Благой Д. Иванов е завършил специалност „Кинознание“ в НАТФИЗ, бил е редактор в няколко издателства и всеки петък заедно с колегата си Димитър Дринов, представя седмичния киноафиш в предаването „Култура БГ“ по БНТ. „Крехар“ е шестата му поред книга.

Действието на романа се развива на българска земя и макар че резерват „Крехар“ в действителност не съществува, упоменаването на реални населени места като Карлуково и Луковит „приземяват“ иначе фантастичната история. Едно семейство, намиращо се в дълбока криза, прекарва уикенд сред природата – на къмпинг в загадъчния резерват „Крехар“, за който местните разказват всякакви страховити легенди и достъпът до който принципно е забранен. Едно чудовище от дълбините – драконът Жалейка – изплува, за да въздаде справедливост по неговия си начин. Това в две изречения е сюжетът на романа и повече наистина не е нужно да се разкрива.

Според Благой, когато човек е изолиран от света и е изведен от ежедневната си среда, е най-уязвим и затова толкова много книги и филми интерпретират подобен сюжет – герои, решили да избягат сред природата, за които раят изведнъж се превръща в ад. Идеята хрумва на Благой през есента на 2020 г., отлежава повече от година и от началото на 2022 г. той започва същинската работа по романа като само проучването и консултациите със специалисти в различни области и научни дисциплини му отнема месеци.

„Ако тръгнеш на пътешествие, не се страхувай от чудовища – няма да ги срещнеш, ако не ги носиш в себе си“ – се казва в стихотворение на един гръцки поет. Авторът на „Крехар“ обича чудовищата, но само когато са част от някаква художествена измислица, никак не е фен на истинските. „Моята теза както в „Крехар“, така и в другите ми книги, особено в „Мазето“ е, че човекът е най-ужасяващото чудовище. Това обаче не означава, че съм мизантроп... или поне не изцяло“ – казва той.

„Крехар“ е истински увлекателен роман, доста мрачен, но пък се чете с лекота и показва, че авторът му познава отлично правилата на този жанр, да го наречем мистъри-трилър-фентъзи. Всеки от четиричленното семейство, което е центърът на сюжета, има свой собствен свят и история и сливането им води до съдбовна развръзка. Може да асоциирате някои моменти от романа с древногръцката легенда за Лаокоон и синовете му, макар и авторът никъде да не намеква за подобна препратка.

Благой Д. Иванов обожава майстори на хоръра като Хауърд Лъвкрафт, Клайв Баркър и Йон Линдквист, но също така и писатели като Антъни Бърджес, Труман Капоти и Джером Селинджър, които нямат нищо общо с жанра.

В киното, другата му любов, също харесва диаметрално противоположни като стил и търсения творци – както, по собствените му думи, „дръзките хуманисти, които обичат черва и кръв“, като Джордж А. Ромеро („Нощта на живите мъртви“, 1968) и други режисьори, работещи в т.нар. експлойтейшън жанр (нискобюджетни филми, шокиращи със секса и насилието, които показват), екранни хулигани като Лучо Фулчи, Джон Карпентър и Такаши Миике, така и академично признатите титани на киното като Микеланджело Антониони, Ингмар Бергман и Масаки Кобаяши. А на гении като Дейвид Кронънбърг трябва да се издигне паметник, смята той.