Когато виждаме еклектика в дома, винаги я съотнасяме към нагласите на обитателите му. В дом, който не е структуриран в конкретен стил и когато този стил не може да бъде определен според академичните канони, описани в учебниците за архитектура и дизайн, говорим за свобода и бохемско отношение към живота.

И за силата на поетичното мислене, което едновременно спазва структурата на „строфата“, но и лети в неизследваните територии на  въображението. Точно този дом, като една поетична творба, ни докосва емоционално, без дори да можем да дадем отговора на въпроса „Защо?“.

"Обичам любовта, където двама си делят и хляба, и леглото. Любов, която е до време или до век. Любов – подобно бунт, назряващ в сърцето, а не парализа сърдечна. Любов, която ще те настигне. Любов, която няма да настигнем.“ С този стих на Пабло Неруда ще започна историята за този дом, защото най-интимното ни място винаги разказва живота ни.

Архитектът Радо Илиев и журналистката Лидия Манолова харесват бъдещия си дом веднага щом прекрачват прага му. Въпреки състоянието, в което се намира след дълги години ползване като офиси, духът на пространствата е останал непроменен.  

Старата красива сграда на ул. „Ангел Кънчев“ ги очарова с еркерните прозорци, с двора и гледката от прозореца към съседната сграда, обрасла изцяло в сменящо цветовете си през сезоните увивно растение, с обитателите на квартала и бохемския му дух.

Апартаментът е на 80 кв.м, не е голям и е донякъде странен с приглушената атмосфера на партерния етаж и арките в стените. Арката, като изпитан във времето конструктивен елемент, загатва интуитивно за луксозна атмосфера. „Ела с мен в двореца“, сякаш подканя пространството.

Архитектурните дадености се преработват по модерен начин. Порталите омекотяват визията си, всичко загатва за желание за релакс и усещане за щастие от живота.

Радо запазва кодовете на дома, строен от австрийски архитект през 20-те години на миналия век, чрез съхраняването на духа на мястото, част от което е запазването на оригиналната дограма на прозорците, нещо, което винаги се усеща като полъх от миналото, макар и да е трудно да се осъществи днес.

Когато човек влезе в този апартамент, усеща почти неуловимата, но въздействаща сила на духа на София и живота в центъра на града, когато той е бил млада развиваща се столица по пътя на икономическия просперитет и вплитането ни в културната европейска идентичност. Този квартал носи специфичната атмосфера на стария софийски квартал, в който са живели през годините известни писатели, поети, художници, дипломати, банкери.  

Усещането за история се допълва от динамичния интересен живот на средата сега, в която хората се познават, общуват и споделят всекидневието и живота си леко и непринудено, с характерната за свободния дух на интелигентните хора ирония и самоирония.

В дома прецизният архитектурен проект среща икони на съвременния дизайн, изкуство и предмети – артистично наследство от изминалите житейски години и спомените, свързани с тях.

Всичко е в перфектна композиция, така че нито един елемент от вътрешното обзавеждане да не надделява визуално над другия.

Апартаментът е богат на емоционални преживявания, които дори външен човек усеща, с картините, рисувани от Радо, с дизайнерските обекти, подбрани от Лидия, истински професионалист и afficionado на съвременния дизайн, с предметите – спомени от пътешествия или скъпо наследство от родителите.

Тази еклектика е истински израз на любовта към красотата и естетиката в живота, зад която стоят години професионални постижения, както и богата библиотека с „библиите“ на дизайна.

Удоволствие е в тази среда да изпиеш чаша просеко в приятен разговор със собствениците на дома.