интересно не само какви арт тухли ще ни върнат, бяха интересни и реакциите на различните артисти. За някои беше трудно да вземат решение дали да участват, защото не знаеха кои сме поканили, други не разбираха идеята, трети въобще не я харесаха от самото начало. Но въпросът кой има и кой няма тухла толкова много вълнуваше артистичния свят, че цялата акция прерасна в нещо много повече от това, което сме очаквали. Започна диалог. Да повдигнем дебат беше и една от целите ни в последните дни на фестивала „Процес–Пространство“. На 10 юни в Мелницата, град Балчик, се проведе форум „Проблеми и перспективи на съвременното изкуство в България“. Мисля, че всеки път, когато имаме възможност, трябва да обсъждаме и да бъдем много по-искрени за проблемите на един съвременен артист.
А най-интересната история, която ще запомните от акцията?
ХБ: Имаше много забавни разговори, свързани с осъществяването ѝ. Но случката, на която наистина много се смях, е когато на летище София митничари са прибрали „тухлата“ на Антони Райжеков, който я бил сложил в своя ръчен багаж, пътувайки за чужбина. Явно са я взели за опасен предмет и са я конфискували, а него са го стресирали. Другото интересно беше реакцията на един съвременен артист, когото поканихме в акцията. Той направи страхотна „тухла“, но после се отказа от участие и му я върнахме.
Оказа се, че не харесва някои от останалите участници. Каза, че има и участници, които много харесва, но очевидно чувството за „нехаресване“ е било по-силно и е надделяло. Това, мисля, е част от народопсихологията ни – прикривайки се зад идеята за лични принципи, всъщност замаскирваме страховете си и се превръщаме в хейтъри. Което според мен е донякъде самият отговор за липсата на музей. Като цяло обаче акцията беше изключително позитивна и зареждаща с идеи, а представянето в „РеБонкърс“ във Варна предизвика истински възторг у посетителите.
РЯ: Като художник, половината от времето си изкарвам в наблюдение. Наблюдавам и попивам всичко. Хора, реакции, емоции. Най-интересно за мен беше да давам лично поканите. Да видя изумлението в очите на артистите. Някои бяха мои познати, но други срещах за първи път. Нито едните, нито другите очакваха да им връча тухла за „здравей“. Харесваше ми да видя този гъдел в погледите им, нещо там вече се случваше. Иначе имаме цял набор от интересни случки. Една от участничките участва с намерена на улиците в Лондон тухла. Имаме артист, когото не сме поканили, но ни е изпратил тухла. И разбира се, такива, които три месеца след крайния срок питат докога е отворена поканата. Носехме тухли не само из България, но и из цяла Европа. Харесваше ми да гледам реакциите на служителите в куриерската компания, когато в продължение на два месеца изпращах всеки ден тухли на различни адреси.
Какъв би бил послесловът към тази акция?
ХБ: Послесловът трябва да бъде свързан най-вече с градивността, визионерството и последователността в плануването на бъдещето на българското изкуство и култура. Нещо, за което трябва да работим всички обединено.
РЯ: Иска ми се да мисля за акция „Тухлата“ като за задаване на въпроси, а не на отговори.
Какво следва оттук нататък?
ХБ: Оттук нататък наистина ще се радваме изложбата да посети още няколко локации, където различни публики да я видят и да разсъждават по темата. Организационно това е доста трудно без съдействието на самите автори, за което ще ги помолим индивидуално да предоставят произведенията си за следващите експозиции. Надяваме се съвсем скоро да представим „ТУХЛАТА/ 2023“ в столицата.
РЯ: Ние всички сме посланици на изкуството и трябва да помним това. Трябва да можем и да артикулираме, или поне да предадем изкуството си така, че да достига до хората. Такова едно достигане до хората е изграждането на Музей за съвременно изкуство. Акция „Тухлата“ има сериозни амбиции. Да се разходи из страната, да задава въпроси, да повдига дебати. Интересно е колко различни подходи, колко различни идеи са вложени в една обикновена тухла. Всяка тухла е значима, но тя има смисъл само обединена от идеята на изложбата.