На вратата пише: „Уважаеми гости, добре дошли в нашия манастир! Бихме ви били много благодарни, ако спазвате приемните ни часове и проявите разбиране, ако нямаме възможност да ви приемем. Неделя е ден на Господ и като такъв се опитваме да го пазим свет. В този ден не предлагаме мехлем. Неделна литургия в 16 часа. Изпращаме по куриер, ако случите на ден, в който ни няма. Телефон за връзка. Приемно време: понеделник–събота от 9 до 16 часа. На сивата врата. Мирът Господен да бъде с вас! Сестрите Бенедиктинки“
Часът е 12,30. Неделя. Горния надпис с дребен шрифт ще прочетем по-късно, когато вече си тръгваме от католическия манастир в село Царев брод, на 10 км от Шумен. Сега все още стоим на тротоара пред двора на манастира. От сивата врата излизат посетители с торбичка с прочулите се целебни мехлеми.
През оградата виждаме една от бенедиктинските монахини, по-късно ще разберем, че е от Южна Корея, и питаме дали можем да влезем, за да разгледаме ботаническата градина и да си купим мехлем. Сестрата кима и идва да ни посрещне. Дребничка, жилава. Облечена е със строга и елегантна сива рокля, напомня ми мъдра героиня от фантастичен филм. Почти очаквам да ме попита: „Защо да станеш рицар джедай искаш?“, но тя просто мило се усмихва насреща ми. На главата си има шапка с периферия и къс шлейф отзад като на японските туристки, вероятно за да я пази при работата в градината. Говори български със симпатичен акцент, който обаче не ни позволява да разберем името ѝ. Моли да не я снимаме „за вестници“. Около краката ѝ се увива рижа котка и изпуска електричество.
Сестрата ни води по засенчена от високи борове пътека към лехите с невени и бял крем, от които се правят целебните мехлеми. В състава им има още чесън и джинджифил. И понеже това е натурална козметика, без оцветители и ароматизатори, мирише… натурално.
Компанията ни се разделя в мненията си. Заради технологията на забъркването на кремовете – става дума за маслен извлек от растенията, едни настояваха, че на нос усещат пържени филийки, други упорстваха за пържени картофи с щипка чесън. По-късно някой ще се сети, че ако в мехлема се капне малко от любимия парфюм, ароматът ще се подобри… донякъде. Но както Йода ни е учил – призоваваме Силата и спираме с мрънкането. В крайна сметка всяко лечение изисква жертви.
Мехлемите се правят по рецепта, дошла в Царев брод, тогава Ендже, още с първите бенедиктински монахини през 1914 година. На симпатичните хартиени пликчета, в които ни слагат покупките, има обяснение, че мехлемът от невен подхранва и заздравява кожата, помага при кожни болести, хемороиди, гнойни и декубитални рани, косопад, изгаряния, измръзвания, херпес, акне, възпаления на вените и синусите, стрии, след операции и лъчелечение. Препоръката е кремът да се съхранява на тъмно и сухо място, най-добре – в хладилник.
Цитиран е и св. Бенедикт, който казва, че ако искаш вечен живот, трябва да се отклоняваш от злото и да правиш добро. Спорим дали добротворството увеличава лечебната сила на мехлемите. Доброто като подсилващо средство срещу косопад, справедливо е някак, не мислите ли?
В манастира „Пресвето сърце Исусово“ сега има четири монахини – южнокорейката, която ни посрещна, българка, която беше ангажирана с детски лагер и не видяхме, филипинка и млада тъмнокожа сестра, дошла тук от Африка, която също говори български. „Два крем – пет лева“, обяснява ни тя.
Освен с религиозния живот и поддържане на голямата градина, монахините са ангажирани с дейности, наречете ги социални или богоугодни, като летни лагери за деца, без разлика дали идват от християнската или от мюсюлманската общност. Очакваше се от Германия да дойде сестра, която да обучава „деца с опит и без опит“ на ксилофон, пиано и китара.
Бенедиктинският манастир има преинтересна, направо филмова история. Близо до Царев брод е прочутият конезавод „Кабиюк“, основан още през 1864 година от русенския валия Митхад паша. По времето на Фердинанд тук пристигат квалифицирани гледачи на коне и ветеринарни лекари – католици от Германия, които се заселват в днешния Царев брод. С тях идва и католически свещеник. През 1910 г. е построен католически храм, четири години по-късно идват сестри бенедиктинки, за да обучават децата на немските колонисти. Но не всичко в близо 110-годишната история на манастира е невени и бял крем. През Втората световна руските войски за малко да го сравнят със земята.
Все пак разбират, че вътре има не немски войници, а немски монахини, и унищожението е избегнато. Но което не прави Червената армия, го прави комунистическият режим. Земите на манастира са национализирани, не помогнало, че през годините сестрите са се грижели за деца сираци, за психично болни и болни от тиф. Бенедиктинската обител е възстановена след 1989 година, тогава новодошлите сестри засаждат отново градината с невени и кремове и започват да правят целебните си балсами.
