Небрежна опашка, бял тишърт, големи обици в стил вечната денс романтика „Брилянтин“ и дискретно дъвчене на дъвка, с което Дженифър Лопес прикрива нервността си, докато говори – така започва биографичният документален филм Half Time („Полувреме“) от каталога на Netflix.

Звездата, на която една част от женското население по света завижда, а друга се припознава в амбициите, успеха, а защо не и в знаменития ѝ задник, не изневери на стила си и на дългоочакваната премиера на продукцията на фестивала Трайбека се появи в рокля на Александър Вотие, прикриваща почти нищо от тялото ѝ. Такъв донякъде е и посветеният на нея филм, който продуцират двама от най-добрите приятели на Дженифър – мениджърът ѝ от десетилетия Бени Медина и доскорошната ѝ пресагентка Илейн Голдсмит-Томас.

Изненадващ с дълбочината на признанията и разкритията, които пеещата актриса прави за самата себе си, „Полувреме“ обаче издава и нейния хиперамбициозен характер, както и копнежа, който управлява цялата ѝ кариера от средата на 80-те години на миналия век досега – да бъде харесвана на всяка цена. Лентата дава отговор откъде идва това желание. Корените му са, няма изненада, в семейната среда. Майката на Джей Ло – Гуаделупе, която всички наричат Лупе, признава, че се е отнасяла с децата си (Дженифър и двете ѝ сестри са израсли в обща стая) доста строго и понякога ги е пошляпвала в името на правилното, поне в нейните очи, възпитание и добрите оценки в училище. „Майка ми е доста сложен характер, но успя да изгради в нас увереност, че можем всичко. Беше сурова, твърда и взискателна и ни ступваше от време на време.“

В деспотичния характер на Лупе ще се увери всеки, който гледа „Полувреме“. В една от по-личните сцени от филма, където женската част от рода Лопес се е събрала в къщата на Дженифър, за да отбележи важен фамилен празник, племенничките на Джей Ло и нейната дъщеря Ема забъркват любимия семеен сладкиш. Дженифър го опитва и казва: „Страхотен е! Браво, момичета“, но мама Лупе идва, грабва лъжицата, опитва, смръщва вежди и процежда като суров кулинарен критик: „А, не, трябва още захар да се добави! Не е направен като хората!“.

Следва кратко надиграване на двете – кой е по-по-прав, от което се разбира, че мама Лупе не е лесна за издържане и че вероятно не е давала голяма свобода на децата си. Може би това е причината 18-годишната Дженифър, след поредната караница с господарката на къщата, да си стегне багажа и да напусне дома си в преследване на мечтата да бъде танцьорка.

Всъщност няколко дни след официалната премиера на „Полувреме“ в коментарите под новината за лентата се появяват мнения от бивши съученички на звездата, които коментират сблъсъците си с амбициите на семейство Лопес. „Майката на Дженифър я буташе все напред и напред. Дори заедно с баща ѝ, кротък човечец, платиха солидна сума, за да може в годишника по повод завършването на класа да има отделно каре за Дженифър с нейна снимка и посвещение от тяхна страна, което гласеше: „Ние знаем, че един ден ще бъдеш звезда!“.

Друга съученичка напомня, че въпреки медийния образ на добър и подкрепящ другите жени, пък и мъже, човек, в детството Джей Ло е била от децата, с които не искаш да имаш неприятности. „Тя беше от гадните момичета, които постоянно критикуваха другите и ги тероризираха с думи. Не разбирам какъв е смисълът да гради имидж на Майка Тереза, която помага на другите, когато истината за нея самата е крайно различна от медийния ѝ образ!“

Джей Ло изглежда като сърна, която бяга, за да спаси живота си. Обаче точно в момента, в който започваш да ѝ съчувстваш, в кадър или пък в думите ѝ се усеща нещо, което те кара да се съмняваш в мисията ѝ и в нея самата. Причината, поне според мен, е в безкрайното и закодирано в детството ѝ желание да се хареса, да спечели одобрение, да бъде допусната до А-отбора на Холивуд, към който постоянно драпа (неслучайно в лентата е отделено достатъчно време на реакцията на Джей Ло и членовете на семейството ѝ, както и на близкия ѝ приятелски кръг, когато разбират, че ролята ѝ в Hustlers не ѝ носи очакваната номинация за „Оскар“), както и в помитащата ѝ амбиция да бъде щастлива в личен план. Сега в играта на щастие е включен завърналият се за второ полувреме бивш годеник Бен Афлек.

След близо 18-годишно затишие (първата им любовна история приключва с анулиране на годежа), във февруарското издание на две списания – People и Rolling Stone, Джей Ло обяви, че е влюбена и се радва на дадения от съдбата шанс да бъде с човек, който я обича и когото тя допуска на 100% в сърцето си. Проблемът е, че с трите брака зад гърба си (един сервитьор, един танцьор и един „Грами“ носител – Марк Антъни) и с още един провален годеж на финалната права (със звездата, вече пенсиониран, на американския футбол Алекс Родригес) Дженифър Лопес продължава да използва за компас в романтичния си живот амбициозната си майка.

В скорошно интервю по повод брака ѝ с Бен Афлек първият ѝ съпруг, сервиторът Ояни Ноа, коментира: „Много обичам Дженифър, тя е невероятна жена и бих искал да бъде щастлива, но заради всичко, което знам и съм виждал в къщата на семейство Лопес, съм скептичен за дълголетието на тази любов.