Светът сякаш не е спирал да се вълнува и да шумоли из тишината, обгръщаща Сфинкса от Делфт. Сега емоцията ескалира и се концентрира в една точка – Райксмузеум. Националният музей на Холандия посвещава ретроспективна изложба на гения от 17. век. Най-голямата изложба на Вермеер до този момент.   

Още в средата на януари, месец преди откриването на изложбата, вече бяха продадени повече от 100 000 билета. Никога Райксмузеум не е отчитал такова предварително търсене. Също тогава музеят обяви, че ще удължи работното си време до 22 часа в четвъртък, петък и събота в периода от 10 февруари до 4 юни, времето, през което ще бъде експонирана изложбата.

Йоханес Вермеер, обгърнатият в тишина, сякаш е рок звезда или инфлуенсър, зависи с реториката на кое време говорим, само че роден преди близо 400 години. Шлейфът от тези, които искат да го последват там някъде в светлината, на която ненадминат майстор е той, е безкрайно дълъг. Щастливец, би казал някой. И както винаги едно такова определение би било оспоримо. Но съдбата обича в крайна сметка да възстановява нарушените баланси.

През 1675 г., когато художникът умира само на 43, съпругата му Катерина Болнес в писмен документ отдава смъртта му на стрес заради финансови затруднения и притеснения за изхранването на 14-те – не 4-те, а 14-те! – им деца. Дългата и разрушителна война с Франция е помела годините на признание и охолство за Вермеер и като художник, и като арт дилър (изкуството, колкото и да си мислим, че е утеха в тежки времена, отива на заден план именно в тях). „Сякаш беше изпаднал в лудост и за ден или ден и половина се превърна от здрав в мър-тъв“, написала вдовицата.

Също така рязко и категорично много по-късно, през 19. век, Вермеер ще излезе от сенките на забравата. В продължение на много години картините му са приписвани на известни негови съвременници като Питер де Хoх. През 19. век обаче френският арт критик Теофил Торе извиква на света: „Ето го гения“, за да остане в историята на изкуството най-вече с откритието си на Вермеер. А светът остава опиянен.

В „Дневникът на един гений“ от 1963 г. на Салвадор Дали виждаме таблицата, в която са вписани художници от ранга на Леонардо, Рафаело, Енгър, Веласкес, самият Дали, естествено, Пикасо, Мондриан. Гениалността на всеки е оценена от гения по няколко показателя, сред които техника, вдъхновение, цвят, тема, композиция, оригиналност, мистериозност, автентичност. Вермеер получава максималните 20 точки по всички показатели и 19 за оригиналност, с което е признат за пръв сред първите. Салвадор Дали много пъти ще води задочни диалози с него, достатъчно е да си спомним само Изображението изчезва от 1938 г., картината, която прави очевидни връзки с Вермееровата Жена в синьо, четяща писмо.

Ще мине време, ще дойде 21. век и през 2014 г. Банкси ще замени в графита си перлата на Момичето с перлената обица с алармена сирена, а после, през един априлски ден на 2020 г. неговото Момиче с пробитото тъпанче ще осъмне със синя хирургическа маска. Дали отново мистериозният Банкси е авторът, ще остане мистерия. Мистериозността е част от всичко, свързано по някакъв начин с Вермеер.

Никоя изложба досега не е представяла толкова много картини на художника на едно място, както настоящата в Райксмузеум – общо 28, събрани от цял свят. Тук са три произведения от колекцията Frick в Ню Йорк, наскоро реставрираната Момиче, четящо писмо до отворен прозорец (от Гемелде Галери в Дрезден), Чашата вино (от Гемелде Галери в Берлин), Плетачката на дантели (от Лувъра в Париж), Жена, държаща везна (от Националната художествена галерия във Вашингтон), Географът (от музея Щедел във  Франкфурт на Майн), Дама пише писмо в присъствието на прислужницата си (от Националната галерия на Ирландия в Дъблин), Момичето с перлената обица – разбира се, как би могло без нея! – и Изглед от Делфт (от музея Маурицхойс), както и четирите шедьовъра от колекцията на самия Райксмузеум, включващи Млекарката и Малката улица. На практика това обхваща почти цялото безценно наследство на Сфинкса от Делфт, както го нарича в екзалтацията си навремето откривателят му, критикът Теофил Торе, тъй като до момента са известни само 36 платна на художника.

Вероятно е отделял по много време на всяка картина, вероятно и работата му като търговец на изкуство допълнително е забавяла процеса.  

Делфт е бил вселената на вселената Вермеер. Целия си живот прекарва тук. Тук е обучаван от местни художници, тук се жени за богатата католичка Катeрина Болнес, макар самият той да е протестант, тук, в дома на майката на Катeрина, където живее семейството, се раждат четиринадесетте им деца. Тук започва да рисува библейски и митологични сцени, изоставя ги и се вглъбява в тишината, светлината и безкрайността на малките камерни моменти с тяхното бездънно спокойствие и замисленост. (Как ли е ставало това в дом с топуркащи крака и ечащи гласове на 14 деца.)  

Английският артист, писател и критик сър Лоурънс Гоуинг разполага догадките за човека Вермеер в широко отворено ветрило от предположения – божествено отстранен, по-балансиран, по-цивилизован, по-завършен и по-имунизиран срещу заразата на своето време от всеки друг художник преди или след това, или пък човек, наивен до безкрай, само око и нищо друго, почти идиот, ходеща ретина, може би глухоням художник… Във всеки случай далеч от директността, сдържан и дори потаен.

Как разбулва потайности и стига до нови потайности изложбата Vermeer в Райксмузеум – търсенето на отговора без съмнение ще е едно от най-големите арт изкушения на 2023 г. 

Три стъпки към Вермеер

Светлината
Едно от най-очевидните и магнетични неща в картините му е светлината, влизаща през прозорец. Вермеер използва миниатюрни точици боя, за да създаде отраженията ѝ върху керамика, сатен или вода. Дали свещеник съсед му е издал тайната на йезуитите, които използвали камера обскура, за да улавят божествената светлина? Потайностите остават…    

Ултрамаринът
За наситено синьото в картините си Вермеер използва специален пигмент от скъпоценния камък лапис лазули. Ултрамаринът е много рядък и най-скъпият пигмент по онова време. По-скъп дори от златото. Как Вермеер е можел да си го позволи, е мистерия, но го използва щедро и в дрехите, и в сенките.

Перлите
Истински или имитация – те са много модерни по онова време и ги виждаме в много картини. Но няма друг холандски художник от 17. век, толкова влюбен в тях като Вермеер. Появяват се в 18 от 36-те му картини. Бил и невероятно добър в рисуването им, правел го само с няколко тупвания на четката.