Пинк отбеляза появата на новия си девети студиен албум – Trustfall с бутиково акустично шоу пред отбрана публика в Ню Йорк. А преди това го обяви в Инстаграм профила си (с над 9 милиона последователи) със снимка, на която е захапала със зъби обложката. „Не мога да повярвам, че най-накрая настъпи денят!!! – гласеше текстът. – Чаках търпеливо да споделя сърцето и душата си с всички вас. Албумът означава толкова много за мен. Надявам се да ви вдъхнови да си спомняте и вие за моментите, в които сте го слушали.“

Trustfall е за бъркотията и красотата в живота по думите на певицата. Тя започва да работи по него преди три години в разгара на ковид пандемията и с яснотата, че няма да има как да се случи по обичайната схема – бързи записи в студио и после турне. „Правех го във време, в което всички мислехме, че светът свършва“ – споделя Алиша Кийс, каквото е истинското ѝ име. Твърди, че през последните години е преосмислила ценностите в живота си, особено след тежкото си боледуване от ковид.

Trustfall (на пазара от Virginia Records) е истински откровен, както винаги всеки неин албум – има и парти парчета като диско-сингъла Never going to Not Dance Again, и лични изповеди като началната песен, посветена на покойния ѝ баща When I Get There, и песни, възпяващи увереността ѝ – като заглавното Trustfall.

На 7 юни в Европа започва най-голямото турне в кариерата на P!nk досега – Summer Carnival. Планирани са 21 концерта в Обединеното кралство, Франция, Германия, Австрия и Полша, към които певицата продължава да добавя концертни дати, тъй като билетите се разпродават бързо. През есента ѝ предстоят концерти и в Щатите и Канада. „Моите турнета са много забавни – отбелязва тя, – приличат на групова терапия. Събираме се да изкараме демоните си и да ги оставим да си отидат. Нямам търпение да споделя сърцето и душата си с моята публика.“

Давахте ли си сметка от първата песен, че работите по нов албум? Имахте ли  концепция, или просто оставихте нещата да се случват?

В интерес на истината просто имах нужда да пея. Много ми липсваше пеенето. Имах нужда да се справя и с тревожността си. А когато е така, обикновено си казвам: „Я да взема да направя едно EP!“ или „Я да издам една песен“. С такива мисли започнах, но продължих и след това написах още една, и още една. В даден  момент установих: „Мамка му, май събрах за албум“.

Как усещате, че албумът е завършен?

Това е свързано с чувството, че са се събрали определено количество песни и съм казала нещото, което имам нужда да кажа на този етап. В интерес на истината всеки албум прилича на глава от романа за живота ми. Той показва къде съм, коя съм в настоящия момент. Например сега не бих могла да запиша парче като Missundaztood, защото вече не съм на 16, 17, 18 или 19. И като чуете Trustfall, ще видите, че звучи завършен. Този път последователността на песните беше суперважна, макар да са напълно различни. Можех да ги организирам – парчетата за танци в първата половина, във втората – тези, от които ти идва да грабнеш острите предмети в кухнята заради усещането си колко е трагично всичко. Аз обаче избрах да ги смеся точно както се случва в живота – ту си горе, ту си долу. Исках албумът ми да прилича на същото емоционално пътешествие. И мисля, че се получи.

Все още ли се страхуваш от кризата на липса на вдъхновение и от празната страница?

Всеки път влизам в студиото със страх дали още знам как се прави. Понякога буквално докато шофирам натам, си мисля: „Нямам какво да кажа, нямам какво да добавя“. Но като стигна и започна да работя, в края на деня си давам сметка, че: „Мамка му, и този път ми се получи!“.

Според теб с какво е свързана твоята креативност – с доверието ти в уменията ти или с доверието ти в творчеството?

На моменти си мисля, че сме просто проводници. Че това е нещо, което идва от духа. В други моменти е просто терапия, от която имам нужда. По същия начин се случват нещата именно когато отидеш на терапия. Влизаш с мисълта: „Нямам какво да кажа днес“ и след първия въпрос избухваш в ридания и излиза толкова много. Изписала съм тетрадки, тет-
радки и тетрадки с неща, мислейки как нямам какво да кажа днес. Точно в тези дни се случва най-голямото вълшебство. Точно тогава човек става магьосник.

Заглавието на албума е Trustfall. Казваш, че си го избрала, защото доверяването е нещо, което е необходимо да правим всеки ден, когато станем от леглото. Ти на какво или на кого се довери за този проект?

Да. Точно това имам предвид – че всеки наш ден и животът ни въобще изискват толкова много доверие – да се доверим, че няма да има горски пожар, торнадо или стрелба. Да сме спокойни да оставим децата ни да отидат на училище сами или да излезем от дома, да участваме в избори, да сърфираме в интернет, да имаме мнение по различни въпроси. Този албум е моята проява на доверие към тези, които ще го слушат, защото това са моите мисли, моите чувства, моите преживявания, моята болка. В него разказвам за това, което ме движи, което ме прави щастлива и за това, което давам на света. Вярвам, че хората, които ме слушат, наистина ще го чуят, защото сме израствали заедно. Вярвам и че хората, които не го харесат, ще ми го кажат.

Спокойна ли оставаш, когато чуеш, че някой не харесва това, което правиш?

Никой не обича да чува подобно нещо. Но... смешното е, че съм свикнала. Има и гадни хора, и готини. Понасям нехаресването по различен начин в зависимост от това колко съм дебелокожа в този ден. Но през повечето време си давам сметка, че хейтят тези, които се чувстват безсилни.

Не те ли плаши понякога да разкриваш чувствата си до такава степен и да допускаш публиката до тях?

Не ме плаши, но аз съм от хората, които обичат да се чувстват неудобно. Мисля, че от откровеността ми повече трябва да се притеснява мъжът ми Кери (Кери Харт – състезател по мотокрос). Но аз му пус-кам песните, преди да излязат, за да знае какво предстои. Ха-ха-ха.