Какъв би бил светът без големите личности, които са го променяли? Днес ние не можем да си представим живот без компютър, без интернет, без самолети. Страстта е движещата сила на човешкия прогрес през целия дълъг живот на земята. Когото и от великите да вземем – Леонардо да Винчи, Стив Джобс, Нютон или Рентген, всеки от тях е оставил диря, създал е нещо изключително, защото е следвал страстите си.

Именно страстите ни помагат да прескочим невидимата демаркационна линия на нормалното средностатистическо съществуване и да навлезем в зона на високото напрежение на индивидуалността, която търси и намира най-доброто поле за изява.

Определението за думата страст е „силно чувство на ентусиазъм или вълнение за нещо или за правенето на нещо“.
Как намираме своята страст? Тя може да бъде всеки личен интерес или хоби. Това е дейност, която извършваме, без да ни е казано да го правим. Страст може да бъде нещо, което сме обичали още като дете и което все още ни кара да се чувстваме добре. Страстта може да бъде и това, което сме правили през целия си живот и което не мислим, че е голяма работа. Може да е нещо, което дори не забелязваме, защото е втора природа за нас.

Ключът към дефинирането на това кои са страстите ни е осъзнаване на положителната емоционална енергия, която чувстваме, когато им се отдадем.

Всеки от нас има своите страсти. Някои са свързани с определени периоди от живота ни, други носим със себе си цял живот. Те са нашият индивидуализиращ приз-нак, нашето неповторимо аз. Нужен е малко кураж, за да им дадем шанс да излязат навън, да станат видими. Защото те са излизане от рамката, от стереотипа.

Ето и една кратка история за страст.

Луди-млади се залюбили, както се пее в народните песни. Месеците се нижели един подир друг. Събрал кураж момъкът. Поканил той един ден девойката в дома на родителите си, които били някъде извън града за събота и неделя. Настанил я.

Оставил я сама за кратко, само колкото да купи пресен хляб, зеленчуци и цветя. Докато се щурал насам-натам из пазара, кроял планове как да направи по-красиво преживяването. Повтарял си реплики, с които да я заплени. Искал да опознае момичето, някак все далечно и недосегаемо, и много се вълнувал как да се представи в най-добра светлина. Когато се върнал у дома, най-напред помислил, че е сбъркал адреса. Входното антре променено, изцяло разчистено от вещи.

Стаята му – с разместени мебели, напълно неузнаваема. Момчето, изгубило дар слово, гледа изумено слабото момиче пред себе и недоумява какво става и защо. А девойката седи в стария кожен фотьойл с блеснал поглед, в музикален акомпанимент на музика от касетофона, откъдето звучи неповторимият глас на Джанис Джоплин в „Синът на проповедника“. Разказва му припряно как е успяла да примъкне гардероба от едната стена до отсрещната с помощта на подложени изтривалки от банята.

„Бягай бързо от нея! Бягай надалеко!“ – проплакала Съдбата в лявото ухо на младежа. Но той е в пълен ступор, неспособен да чува и вижда знаците, които получава. Стои зашеметен, халосан, напълно неспособен да предприеме разумно действие и да се предпази от фатални житейски решения.

Момичето съм аз, а момчето след година ще ми предложи брак и ще стане мой съпруг. Поговорката, която казва: „Кой каквото сам си направи, и Господ не може да му направи“, струва ми се, тук важи в пълна степен. И ако искате да знаете какво стана със страстта на момичето, ще ви кажа – тя стана страшна, разви се, доби формата на пълна обсесия до такава степен, че един ден, напълно изнемощял от моите непрестанни промени вкъщи, мъжът ми изплака с молба: „Може ли две сутрини поред да пия кафето си в една и съща дневна?“. Така и не се получи, въпреки обещанията ми.

Сега, от разстоянието на времето, мога да кажа, че страстите са вид лудост. Те не се поддават на разумни доводи, избуяват по неведоми пътища и завладяват емоциите, обсебват личността, действат като наркотик, който носи неповторима наслада, несравнима с нищо друго, и удовлетворение, което дава щастие, води до блажено състояние на пълно доволство.

Страстта е важна, защото може да бъде разликата между живот, който е посредствен, и живот, който е необикновен. Това е, което ни позволява да използваме пълния си потенциал и да постигнем страхотни неща.
Без страст ние просто бихме преминали през дните си, без изобщо да живеем истински. Страстта е това, което ни кара да се чувстваме живи и ни изпълва с цел.

Страстта може да бъде движещата сила зад нашите действия и мотивацията да преследваме мечтите си. Може да бъде и източник на вдъхновение, помагайки ни да видим света по нов и красив начин. В крайна сметка страстта е нещо, което всеки трябва да намери за себе си. Това ни прави специални. Страстта е това, което прави живота да си струва да се живее.

Един от най-добрите начини да помогнем на децата си да станат личности е да ги насочваме дa развият страсти, като им дадем шанс да преживеят различни неща. Това може да стане чрез пътувания, посещения на музеи или уроци по различни предмети, срещи с вдъхновяващи личности и какво ли още не.

Да им помогнем да намерят своите страсти е едно от най-важните неща, които можем да направим като родители и възпитатели. Това е, което ще им даде шанса да водят пълноценен и успешен живот. Това ще им помогне да намерят своя глас в света и да променят живота на другите.